Тодоровден

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тодоровден в Челопеч
Тодоровден по дати (2000 – 2050)
Година Дата
2000 18 март
2001 3 март
2002 23 март
2003 15 март
2004 28 февруари
2005 19 март
2006 11 март
2007 24 февруари
2008 15 март
2009 7 март
2010 20 февруари
2011 12 март
2012 3 март
2013 23 март
2014 8 март
2015 28 февруари
2016 19 март
2017 4 март
2018 24 февруари
2019 16 март
2020 7 март
2021 20 март
2022 12 март
2023 4 март
2024 23 март
2025 8 март
2026 28 февруари
2027 20 март
2028 4 март
2029 24 февруари
2030 16 март
2031 1 март
2032 20 март
2033 12 март
2034 25 февруари
2035 17 март
2036 8 март
2037 21 февруари
2038 13 март
2039 5 март
2040 24 март
2041 9 март
2042 1 март
2043 21 март
2044 12 март
2045 25 февруари
2046 17 март
2047 9 март
2048 22 февруари
2049 13 март
2050 5 март

Тодоровден е църковен празник, празнуван в съботния ден от първата седмица на Великия пост. На този ден, както и на 17 февруари, Църквата възпоменава паметта на Св. Теодор Тирон. Почитта към св. Теодор е засвидетелствана още в ранните векове. По данни на НСИ към 2017 г., Тодоровден се празнува от 130 233 души в България.

Неправилно название на празника е Конски Великден. Конски Великден е фраза, означаваща „(никога) няма да се случи“. Заблудата идва оттам, че на Тодоровден се почитат конете и се организират кушии.

По време на гоненията на християните император Юлиан Отстъпник (332363) продължавал да иска връщането на езичеството. Знаейки, че 40 дни преди Великден християните спазват строг пост, той решил да се подиграе с тях и да ги застави да ядат идоложертвена храна. Юлиан наредил на градоначалника на Константинопол да напръска тайно с кръв от езически жертвоприношения всички постни храни на пазара, така че християните, макар и без да знаят това, да се осквернят и да бъдат подиграни.

Св. Теодор Тирон се явил на патриарх Евдоксий и му известил наредбата на Юлиан Отстъпник. Заръчал му също да предупреди християните да не вземат храна от пазара през тази седмица. Предупредени своевременно, християните се хранили с варено жито (коливо). Юлиан разбрал, че замисълът му е разкрит, останал посрамен и пуснал неосквернена от езичниците стока на пазара.

На Тодоровден празнуват хората с имена: Тодор, Тодорка, Теодор, Теодора, Божидар, Юлиян, Юлияна, Тея, Теа.

Тодоров ден се нарича още Тудорица. Отбелязва се с тържествено почитане на коня, с бурните български кушии (надбягване с коне). При изгрев слънце мъжете сплитат опашките и гривите на конете, украсяват ги с мъниста, с пискюли и цветя и ги отвеждат на водопой. Жените размесват и раздават помежду си обредни хлябове като дават от тях и на конете. Варят и жито, което се благославя в църковния храм. После идва ред на атрактивното конно състезание – кушията. Победителят в нея се награждава – конят получава обикновено юзда, а неговият стопанин – риза или кърпа. Спечелилият надбягването обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат радушно и поят коня му с вода. Обредната трапеза за празника включва пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]