Тодоровден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодоровден в Челопеч

Тодоровден, наричан също Тодорица, Тудорица и Конски Великден, е църковен празник, празнуван в съботния ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове. По данни на НСИ към 2017 г., Тодоровден се празнува от 130 233 души в България.

По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.

Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.

На Тодоровден празнуват хората с имена: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Юлиян, Юлияна, Тея, Теа.

Отбелязва се с тържествено почитане на коня и надбягвания с коне – кушии. Оттук и названието Конски Великден. При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“.

По години (2010 – 2030)[редактиране | редактиране на кода]

  • 2010 – 20 февруари
  • 2011 – 12 март
  • 2012 – 3 март
  • 2013 – 23 март
  • 2014 – 8 март
  • 2015 – 28 февруари
  • 2016 – 19 март
  • 2017 – 4 март
  • 2018 – 24 февруари
  • 2019 – 16 март
  • 2020 – 7 март
  • 2021 – 20 март
  • 2022 – 12 март
  • 2023 – 4 март
  • 2024 – 23 март
  • 2025 – 8 март
  • 2026 – 28 февруари
  • 2027 – 20 март
  • 2028 – 4 март
  • 2029 – 24 февруари
  • 2030 – 16 март

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]