Петър Богдан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския католически духовник. За албанския вижте Петър Богдани.

Петър Богдан

български католически

архиепископ и книжовник
Роден
1601 г.
Починал
1674 г. (73 г.)

Петър Богдан Бакшев е български католически архиепископ, францисканец и книжовник. Той е автор на първата история на България. Един от инициаторите на Чипровското въстание. Заслугите на Петър Богдан за народностното пробуждане на българите през XVII в. са огромни.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Герб на България според Петър Богдан

Петър Богдан Бакшев – Деодат - е роден през 1601 година в Чипровци. Богдан е рожденото, а Петър - монашеското му име. Последното му е дадено след постъпването във Францисканския орден — може би по негова молба в чест на първия му учител и благодетел епископ Петър Солинат. Държал и на първото си име и затова почти винаги се подписвал Петър Богдан.

Постъпил на учение и „послушничество” през 1612 г. във францисканския манастир в Чипровци и тъй като бил способен, епископ Петър Солинат го взел изцяло под свое покровителство. Той го изпраща да учи в Илирийския колеж в Лорето, където е записан с фамилно име Бакшич. През 1618 г. го приели в редовете на монасите католици от ордена на францисканците. От 1620 г. до 1623 г. учи в католическото училище в манастира „Свети Франциск“ в Анкона, Италия. През 1622 г. е ръкоположен за свещеник и е избран за викарий при Петър Солинат. От 1623 г. продължава образуванието си в Климентинския колеж в Клементинската колегия, по-висше духовно училище в Рим, което завършва през 1627 г. След кратък престой в Чипровци през 1628 г. епископ Илия Маринов отново изпраща Петър Богдан да учи в манастира „Арачели“ в Рим — до 1630 г., когато окончателно се завърнал в родното си място.[2] Владеел много езици: латински, италиански, гръцки, хърватски, сръбски, руски, влашки, турски. Отличавал се с голямата си любов към книгите и историята и разбирал изключителната важност и нужда от народна просвета, от добре уредени училища за българските деца. Той е първия дипломиран българин с висше образование.

На събора на Българската католическа кустодия през 1630 г. в Чипровци Петър Богдан бил избран за кустос (религиозен водач във франсискански орден). През тези години по негова инициатива започнала и подготовката за въстание. Все по това време се проявил и като книжовник — превел в Чипровци и отпечатал в Рим през 1638 г. първата си книга. През 1637 г. бил назначен за помощник на епископ Илия Маринов, а след година — утвърден за галиполски епископ, въпреки че по това време около Мраморно море и на полуостров Галиполи не живеели никакви католици.[1]

През 1640 година той съставил доклад до папата за състоянието на българските земи. На 17 юли 1641 г. заема мястото на починалия софийски католически епископ Илия Маринов. Едновременно с това той бил назначен и за апостолически викарий във Влашко и Молдова. Петър Богдан успял да издейства от Ватикана Софийската епископия да бъде издигната в архиепископия и тя да ръководи всички католици в България, Влашко и Молдова. Петър Богдан станал първият софийски католически архиепископ през 1642 г. През същата година излязла от печат нова негова преводна книга — „Благосъкровище небесно” (разкази за живота на Мария Богородица).[1]

Поради нарастване на структурата на Католическата църква в България, Петър Богдан прави предложение през 1643 г. Конгрегацията за разпространение на вярата да отдели от Софийската архиепископия земите на Централна и Североизточна България.[2]

Около средата на XVII век сред старата Чипровска аристокрация постепенно се оформя идеята за католическата вяра да бъде използвана за българската национална идея и тя да бъде легализирана пред католическия запад и да бъде превърната в национална институция, на която да бъде базирана възстановената българска държава. Така тези идеи представляват и предвестник на българското национално Възраждане. Заедно с епископ Петър Парчевич и Франческо Соймирович Бакшев посещава редица владетели на държави от Централна Европа с цел да ги подбудят да формират християнска коалиция срещу османските турци и да предприемат военен поход срещу тях, който да доведе до освобождението на България.[2]

Автор е на първата „История на България“, написана един век преди Паисиевата, както и на други книги с историческа тематика като „История на Охрид – столица на България“, „Хроника моравската мисия на Св.Св. Кирил и Методий“, „Призренската епископия“ и други. До сега са известни 7 доклада, различни писма и др. материали, винаги саморъчно написани. Те разкриват интереси и познания по архиология, география, картография, икономика и др.

Умира в първите дни на септември 1674 година. Погребан е в олтара на построената и осветена от него църква ”Санта Мария” в Чипровец.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Петър Чолов, Чипровското въстание 1688 г., ТЕ ЗАПАЛИХА ФАКЕЛА...
  2. а б в СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ ЕПИСКОПИ СЪС СЕДАЛИЩЕ ФИЛИПОПОЛИС (ПЛОВДИВ)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

епископ Илия Маринов Софийско - Пловдивски епископ (1647 – 1674) архиепископ Стефан Княжевич