История на България (Блазиус Клайнер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за историографския труд на Блазиус Клайнер. За друго значение вижте История на България (пояснение).

История на България
Автор Блазиус Клайнер
Първо издание 1761 г.
Свещена Римска империя, Трансилвания
Оригинален език латински
Жанр история на България

„Историята на България“ от Блазиус Клайнер е история на България, предхождаща и независимо написана от „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Трудът вероятно е поръчан от чипровски имигранти в Трансилвания и съдържа предговор и пет глави. Познат е от препис, днес съхраняван в Архива на францисканците в Будапеща. Превод на български език е публикуван през 1977 под редакцията на Дуйчев и Телбизов[1].

Автор на този труд върху историята на българите от Раното средновековие до Падането на Константинопол е францисканският монах Блазиус Клайнер. За живота и дейността на Клайнер се знае недостатъчно. Счита се, че той произхожда от средите на немскоезичното население в Трансилвания - т.нар. саси. Клайнер най-вероятно произхожда и твори в град Алвинц, днес Винцул де-жос в Румъния.

Мотиви[редактиране | редактиране на кода]

Както сам изтъква авторът:

Царство България, което някога е било най-цветущо, още не е имало писател, който да остави на потомството описани превратните съдбини на царството и на своя народ, прочут в света…

Увод[редактиране | редактиране на кода]

Най-интересен е уводът към този пръв в българската историография труд на чужденец, изцяло тематично посветен на българската история. В своя увод към историята на българите Клайнер твърди, че

Чуждите писатели, измежду тях главно гърците, които често изпитвали мощта на българите, говорят за тях малко, и то само случайно. Смятам, че е станало така главно затова, че този извънредно войнствен народ, слабо загрижен за писмеността, е бил склонен повече да върши славни и достойни за споменаване дела, отколкото да ги описва.

Клайнер мисли, че

чуждите и особено латинските писатели, бидейки отдалечени, имали ограничени сведения за достойните за упоменаване преславни деяния на българите

, като в същото време обвинява гърците,

които действително са имали отлични сведения за българите, които биха могли да оставят и на потомството, понеже понесли много злини от българите, то завистта им не допускала да кажат нещо похвално за този народ.

Гръцките писатели по негови думи

против волята си разказват за нанесените им щети, а, напротив, своите победи, които понякога са спечелвали над българите, много преувеличават и въздигат. И ако българският народ не е бил толкова войнствен, щото често да причинява извънредно големи затруднения на гръцките [византийските] императори, гръцките [византийските] писатели нито го биха споменали, но както премълчават деянията на други народи, така биха отминали и делата на българите.

За написването на историята на българите, Блазиус Клайнер признава, че намерил „малко, и то пръснати тук и там сведения за българите у различни автори“, след което

Сметнах за необходимо да ги събера грижливо и изложа в по-добър ред, така че с течение на времето някой друг, надарен с по-голям ум, подбуден от по-малко, отколкото настоящото усърдие, да пожелае да подхване започнатото дело с по-малко труд и по-голям успех и да го доведе до съвършенство.

Съдържание[редактиране | редактиране на кода]

Историята на България от Блазиус Клайнер, според автора си, описва произходът, обичаите, религията на българския народ и неговите нашествия в Европа, както и самото Царство България с по-главните градове и се изреждат всички забележителни събития, отнасящи се до политическия и църковен живот от идването на българите в България до 1453 г. от Христа, в която от злостния християнски враг – турчина, бе превзет Цариград, и като венец над всичко е добавен списък на всички князе и царе на България.

Значение[редактиране | редактиране на кода]

Трудът на Клайнер, макар останал непубликуван и въведен в научно обращение едва в края на XIX век от българския францисканец Евсевий Ферменджин, демонстрира самостоятелно мястото и значението на българите и българщината в очите на съвременниците на просветения абсолютизъм, и то по време на зараждането на т.нар. модерна историография.[2]

Историята на България от Блазиус Клайнер и издадена на български през 1977 г. от издателството на БАН. Преводът от латински на преписа, съхраняван в Будапеща, е дело на Карол Телбизов и Иван Дуйчев.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Енциклопедия „България“, том 3; БАН, 1982
  2. Гюзелев, Васил. Апология на средновековието, стр. 88. Класика и Стил, ISBN 954-9964-98-1, 2004.