Пловдив (област)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Област Пловдив)
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пловдив.

Област Пловдив
Област Пловдив на картата на България
Страна Флаг на България България
Район за планиране Южен централен
Областен център Пловдив
Площ 5 972,9 km²
Население (2017) 683 027 души
114 души/km²
Общини 18
МПС код РВ
Официален сайт www.pd.government.bg
Административно деление на областта
Област Пловдив в Общомедия

Област Пловдив е област в България. Разположена е в централната част на Южна България на площ от 5972,9 km2 (5,4% от територията на държавата) и има население 683 027 души (по окончателни данни от преброяване 2011)[1].

На север областта граничи с област Ловеч, на изток – с област Стара Загора, на югоизток – с областите Хасково и Кърджали, а на юг – с област Смолян. Западната ѝ граница е с област Пазарджик, а северозападната – със Софийска област. Пощенските кодове на населените места в област Пловдив са от 4000 (за град Пловдив) до 4399. МПС-кодът ѝ е РВ.

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Населени места в област Пловдив (градовете са с удебелен шрифт):

Община Населено място
Асеновград Асеновград, Бачково, Боянци, Бор, Врата, Горнослав, Добростан, Долнослав, Жълт камък, Златовръх, Избеглии, Нови извор, Изворово, Козаново, Конуш, Косово, Леново, Лясково, Мостово, Мулдава, Нареченски бани, Новаково, Орешец, Патриарх Евтимово, Стоево, Сини връх, Тополово, Три могили, Узуново, Червен
Брезово Бабек, Борец, Брезово, Върбен, Дрангово, Зелениково, Златосел, Отец Кирилово, Пъдарско, Розовец, Свежен, Стрелци, Сърнегор, Тюркмен, Чехларе, Чоба
Калояново Бегово, Главатар, Горна махала, Долна махала, Дуванлии, Дълго поле, Житница, Иван Вазово, Калояново, Отец Паисиево, Песнопой, Ръжево, Ръжево Конаре, Сухозем, Черноземен
Карлово Баня, Бегунци, Богдан, Васил Левски, Ведраре, Войнягово, Горни Домлян, Домлян, Дъбене, Иганово, Калофер, Каравелово, Карлово, Климент, Клисура, Куртово, Кърнаре, Марино поле, Московец, Мраченик, Певците, Пролом, Розино, Слатина, Соколица, Столетово, Христо Даново
Кричим Кричим
Куклен Гълъбово, Добралък, Куклен, Руен, Цар Калоян, Яврово
Лъки Балкан махала, Белица, Борово, Джурково, Дряново, Здравец, Лъкавица, Лъки, Манастир, Четрока, Югово
Марица Бенковски, Войводиново, Войсил, Граф Игнатиево, Динк, Желязно, Калековец, Костиево, Крислово,Маноле, Манолско Конаре, Радиново, Рогош, Скутаре, Строево, Трилистник, Труд, Царацово, Ясно поле
Перущица Перущица
Пловдив Пловдив
Първомай Брягово, Буково, Бяла река, Виница, Воден, Градина, Добри дол, Драгойново, Дълбок извор, Езерово, Искра, Караджалово, Крушево, Поройна, Православен, Първомай, Татарево
Раковски Белозем, Болярино, Момино село, Раковски, Стряма, Чалъкови, Шишманци
Родопи Белащица, Бойково, Браниполе, Брестник, Брестовица, Дедово, Златитрап, Извор, Кадиево, Крумово, Лилково, Марково, Оризари, Първенец, Ситово, Скобелево, Устина, Храбрино, Цалапица, Чурен, Ягодово
Садово Ахматово, Богданица, Болярци, Караджово, Катуница, Кочево, Милево, Моминско, Поповица, Садово, Селци, Чешнегирово
Сопот Анево, Сопот
Стамболийски Йоаким Груево, Куртово Конаре, Ново село, Стамболийски, Триводици
Съединение Голям чардак, Драгомир, Любен, Малък чардак, Найден Герово, Неделево, Правище, Съединение, Царимир, Церетелево
Хисаря Беловица, Красново, Кръстевич, Мало Крушево, Михилци, Мътеница, Ново Железаре, Паничери, Старо Железаре, Старосел, Хисаря, Черничево

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението[редактиране | редактиране на кода]

