История на България (Петър Богдан)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за историографския труд на Петър Богдан. За друго значение вижте История на България (пояснение).

За древността на бащината земя и за българските дела
De antiquitate Patrerni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas
Заглавна страница на авторовия ръкопис
Заглавна страница на авторовия ръкопис
Автор Петър Богдан Бакшев
Първо издание ръкопис от 1667 г.
за Венецианската република
Оригинален език латински
Жанр история на България

Историята на България от Петър Богдан с оригинално заглавие „De antiquitate Patrerni soli, et de rebus Bulgaricis ad suos Compatriotas“ (на български: „За древността на бащината земя и за българските дела към неговите сънародници“)[1], завършена около 1667 г., е най-ранният известен историографски труд по история на България, предхождащ с около век написаната в 1761 г. от католическия отец Блазиус Клайнер „История на България“ и „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски от 1762 г.

Текстът на историята е неизвестен, а за нея се знае единствено от сведения в писма на Петър Богдан до 1979 г., когато във Ватикана са намерени девет страници препис от историята, съдържащи увод, три глави и част от четвърта. През 2017 г. в университетската библиотека на италианския град Модена е открит и целият авторов ръкопис на историята.[2][3][4]

Предистория[редактиране | редактиране на кода]

Последното значимо историописно съчинение от средновековието, посветено на историята на България е Анонимна българска хроника от началото на XV век, която хронологично описва събитията от българската и балканска история в периода от 1296 – 1413 г., т.е. практически почти до самия край на българската държавност.[5]

Интересът към миналото на България и българите в историографията се слага в трудовете на Йохан Леунклавий, Мавро Орбини, Шарл Дюканж, Цезар Бароний, Йосиф Асемани и други автори от 1617 век.[6] По това време възниква и византологията, а според редица автори и изследователи, като Васил Златарски,

както българската история не може да се изучава без познанието на византийската, така и много въпроси на византийската история не могат да бъдат разяснени без знанието на българската.

[7]

В чисто балкано-български аспект, в началото на 17 век, непосредствено след Първото търновско въстание, излиза „Царството на славяните“ на Мавро Орбини. В контекста на сблъсъка между Османската империя и Свещената Римска империя, целия 17 век е белязан от преобладаващата католическа активност и влияние върху българските земи. В този смисъл, началото на българската историография възниква под натиска на католическата историография.[8]

История на произведението[редактиране | редактиране на кода]

Видно от докладите до Конгрегацията на Петър Богдан, същия добива значими знания по история и география на българските земи. Докладите му имат характеристики на пътеписи, въпреки че са писани по служба. Бакшев постепенно достига до извода за познавателното обществено значение на историографските трудове, затова се заема да напише такъв труд и да го отпечата. По това време книгопечатането е широко застъпено в Европа. Към 1667 г. той написва на латински „История на България“. Петър Богдан има намерение да я отпечата във Венеция, но не намира достатъчно средства за това. Обръща се за помощ към Конгрегацията и изпраща на нея ръкописа си с молба да бъде отпечатан. До смъртта му обаче през 1674 г. творбата не излиза от печат.

В архивите на Ватиканската библиотека, Божидар Димитров открива част от труда – увод с 4 глави. Откритият ръкопис съдържа бележки на рецензента, от който проличава, че трудът се състои от около 20 глави. Тази малка уводна част е достатъчна, за да се направят някои важни изводи за съчинението и авторските подтици и мотиви.

В увода си към произведението, Петър Бакшев ясно и трогателно изразява любовта си към родната българска земя. Това е изключение, понеже никой книжовник от онова време в поробена България не дава пряк израз на патриотичните си чувства. От съдържанието на четирите глави личи, че авторът си е поставил за цел да напише цялостна история на българския народ, която иска да представи с нейните най-значителни моменти, при това максимално обективно. Бакшев се стреми към достоверност и критически поглед към изворите. Той е убеден, че историографът не трябва да изхожда само от книгите, но и от личните си наблюдения и знания. Следователно Бакшев има намерението да постави българската история на по-широка нога, да я свърже с предания, с наблюдения над старини, да разкаже нещо и за българската природа. Казаното от Петър Богдан дава основание да се предполага един широк план, докосване до много не само историографски въпроси, свързани с духовната и политическата история на българите.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Намерените през 1979 г. четири глави показват широка историческа осведоменост. Отначало се разказва за заселването на българите отсам Дунава, за прародината, и за основаването на българската държава. Ценното в тази първа само българска история за българското самосъзнание е погледа към историческото минало като опора на настоящето, като средство за вдъхновение и разпалване на патриотични чувства и самочувствие, позволяващи формулирането на цели и задачи за бъдещето.

Петър Бакшев е първият български историк не само с идеята за написване на „История на България“, но и с научния си подход към събитията и източниците, преодолявайки средновековния хронологически историзъм. Петър Бакшев създава революционна българска организация, която вдига през 1688 г. Чипровското въстание,[9] последвано от Карпошовото въстание в западните български земи и предхождано от Второто Търновско въстание.

Краят на 17 век, освен че бележи края на преобладаващото католическо влияние върху българските земи, изкарва на дневен ред в европейската политика т.нар. Източен въпрос – след успешната за Свещената лига голяма турска война, завършила с Карловацкия конгрес и Константинополския мирен договор от 1700 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лилия Илиева. Открит е първият трактат върху българската история: Петър Богдан, за древността на бащината земя и за българските неща. // Balkanistic Forum '18 (1). 2018.
  2. Весела Николаева. Открит е оригиналният ръкопис на първата История на България от Петър Богдан. // Северозапазена БГ, 27 ноември 2017 г.. Посетен на 28 ноември 2017 г..
  3. Открит е оригиналният ръкопис на първата история на България, обяви учен. // в. Дневник. Посетен на 28 ноември 2017 г..
  4. Историята на Петър Богдан: „За древността на бащината земя и за българските дела”. // БТВ, 30 ноември 2017 г.. Посетен на 30 ноември 2017 г.
  5. Гюзелев, Васил. Апология на средновековието, стр. 82. Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1, 2004.
  6. Гюзелев, Васил. Апология на средновековието, стр. 85. Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1, 2004.
  7. Гюзелев, Васил. Апология на средновековието, стр. 77. Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1, 2004.
  8. Гюзелев, Васил. Апология на средновековието, стр. 85. Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1, 2004.
  9. Божидар Димитров. Петър Богдан Бакшев. Български политик и историк от XVII век. София, 2001.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]