Паничери
| Паничери | |
  Паничери  Паничери | |
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 785 души[1] (15 март 2024 г.) 23,4 души/km² |
| Землище | 33,55 km² |
| Надм. височина | 322 m |
| Пощ. код | 4179 |
| Тел. код | 03173 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 55378 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Хисаря Ива Вълчева (БСП – Обединена левица; 2023) |
| Кметство – кмет | Паничери Нанка Тарева (БСП) |
| Паничери в Общомедия | |
Паничèри е село в Южна България, община Хисаря, област Пловдив.
Село Паничери се намира на около 37 km север-северозападно от областния център град Пловдив, около 6 km югозападно от общинския център град Хисаря и около 36 km изток-югоизточно от град Панагюрище. Разположено е в южното подножие на Същинска Средна гора, на границата с Горнотракийската низина.[2] Надморската височина в центъра на селото е около 322 m. През селото тече река Пикла (Тикла), десен приток на река Стряма. Климатът е преходно-континентален, почвите в землището са преобладаващо алувиални и нискодолинни (мощнохумусни), силно излужени до слабо оподзолени.[2]
През Паничери минава третокласният републикански път III-6061, водещ на северозапад през село Старосел към село Красново, а на югоизток към село Черничево с отбивка на юг към селата Ново Железаре, Житница и Калояново.
В землището на село Паничери има 6 микроязовира[3]: „Кавака“, „Под ракиджийницата“, „Дъбрава 1“, „Таревско дере“, „Груйново дере“ и „Белесис“.[4]
Етническият състав на населението по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:[5]
| Етнически групи | Численост | Дял (в %) |
| Общо | 1002 | 100 |
| Българи | 917 | 91,52 |
| Турци | 4 | 0,40 |
| Цигани | 46 | 4,59 |
| Други | ... | ... |
| Не се самоопределят | ... | ... |
| Не отговорили | 34 | 3,40 |
В Паничери има хълм наречен „Мараша“. Там се намира водоемът на селото.
История
[редактиране | редактиране на кода]След края на Руско-турската война 1877 – 1878 г., по Берлинския договор селото остава на територията на Източна Румелия. От 1885 г. – след Съединението, то се намира в България с името Паничере. Името е уточнено на Паничери през 1966 г.[6]
На около 0,5 km западно от селото до Голямата могила е разкрито праисторическо селище.[2]
С името Чомлек селото е отбелязано в турски документи от 1576 г.[2]
Църквата „Свети Николай“, построена през 1845 г., е запазена.[2]
Училище в селото е открито към църквата през 1845 г.[2] Начално училището е открито през 1882 г. През 1921 г. е открита и прогимназия и училището става основно. Първоначалната сграда е малка и неподходяща за занятия. Съборена е от земетресението през 1928 г. и през 1929 г. се открива нова училищна сграда. През 1962 г. е построена съвременна сграда и през същата година се откриват и VIII клас, две занимални[7] и полуинтернат[8].[9][10]
Читалище в село Паничери е основано през януари 1919 г. под името „Пробуда“. След 1944 г. то е преименувано на „Соколов“. Помещава се в обществени сгради до 1950 г., когато е завършен започналият през 1948 г. строеж на читалищен дом. Читалището развива художествената самодейност, увеличава книжния си фонд.[11] През 2009 г. на законово основание[12] към наименованието му е добавена годината на неговото първоначално създаване и то става „Соколов – 1919 г. - с. Паничери“.
Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 година в селото се провежда митинг, на който са „осъдени“ на смърт и убити няколко души.[13]
Религии
[редактиране | редактиране на кода]Населението на селото изповядва предимно православно християнство.
Обществени институции
[редактиране | редактиране на кода]Село Паничери към 2024 г. е център на кметство Паничери.[14]
В село Паничери към 2024 г. има:
- действащо читалище „Соколов - 1919 г. - с. Паничери“;[15][16]
- действащо общинско основно училище „Христо Ботев“;[17]
- православна църква „Свети Николай“;[18]
- Целодневна детска градина „Слънце“;[19]
- пощенска станция.[20]
Природни и културни забележителности
[редактиране | редактиране на кода]В землището на Паничери се намира защитената местност „Герена“ с площ 1,08 ha.[21][22]
Часовниковата кула в село Паничери е построена през 1981 г. с лични средства от набор[23] 1921 г. Часовникът е реставриран и възстановен през месец май 2021 г.[24]
Редовни събития
[редактиране | редактиране на кода]Всяка година в Паничери се празнува Тодоровден. Също така се празнува и съборът на селото.
