Иван Вазово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Вазово
Church in Ivan Vazovo.JPG
Общи данни
Население 299 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22,468 km²
Надм. височина 277 m
Пощ. код 4206
Тел. код 031704
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 32038
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Калояново
Георги Георгиев
(РБ, БДЦ, ДДД)

Иван Вазово е село в Южна България. То се намира в община Калояново, област Пловдив. Старото име на селото е Химитлии (Имитлии). В 1934 година е прекръстено и е наречено е на името на писателя Иван Вазов.

Църквата в с. Иван Вазово

География[редактиране | редактиране на кода]

Намира се в южните поли на Същинска Средна гора, там където се срещат Тракийската низина и Средна гора. Местоположението на селото е много живописно и неслучайно народният поет Иван Вазов, когато е пътувал от Пловдив за Сопот и обратно, е предпочитал да се спира на почивка в селото и да се любува на природата му. Тази е причината през 1934 г., когато Дирекция на обновата преименува селищата с турски названия да смени турското име Химитлии и назове селото на Иван Вазов.

История[редактиране | редактиране на кода]

В землището на селото живот е кипял още от дълбока древност. Има следи от антично селище в близост до днешното село. Находки от античността от района на Иван Вазово се съхраняват в Пловдивския археологически музей. Такова например е откритото съкровище от римски монети от IV век от района на гара Ив. Вазово. Във времето на византийското владичество и времето на средновековната българска държава селището продължава да съществува на мястото, на което е било античното село. По време на турското владичество селото се споменава в един османски регистър от 1576 г. под името Хамидлу. Понеже селото се е намирало на главния път Карлово — Пловдив и поради това понасяло чести набези на турски орди, селото е принудено да премести местонахождението си в западностоящата от него гъста и непроходима гора, на което място е и досега. Старото име на селото Химитлии на турски език означава „плодовито“. До Освобождението селото е било смесено — имало е българска и турска махала, но след Освобождението и най-вече след Съединението в 1885 г. турското население продава имотите си и се изселва в Османската империя. Така селото остава чисто българско.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Селото се населява от жители с източноправославно вероизповедание.Църквата "Св. Тодор" е построена през 1857 г., по всяка вероятност от брациговски майстори. Главен инициатор за построяването на църквата бил поп Тодор Илиев Бенчев от Сопот. Материала за строежа като: камъни, вар, дървен материал, бил докарван от населението безплатно, а така също населението участвало и с труд при строежа. Султанския ферман, с който е разрешен строежа на църквата е запазен и понастоящем се съхранява в Народна библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, гр. София.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Съборът на селото се провежда ежегодно в последната събота на месец юни


Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]