Петър Солинат

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Солинат
римокатолически епископ
Роден
1565 г.
Починал
1623 г. (58 г.)

Петър Солинат е францискански мисионер и първи католически епископ на България.[1]. Той е родоначалник на организираната католическа пропаганда по българските земи.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Злойутрич (Буди), наричан още Солинат заради родното си място, е роден през 1565 г. в град Соли (Тузла) в Босна.

През 1595 г., отива лично в Рим, за да разкрие условията за разпостраняване на католицизма на Балканите. През същата година в качеството си на апостолически визитатор, заедно с няколко босненски францисканци се установява в Северозападна България и разгръща активна дейност сред католическото население в Чипровския край. [2]

Петър Солинат бива назначен за софийски епископ през 1601 г. от папа Климент VІІІ по искане на чипровчани. За център на своята епископия, той избира Чипровец.[2] Близо три десетилетия, Солинат посвещава на католическата църква в България. Изгражда църкви и манастири, открива училища.

Петър Солинат направил много не само за засилването на католическата пропаганда в България. Поставя началото на покръстването на павликяните, които живеят между Стара планина и река Дунав и около Пловдив. Най-изтъкнатите български католически дейци и духовници, родени през първото десетилетие на XVII в., получили образованието си в Италия благодарение на неговото застъпничество.[3] Основател е на Чипровския манастир и първото католическо училище в Чипровци. Подпомага своите ученици Петър Богдан Бакшев и Илия Маринов.[1]

Умира на 4 април 1623 г. в Босна.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 8. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с.3403.
  2. а б СОФИЙСКО-ПЛОВДИВСКИ ЕПИСКОПИ СЪС СЕДАЛИЩЕ ФИЛИПОПОЛИС (ПЛОВДИВ)
  3. Петър Чолов, Чипровското въстание 1688 г., ТЕ ЗАПАЛИХА ФАКЕЛА...
Софийско - Пловдивски епископ (1601 – 1623) епископ Илия Маринов