Крепостно право

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Крепостното право (старофренски: servage) е името, дадено на правния и икономическия статус на някои от земеделските стопани в рамките на феодалната система, особено в икономическата система манориализъм (или манор). Крепостните селяни са най-ниската класа във феодалната държава и техния статут е подобен на този на робите, различавйки се от тях само по това, че не могат да бъдат продавани отделно от земята, която обработват.

Крепостното право въвежда забрана за земеделските производители да напускат по своя воля и преценка селските си стопанства, като в случай на бягство подлежат на принудително връщане.

Крепостното право също така предвижда наследствено подчинение на селяните към административните и съдебните органи на феода и/или феодала, лишавайки земеделските производители от право да придобиват (съответно и отчуждават) селски стопанства (недвижими имоти) и в частност земеделска земя. Според средновековното право (понякога но не навсякъде) в наследство от робската античност феодалът е имал право да отчуждава селяните без земята и имуществото на феода.

Източници[редактиране | edit source]

Вижте също[редактиране | edit source]