Списък на общините в област Пловдив с тяхното население от 1934 до 2011 г и брой на населените им места
(към 30.09.2016 г.)[2].
Област
Община
Площ
km2
Население
31.12.1934
Население
31.12.1946
Население
1.12.1956
Население
1.12.1965
Население
2.12.1975
Население
4.12.1985
Население
4.12.1992
Население
1.3.2001
Население
1.2.2011
Брой
общини
Градове Села Общо
Област Пловдив 5 993,524 452 099 520 567 571 012 656 985 727 010 761 626 739 694 715 816 683 027 18 18 194 212
Община Асеновград 665,391 48 094 54 127 55 590 64 564 68 962 72 451 69 109 67 235 64 034 1 28 29
Община Брезово 465,405 23 981 23 973 20 815 16 886 14 049 11 503 10 396 8 837 7 298 1 15 16
Община Калояново 347,452 23 526 25 114 24 588 21 786 19 032 16 671 15 144 13 649 11 879 - 15 15
Община Карлово 1 059,182 45 876 50 312 54 910 64 177 68 754 68 341 64 595 59 292 42 480 4 23 27
Община Кричим 54,895 4 515 6 026 6 992 9 600 8 687 9 441 8 761 8 535 8 409 1 - 1
Община Куклен 148,375 8 143 8 554 7 147 7 499 7 794 7 281 6 408 6 556 6 431 1 5 6
Община Лъки 292,511 4 640 5 169 6 193 7 912 6 333 6 067 5 199 4 044 2 902 1 10 11
Община Марица 342,657 23 642 27 283 30 197 30 762 32 392 32 498 32 130 32 332 32 438 - 19 19
Община Перущица 48,719 5 536 6 284 5 975 6 138 5 875 5 720 5 586 5 387 5 058 1 - 1
Община Пловдив 101,981 101 265 128 589 164 853 229 043 299 638 342 050 341 058 338 224 338 153 1 - 1
Община Първомай 521,590 41 210 43 976 43 635 41 025 39 263 36 785 34 650 31 160 25 883 1 16 17
Община Раковски 263,963 21 916 25 823 27 508 28 463 27 873 29 784 28 522 28 383 26 381 1 6 7
Община Родопи 523,729 30 157 34 248 33 069 35 903 37 515 36 110 34 983 34 259 26 171 - 21 21
Община Садово 192,859 17 683 19 716 19 804 20 043 19 384 17 922 17 007 16 786 15 604 1 11 12
Община Сопот 56,003 3 312 4 602 6 098 8 266 10 535 12 152 11 774 10 986 9 827 1 1 2
Община Стамболийски 61,270 6 591 10 095 16 024 21 967 22 585 23 153 23 064 22 303 20 771 1 4 5
Община Съединение 297,992 17 427 19 905 20 273 18 689 16 517 14 358 13 348 12 182 10 450 1 9 10
Община Хисаря 549,550 24 585 26 771 27 341 24 262 21 819 19 339 17 960 15 666 12 600 1 11 12

Прираст на населението[редактиране | редактиране на кода]

Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

Демография на населението
Година Раждаемост Смъртност Естествен прираст
2014
2013 9,6% 13,6‰ -4,0‰
2012
2011 10.0‰ 13.8‰ -3,8‰
2010 10,3‰ 13,9‰ -3,6‰
2009 10,9‰ 13,4‰ -2,5‰
2008 10,3‰ 13,8‰ -3,5‰
2007 9,9‰ 14,0‰ -4,1‰
2006 9,4‰ 13,9‰ -4,5‰
2005 9,2‰ 13,7‰ -4,5‰
2004 9,1‰ 13,0‰ -3,9‰

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяванията на населението през годините:[3][4]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 715 816 683 027 100.00 100.00
Българи 621 338 540 303 86.80 79.10
Турци 52 499 40 255 7.33 5.89
Цигани 30 196 30 202 4.21 4.42
Други Руснаци 1 151 3 985 0.16 0.58
Арменци 3 140 0.43
Власи 214 0.02
Македонци 299 0.04
Гърци 766 0.10
Украинци 197 0.02
Евреи 161 0.02
Румънци 9 под 0.01
Други 1 337 0.18
Не се самоопределят 2 869 5 628 0.40 0.82
Не отговорили 1 640 62 654 0.22 9.17

Общини[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи по общини, според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

Община Численост Дял (в %)
Общо Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Българи Турци Цигани Други Не се
самоопределят
Не
отговорили
Общо 683 027 540 303 40 255 30 202 3 985 5 628 62 654 79.10 5.89 4.42 0.58 0.82 9.17
Асеновград 64 034 45 242 11 826 633 106 451 5 776 70.65 18.46 0.98 0.16 0.70 9.02
Брезово 7 298 5 695 34 1 094 13 23 439 78.03 0.46 14.99 0.17 0.31 6.01
Калояново 11 879 10 369 549 742 15 23 181 87.28 4.62 6.24 0.12 0.19 1.52
Карлово 52 307 39 586 2 696 5 781 269 171 3 804 75.68 5.15 11.05 0.51 0.32 7.27
Кричим 8 409 4 652 1 646 564 44 1 279 224 55.32 19.57 6.70 0.52 15.20 2.66
Куклен 6 431 3 631 1 750 516 12 98 424 56.46 27.21 8.02 0.18 1.52 6.59
Лъки 2 902 2 572 65 1 5 44 215 88.62 2.23 0.03 0.17 1.51 7.40
Марица 32 438 25 539 897 1 977 58 363 3 604 78.73 2.76 6.09 0.17 1.11 11.11
Перущица 5 058 3 358 7 1 552 8 22 111 66.38 0.13 30.68 0.15 0.43 2.19
Пловдив 338 153 277 804 16 032 9 438 3 105 2 487 29 287 82.15 4.74 2.79 0.91 0.73 8.66
Първомай 25 883 20 552 2 092 1 526 28 114 1 571 79.40 8.08 5.89 0.10 0.44 6.06
Раковски 26 381 21 899 97 1 677 40 53 2 615 83.01 0.36 6.35 0.15 0.20 9.91
Родопи 32 602 22 410 1 325 841 80 165 7 781 68.73 4.06 2.57 0.24 0.50 23.86
Садово 15 604 10 932 397 795 22 60 3 398 70.05 2.54 5.09 0.14 0.38 21.77
Сопот 9 827 8 377 190 187 108 37 928 85.24 1.93 1.90 1.09 0.37 9.44
Стамболийски 20 771 17 739 386 1 620 45 190 791 85.40 1.85 7.79 0.21 0.91 3.80
Съединение 10 450 8 678 183 787 14 20 768 83.04 1.75 7.53 0.13 0.19 7.34
Хисаря 12 600 11 268 83 471 13 28 737 89.42 0.65 3.73 0.10 0.22 5.84