Други
[редактиране | редактиране на кода]С името на село Паничери е наименувана седловина в Антарктида – Паничерска седловина.[25]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]В Паничери е роден героят граничар Дончо Котов Ганев, загинал в близост до село Бръщен, при Римския мост на Доспат дере на 1 юли 1953 г.[26]
-
Паметник на априлци -
Антифашистки паметник
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г д е Енциклопедия "България", том 5, стр. 53, Паничери. Издателство на БАН, София, 1986 г.
- ↑ Речник на българския език. МЍКРОЯЗОВЍР м. Малък язовир за местни, ограничени нужди.
- ↑ Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Регистър, община Хисаря, село Паничери. Язовири „Кавака“, „Под ракиджийницата“, „Дъбрава 1“, „Таревско дере“, „Груйново дере“ и „Белесис“. Справка към 14.12.2024 г.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 15 декември 2018. (на английски)
- ↑ Електронна библиотека по архивистика и документалистика. Раздел: „Книги“. Речник на имената и статута на населените места в България (1878 – 2004). Автор: Николай Мичев. ПАНИЧЕРИ (Паничере). (Справка към 14.12.2024.)
- ↑ Речник на българския език. ЗАНИМА̀ЛНЯ ж. 2. Помещение в училище или общежитие, в което учащи се се занимават с учебна работа (подготовка на уроци, домашни работи, изпит и под.) в свободно от занятие време.
- ↑ Речник на българския език ПОЛУИНТЕРНА̀Т м. Педаг. 1. Учебно заведение, в което освен редовни учебни занятия за учениците се осигурява хранене и условия за подготовка на уроците и домашните работи в извънучебно време без преспиване; полупансион. 2. Помощно учебно-възпитателно заведение за извънучебното време, в което учениците се хранят и подготвят уроците и домашните си работи.
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Пловдив – 28, фонд 321К „Народно основно училище „Хр. Ботев“ – с. Паничери, Пловдивско (1882-1944)“. История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Пловдив – 28, фонд 1762 „Народно основно училище (НОУ) „Христо Ботев“ – с. Паничери, Пловдивско (1921- )“. Промяна в наименованието на фондообразувателя. История на фондообразувателя
- ↑ Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Пловдив – 28, фонд 2106 „Народно читалище „Соколов“ – с. Паничери, Пловдивско (1944 – )“. История на фондообразувателя
- ↑ Закон за народните читалища, член 9, алинея 5 (нова, 2009 г.)
- ↑ Везенков, Александър. 9 септември 1944 г. София, Сиела, 2014. ISBN 978-954-28-1199-2. с. 363.
- ↑ Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Пловдив, кметство Паничери
- ↑ Детайлна информация за читалище „Соколов - 1919 г. - с. Паничери“, община Хисаря, област Пловдив
- ↑ Информационна карта за 2023 г., читалище „Соколов - 1919 г. - с. Паничери“, община Хисаря, област Пловдив
- ↑ Министерство на образованието и науката – Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Действащи институции. Основно училище "Христо Ботев", село Паничери, община Хисаря, област Пловдив
- ↑ [https://bg-patriarshia.bg/plovdiv-diocese-temples Българска православна църква, Структура, Епархии, Пловдивска епархия, Храмове, Пловдивска духовна околия, с. Паничери, „Св. Николай”.
- ↑ Регистър на детските градини в България. Целодневна детска градина Слънце, село Паничери.
- ↑ Български пощи, пощенски станции, 4179 Паничери // Посетен на 2024-12-15.
- ↑ Регистър на защитените територии и защитените зони в България. ГЕРЕНА (Код в регистъра: 513). Защитена местност. Област: Пловдив, Община: Хисаря, Населено място: с. Паничери Справка към 15.12.2024.
- ↑ Министерство на околната среда и водите. Заповед № РД-933/28.12.2007
- ↑ Речник на българския език НА̀БОР м. 1. Воен. Родените през една и съща година мъже, които едновременно се свикват, набират за военна служба.
- ↑ Според надписа на кулата, спонсор на реставрацията е инж. Тано Нейчев, а реставратор – Янко Малаков.
- ↑ Bulgarian Antarctic Gazetteer Panicheri Gap (Паничерска седловина). Дата на одобрение: 16 февруари 2011 г.
- ↑ Plamak.bg. Новините в Смолян и региона. „На 11-та застава край Бръщен откриха паметник на убития граничар Дончо Ганев“, октомври 13, 2020.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Горнотракийска низина. Географска карта
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-050
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-050-3 Актуалност: 1983 г. Издание: 1989 г.
- Източна Румелия. Карта
| ||||||||||
