Петър Богдан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския католически духовник. За албанския вижте Петър Богдани.

Петър Богдан
български католически архиепископ и книжовник
Роден
1601 г.
Починал
1674 г. (73 г.)

Петър Богдан Бакшев е български католически архиепископ и книжовник. Той е автор на първата история на България. Един от инициаторите на Чипровското въстание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Герб на България според Петър Богдан

Роден е през 1601 година в Чипровци. Богдан е рожденото, а Петър- монашеското му име. Отначало учи в Чипровският манастир, а след това в манастира „Свети Франциск“ в Анкона, Италия (1620 – 1623). През 1622 г. е ръкоположен за свещеник и е избран за викарий при Петър Солинат. След това продължава образуванието си в Климентинския колеж. По-късно през 1628 г. епископ Илия Маринов изпраща младият тогава Петър Богдан да продължи образуванието си в манастира „Арачели“ в Рим.[1]

През 1640 година той съставил доклад до папата за състоянието на българските земи, а през 1643 година става глава на българите католици след като е назначен от Папата за архиепископ на София. Поради нарастване на структурата на Католическата църква в България, Петър Богдан прави предложение през 1643 г. Конгрегацията за разпространение на вярата да отдели от Софийската архиепископия земите на Централна и Североизточна България.

Около средата на 17 век сред старата Чипровска аристокрация постепенно се оформя идеята за католическата вяра да бъде използвана за българската национална идея и тя да бъде легализирана пред католическия запад и да бъде превърната в национална институция, на която да бъде базирана възстановената българска държава. Така тези идеи представляват и предвестник на българското национално Възраждане. Заедно с епископ Петър Парчевич и Франческо Соймирович Бакшев посещава редица владетели на държави от Централна Европа с цел да ги подбудят да формират коалиция срещу османските турци и да предприемат военен поход срещу тях, който да доведе до освобождението на България.

Автор е на първата „История на България“, написана един век преди Паисиевата, както и на други книги с историческа тематика като „История на Охрид – столица на България“, „Хроника моравската мисия на Св.Св. Кирил и Методий“, „Призренската епископия“ и други. До сега са известни 7 доклада, различни писма и др. материали, винаги саморъчно написани. Те разкриват интереси и познания по архиология, география, картография, икономика и др.

Умира в първите дни на септември 1674 година. Погребан е в олтара на построената и осветена от него църква ”Санта Мария” в Чипровец.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ ЕПИСКОПИ СЪС СЕДАЛИЩЕ ФИЛИПОПОЛИС (ПЛОВДИВ)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

епископ Илия Маринов Софийско - Пловдивски епископ (1647 – 1674) архиепископ Стефан Княжевич