Езици[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по роден език, според преброяването на населението през 2001 г.[5]

Роден език Численост Дял (в %)
Общо 715 816 100.00
Български 620 014 86.61
Турски 56 696 7.92
Цигански 27 737 3.54
Други 7 274 1.01
Не се самоопределят 2 455 0.34
Непоказано 1 640 0.22

Вероизповедания[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяванията на населението през годините:[6][7]

Численост Дял (в %)
2001 2011 2001 2011
Общо 715 816 683 027 100.00 100.00
Православие 608 226 428 078 84.96 62.67
Католицизъм 23 122 19 502 3.23 2.85
Протестантство 3 913 6 183 0.54 0.90
Ислям 62 595 36 319 8.74 5.31
Друго 2 772 1 087 0.38 0.15
Нямат 12 528 1.83
Не се самоопределят 13 548 31 575 1.89 4.62
Непоказано 1 640 147 755 0.22 21.63

Язовири[редактиране | редактиране на кода]

  • Язовир Пясъчник – възможен риболов на Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Морунаш, Костур, Бяла риба, Сом, Толстолоб, Речен кефал, Бял амур;
  • Язовир Климент – възможен риболов на Уклей;
  • Язовир Брягово – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Морунаш, Бяла мряна, Костур, Щука, Сом, Толстолоб;
  • Язовир Езерово – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Бял амур, Морунаш, Костур, Щука, Сом, Толстолоб;
  • Язовир Доспат – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Морунаш, Костур, Сом, Речна пъстърва, Дъгова /американска/ пъстърва, Сивен;
  • Язовир Мечка – възможен риболов на: Речен кефал, Костур;
  • Язовир Домлян – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Лин, Морунаш, Костур, Сом, Дъгова /американска/ пъстърва, Толстолоб;
  • Язовир 40-те извора – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Морунаш, Костур;
  • Язовир Леново – възможен риболов на: Уклей, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Костур, Щука, Толстолоб;
  • Язовир Сушица – възможен риболов на: Уклей, Каракуда, Речен кефал, Шаран, Бяла риба, Щука, Речна пъстърва, Толстолоб;
  • Язовир Избеглии – възможен риболов на Уклей;
  • Язовир Кавака – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Бял амур, Морунаш, Костур, Бяла риба, Сом;
  • Язовир Соколица – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Бял амур, Морунаш, Сом, Толстолоб;
  • Язовир Сопот – възможен риболов на: Уклей, Бабушка, Червеноперка, Каракуда, Шаран, Бял амур, Морунаш, Костур, Щука, Сом, Речна пъстърва, Дъгова /американска/ пъстърва;
  • Язовир Червен – възможен риболов на: Уклей, Каракуда, Шаран, Бял амур, Костур, Щука, Сом;
  • Язовир Алмалъка – възможен риболов на Уклей.[8]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Топ 10 компании по оборот през 2015 г. [9][редактиране | редактиране на кода]

Компания Оборот (млн.лв.) Печалба (млн.лв.)
1. Дафна груп ООД 923,6 12,6
2. ЕВН България Електро снабдяване ЕАД 705,3 2,9
3. КЦМ 2000 АД 604,8 - 11,1
4. КЦМ АД 602,4 - 19,9
5. Табако Трейд ООД 582,5 2,7
6. Либхер-Хаусгерете Марица ЕООД 397,5 28,0
7. Хъс ООД 373,4 9,7
8. ЕВН България Електро разпределение ЕАД 293,9 55,4
9. Табако Венчърс ООД 261,0 0,6
10. ПИМК ООД 241,8 26,0

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ
  3. а б ((en))  „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2017.
  4. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и етническа група“. // nsi.bg. Посетен на 9 октомври 2017.
  5. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и майчин език“. // nsi.bg. Посетен на 9 октомври 2017.
  6. ((bg))  „Население към 1.03.2001 г. по области и вероизповедание“. // eurac.edu. Посетен на 9 октомври 2017.
  7. ((en))  „Religious composition: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 октомври 2017.
  8. сайт Община Пловдив
  9. Първите в бизнеса. Поглед отвътре 2017. Сп. Мениджър. с. 316, 340 стр.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България