Илия Маринов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Илия Маринов
римокатолически епископ
Роден
1577 г.
Починал
1641 г. (64 г.)

Илия Маринов, известен още като Илия Маринич, е францисканец, първият българин избран за католически епископ и основател на кустодията на францисканците в България.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Илия Маринов (изписван и Маринич) е роден в Чипровци през 1577 (или 1578) г. Завършил Клементинския колеж в Рим, а после и юридически науки в Римския университет. През 1614 г. се установил като свещеник в Чипровци.[1]

Образован, добре подготвен и известен сред населението, той бил назначен през 1624 г. от папа Урбан VIII за Софийски католически епископ - приемник на Петър Солинат - с ранг на примас на българските католици. Макар и със сравнително умерени възгледи Илия Маринов бил преследван и арестуван неведнъж от османската власт.

През 1624 г. става отделяне на францисканската мисия в България от стоящата над нея дотогава - босненска. Епископското седалище – Чипровци - станало център на обособена отделна францисканска териториално-административна единица – „Българска кустодия“, включваща територии от България, Влашко и част от Унгария.[2]

Под ръководството на новосъздадената Конгрегация за разпространение на вярата (1622 г.), Ватиканът поставя на по-здрави основи реализирането на своите цели в некатолическите страни.

В един от рапортите на Маринов от 1625 г. има информация за обиколка му в епархията. Той е успял да покръсти 2000 души из между павликяните, а на следващата 1626 г. покръства още 333 човека. В нова време, павликяни обърнати е имало към 8000 души, а не обърнати към 7000. Тук трябва да споменем и католици от други народности в Чипровец и Копиловец – саксонци и дубровчани, които влизат в това число. [2]

От Дунав до Пловдив е имало 17 павликянски села с около 1330 къщи. Продължава изпращането на по-будни момчета да учат за свещеници в Лорето (Италия).

Въпреки чумната епидемия, която пламва през 1628 г., епископът редовно посещава своето папство в Северна България. Но след 1631 г. обиколките стават невъзможни поради струпванията на турски и татарски войски, за войната срещу Полша. Настанени в Никополско, те вилнеят безнаказано и тормозят и павликянските села. Илия Маринов се оплаква в едно писмо до Рим,че католиците са постоянно глобявани и наказвани, а когато нямало за какво да ги обвинят им казвали, че те са от същата вяра с поляците и се молят Бога да им даде победа.

Илия Маринов малко се грижел за южните павликяни и нито веднъж не е отишъл лично да ги посети и да повлия на обръщането им в католическата вяра. В последните години от живота си, той често боледувал и през 1638 г. за негов помощник е назначен Петър Богдан. След тази година започва по-активна мисионерска дейност в Пловдивско.

Илия Маринов умира през 1641 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

епископ Петър Солинат Софийско - Пловдивски епископ (1624 – 1641) архиепископ Петър Богдан