Петър Богдан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския католически духовник. За албанския вижте Петър Богдани.

Петър Богдан

български католически

архиепископ и книжовник
Роден
1601 г.
Починал
1674 г. (73 г.)

Петър Богдан Бакшев е български католически архиепископ, францисканец и книжовник. Той е автор на първата история на България. Един от инициаторите на Чипровското въстание. Заслугите на Петър Богдан за народностното пробуждане на българите през XVII в. са огромни.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Герб на България според Петър Богдан

Петър Богдан (Деодат) Бакшев е роден през 1601 година в Чипровци в семейство на търговци или занаятчии. Богдан е рожденото, а Петър – монашеското му име. Последното му е дадено след постъпването във Францисканския орден – може би по негова молба в чест на първия му учител и благодетел епископ Петър Солинат. Държал и на първото си име и затова почти винаги се подписвал Петър Богдан.[1]

През 1612 година става послушник във францисканския манастир в Чипровци, където привлича вниманието на епископ Петър Солинат.[1] През 1618 година става монах, след което учи в католическото училище в манастира „Свети Франциск“ в Анкона, Италия.[1] През 1622 г. е ръкоположен за свещеник и е избран за викарий при Петър Солинат. От 1623 година продължава образованието си в Клементинската колегия в Рим, което завършва през 1627 година.[1] След кратък престой в Чипровци епископ Илия Маринов изпраща Петър Богдан да учи отново в Италия до 1630 година.[1] Владеещ много езици – латински, италиански, гръцки, хърватски, сръбски, руски, влашки, турски.[1]

На събора на Българската католическа кустодия през 1630 г. в Чипровци Петър Богдан бил избран за кустос (религиозен водач във франсискански орден). По това време се проявил и като книжовник – превел в Чипровци и отпечатал в Рим през 1638 г. първата си книга. През 1637 година става помощник на Илия Маринов, а след година става титулярен епископ на Галиполи.[2]

През 1640 година той съставил доклад до папата за състоянието на българските земи. На 17 юли 1641 г. заема мястото на починалия софийски католически епископ Илия Маринов, като същевременно става и апостолически викарий за Влашко и Молдова.[2] През 1642 година успява да издейства Софийската епископия да бъде издигната в архиепископия и тя да ръководи всички католици в България, Влашко и Молдова, ставайки първият софийски католически архиепископ през.[2] През същата година отпечатва нова преводна книга с разкази за живота на Богородица – „Благосъкровище небесно“.[2]

Поради нарастване на структурата на Католическата църква в България, Петър Богдан прави предложение през 1643 г. Конгрегацията за разпространение на вярата да отдели от Софийската архиепископия земите на Централна и Североизточна България.[2]

Около средата на XVII век сред старата Чипровска аристокрация постепенно се оформя идеята за католическата вяра да бъде използвана за българската национална идея и тя да бъде легализирана пред католическия запад и да бъде превърната в национална институция, на която да бъде базирана възстановената българска държава. Така тези идеи представляват и предвестник на българското национално Възраждане. Заедно с епископ Петър Парчевич и Франческо Соймирович Бакшев посещава редица владетели на държави от Централна Европа с цел да ги подбудят да формират християнска коалиция срещу османските турци и да предприемат военен поход срещу тях, който да доведе до освобождението на България.[2]

През 1644 година Петър Богдан пътува до влашката столица Търговище и се среща с войводата Матей I Басараб. В края на 1649 година отново е в Търговище, заедно с чипровския кнез Франческо Марканич и други първенци, след което Петър Парчевич е изпратен на дипломатическа мисия в търсене на съюзници срещу Османската империя. През следващата година е в Италия, където се среща с Парчевич в Анкона. През 1655 година се среща със сръбския патриарх Гаврило I, а по-късно и с православния софийски митрополит Мелетий, който го обвинява пред властите в държавна измяна. Петър Богдан е арестуван и успява да избегне наказание с помощта на подкупи.[3]

Автор е на първата „История на България“, написана един век преди Паисиевата, както и на други книги с историческа тематика като „История на Охрид – столица на България“, „Хроника моравската мисия на Св.Св. Кирил и Методий“, „Призренската епископия“ и други. До сега са известни 7 доклада, различни писма и др. материали, винаги саморъчно написани. Те разкриват интереси и познания по археология, география, картография, икономика и др.

Умира в първите дни на септември 1674 година. Погребан е в олтара на построената и осветена от него църква „Санта Мария“ в Чипровец.

Почит[редактиране | редактиране на кода]

На Петър Богдан са кръстени

  • Улици в София, Чипровци и град Раковски
  • Читалища в Чипровци и град Раковски
  • Гимназия с преподаване на чужди езици в град Монтана

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Чолов 2008, с. 147.
  2. а б в г д е Чолов 2008, с. 148.
  3. Чолов 2008, с. 103, 105 – 107.
Цитирани източници

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

епископ Илия Маринов Софийско - Пловдивски епископ (1647 – 1674) архиепископ Стефан Княжевич