Ангария

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Ангария (на латински: angaria, на гръцки: ἀγγαρεία) по етимология е заемка от средноперсийския ангарид – конен гончия, в смисъл на задължение на селяните в страните от Изтока да предоставят коне за държавните превози. [1]

Във Византия и България ангарията означава задължението на зависимите селяни да работят определени дни на феодала, или да участват в строежа на пътища, мостове и крепости.

Ангарията е форма на феодална трудова повинност, съществувала и в Османската империя. Премахната е с Хатихумаюна – реформен акт от 1856 г.

Ангарията е и един от данъците, които крепостните селяни в западноевропейските феодални общества през Средновековието заплащат. Това е задължителен данък, като селяните трябва да се трудят безвъзмездно известен брой дни в годината на феодала, респективно на владетеля.

В българските земи ангарията се появява с утвърждаването на феодалните отношения, като съществува през развития феодализъм (13 – 14 век) успоредно с натуралната и паричната рента. Запазва се ѝ по време на османската власт, когато населението е товарено с много ангария към Османската държава.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на средните векове, София.. Просвета, ISBN 954-01-0475-0, 1991.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]