Фиск
Фиск (на латински: fiscus[1]) e била личната хазна на римските императори.
Думата буквално значи „чанта“ или „портмоне“[1] и е служила да опише тези от приходите, които са идвали от Римските провинции, които са били дадени на императора (от императорските провинции).
Във финансовото право под фиск се разбират същинските приходи, предвидени и заложени в приходната част на бюджета (държавен бюджет или друг бюджет в публичните финанси), а именно тези от данъци, мита и държавни такси.
Като приходоизточници могат да съществуват и други такива с непостоянен характер (примерно погасителни вноски от държавни заеми предоставени предходно на други страни и т.н.), както и плащания с административен (глоби) или гражданскоправен характер (подлежащите на изпълнение решения на гражданските съдилища по спорове, по които страна е държавата и др.).[2]
По имуществени спорове в гражданския процес, държавата се представлява от министъра на финансите.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б навлиза в английски 1590 – 1600 от среднофренски, от латинското fiscus – хазна, чанта за пари, букв., чанта (Random House Dictionary)
Значение на английската дума „fisc“, dictionary.com - ↑ www.bg-pravo.com
