Илия Маринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Илия Маринов
римокатолически епископ
Роден
1577 г.
Починал
1641 г. (64 г.)

Илия Маринов, известен още като Илия Маринич, е францисканец, първият българин избран за католически епископ и основател на кустодията на францисканците в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Маринов (изписван и Маринич) е роден в Чипровци през 1577 (или 1578) г. Завършил Клементинския колеж в Рим, а после и юридически науки в Римския университет. През 1614 г. се установил като свещеник в Чипровци.[1]

Образован, добре подготвен и известен сред населението, той бил назначен през 1624 г. от папа Урбан VIII за Софийски католически епископ - приемник на Петър Солинат - с ранг на примас на българските католици. Макар и със сравнително умерени възгледи Илия Маринов бил преследван и арестуван неведнъж от османската власт.

През 1624 г. става отделяне на францисканската мисия в България от стоящата над нея дотогава - босненска. Епископското седалище – Чипровци - станало център на обособена отделна францисканска териториално-административна единица – „Българска кустодия“, включваща територии от България, Влашко и част от Унгария.[2]

Под ръководството на новосъздадената Конгрегация за разпространение на вярата (1622 г.), Ватиканът поставя на по-здрави основи реализирането на своите цели в некатолическите страни.

В един от рапортите на Маринов от 1625 г. има информация за обиколка му в епархията. Той е успял да покръсти 2000 души из между павликяните, а на следващата 1626 г. покръства още 333 човека. В нова време, павликяни обърнати е имало към 8000 души, а не обърнати към 7000. Тук трябва да споменем и католици от други народности в Чипровец и Копиловец – саксонци и дубровчани, които влизат в това число. [2]

От Дунав до Пловдив е имало 17 павликянски села с около 1330 къщи. Продължава изпращането на по-будни момчета да учат за свещеници в Лорето (Италия).

Въпреки чумната епидемия, която пламва през 1628 г., епископът редовно посещава своето папство в Северна България. Но след 1631 г. обиколките стават невъзможни поради струпванията на турски и татарски войски, за войната срещу Полша. Настанени в Никополско, те вилнеят безнаказано и тормозят и павликянските села. Илия Маринов се оплаква в едно писмо до Рим,че католиците са постоянно глобявани и наказвани, а когато нямало за какво да ги обвинят им казвали, че те са от същата вяра с поляците и се молят Бога да им даде победа.

Илия Маринов малко се грижел за южните павликяни и нито веднъж не е отишъл лично да ги посети и да повлия на обръщането им в католическата вяра. В последните години от живота си, той често боледувал и през 1638 г. за негов помощник е назначен Петър Богдан. След тази година започва по-активна мисионерска дейност в Пловдивско.

Илия Маринов умира през 1641 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

епископ Петър Солинат Софийско - Пловдивски епископ (1624 – 1641) архиепископ Петър Богдан