Петър Богдан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския католически духовник. За албанския вижте Петър Богдани.

Петър Богдан

български католически

архиепископ и книжовник
Роден
1601 г.
Починал
1674 г. (73 г.)

Петър Богдан Бакшев е български католически архиепископ, францисканец и книжовник. Неговата „История на България“ (1667) е най-ранната известна българска история. Един от носителите на т.нар. католическа пропаганда в българските земи през XVII век. Заслугите на Петър Богдан за народностното пробуждане на българите през XVII в. са огромни.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Герб на България според Петър Богдан

Петър Богдан (Деодат) Бакшев е роден през 1601 година в Чипровци в семейство на търговци или занаятчии. Богдан е рожденото, а Петър – монашеското му име. Последното му е дадено след постъпването във Францисканския орден – може би по негова молба в чест на първия му учител и благодетел епископ Петър Солинат. Държал и на първото си име и затова почти винаги се подписвал Петър Богдан.[1]

През 1612 година става послушник във францисканския манастир в Чипровци, където привлича вниманието на епископ Петър Солинат.[1] През 1618 година става монах, след което учи в католическото училище в манастира „Свети Франциск“ в Анкона, Италия.[1] През 1622 г. е ръкоположен за свещеник и е избран за викарий при Петър Солинат. От 1623 година продължава образованието си в Клементинската колегия в Рим, което завършва през 1627 година.[1] След кратък престой в Чипровци епископ Илия Маринов изпраща Петър Богдан да учи отново в Италия до 1630 година.[1] Владеещ много езици – латински, италиански, гръцки, хърватски, сръбски, руски, влашки, турски.[1]

На събора на Българската католическа кустодия през 1630 г. в Чипровци Петър Богдан бил избран за кустос (религиозен водач във франсискански орден). По това време се проявил и като книжовник – превел в Чипровци и отпечатал в Рим през 1638 г. първата си книга. През 1637 година става помощник на Илия Маринов, а след година става главен епископ на Галиполи.[2]

През 1640 година той съставил доклад до папата за състоянието на българските земи. На 17 юли 1641 г. заема мястото на починалия софийски католически епископ Илия Маринов, като същевременно става и апостолически викарий за Влахия и Молдова.[2] През 1642 година успява да издейства Софийската епископия да бъде издигната в архиепископия и тя да ръководи всички католици в България, Влахия и Молдова, ставайки първият софийски католически архиепископ.[2] През същата година отпечатва нова преводна книга с разкази за живота на Богородица – „Благосъкровище небесно“.[2]

Поради нарастване на структурата на Католическата църква в България, Петър Богдан прави предложение през 1643 г. Конгрегацията за разпространение на вярата да отдели от Софийската архиепископия земите на Средна и Североизточна България.[2]

Около средата на XVII век сред старите Чипровски благородници постепенно се заражда идеята католическата вяра да бъде използвана за българската народна идея и тя да бъде призната пред католическия запад и да бъде превърната в народна институция, на която да бъде основана възстановената българска държава. Така тези идеи представляват и предвестник на българското народно Възраждане. Заедно с епископ Петър Парчевич и Франческо Соймирович Бакшев посещава редица владетели на държави от Централна Европа с цел да ги подбудят да създадат християнски съюз срещу османските турци и да предприемат военен поход срещу тях, който да доведе до освобождението на България.[2]

През 1644 година Петър Богдан пътува до влашката столица Търговище и се среща с войводата Матей I Басараб. В края на 1649 година отново е в Търговище, заедно с чипровския кнез Франческо Марканич и други първенци, след което Петър Парчевич е изпратен на дипломатическа мисия в търсене на съюзници срещу Османската империя. През следващата година е в Италия, където се среща с Парчевич в Анкона. През 1655 година се среща със сръбския патриарх Гаврило I, а по-късно и с православния софийски митрополит Мелетий, който го обвинява пред османските власти в измяна към Османската държава. Петър Богдан е заловен и успява да избегне наказание с помощта на подкупи.[3]

Умира в първите дни на септември 1674 година. Погребан е в олтара на построената и осветена от него църква „Света Мария“ в Чипровец.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

„За древността на бащината земя и за българските неща“

Автор е на първата „История на България“, написана един век преди Паисиевата, както и на други книги с историческа тематика като

  • „История на Охрид – столица на България“,
  • „Хроника моравската мисия на Св.Св. Кирил и Методий“,
  • „Призренската епископия“ и други.

До сега са известни 7 доклада, различни писма и др. материали, винаги саморъчно написани. Те разкриват интереси и познания по археология, география, картография, икономика и др.

Цялостно копие от историята на Петър Богдан в 200 страници, озаглавена „За древността на бащината земя и за българските неща“, е открито от българската историчка Лилия Илиева в библиотеката на Университета на Модена през 2017 г.[4]

Почит[редактиране | редактиране на кода]

На Петър Богдан са кръстени

През пролетта на 2018 г. в Чипровци започва строителството на католически параклис, в който ще бъдат положени костите на архиепископ Петър Богдан Бакшев. Той ще бъде построен на историческия хълм, на десетина метра от останките на старата катедрала „Санта Мария“. Планира се да бъде с площ около 30 кв. м. Освен на архиепископ Петър Бакшев в презвитериума ще бъдат положени костите и на други католически дейци като епископ Илия Маринов и други духовници монаси-францисканци. Костите на монасите са открити при археологически разкопки през 80-те години на миналия век и сега се съхраняват в музея в Чипровци.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

епископ Илия Маринов Софийско - Пловдивски епископ (1647 – 1674) архиепископ Стефан Княжевич