Тодорова неделя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Тодорова неделя (Ту̀дурица, Ту̀дурска неделя, Суха неделя, Луда неделя, Трѝмирна неделя, Гладна неделя, Кукерска неделя) в българския народен календар се нарича периодът, обхващащ седмицата от Сирни заговезни до Тодоровден. Схваща се като лош и опасен период — В Източна и Югоизточна България се смята за лоша („хаталия“) седмица, вярва се, че който се разболее през тази седмица не може да се излекува и че „глухият Тодор“ причинява глухота и изсъхване на растения и хора (Странджа); В Ловешко и Плевенско се смята, че през това време нощем ходят таласъми, караконджули и др. подобни. Спорадично се среща и вярването, че ако пиле, излюпило се от яйце, което е снесено през Тодоровата неделя, прескочи мъртвец, то той ще вампиряса. Във вярванията Тодоровата неделя е една от трите „сестри“ - Тодоровата, Русалската и Празната (или Средпостната) неделя след Великден.

Дните от тази седмица, които са важни във вярванията са от понеделник до събота включително.

Понеделник[редактиране | редактиране на кода]

Понеделникът от тази седмица е наричан Чист понеделник, Песи понеделник, Къси понеделник, Рогач, Кукеровден и др. На този ден се извършват обичаите Тричане на кучета и Кукерите

Вторник[редактиране | редактиране на кода]

Известен като Чърн вторник, Сух вторник, Усо̀вски вторник, за него се смята че той е най-лошият вторник[1] от всички вторници през годината, че той е началото на всички лоши вторници. Ако някой човек твърде често е сполетяван от нещастия, за него се казва, че е роден на Чърн вторник.

Вярва се и че този ден (Сух вторник) е „началникът на сушата“, затова се почита и против суша – в Плевенско, Белоградчишко, Елховско и др. през този вторник се меси обреден хляб, който се разчупва на дръвника и с него се канят дъждовните облаци. Залък от него се хвърля на покрива за облаците, друг се отнася на нивата, а трети се хвърля в реката за дъгата, за която се вярва, че пие вода от там. Останалата част се изяжда стоешком при стожера на хармана.

Усовски вторник се нарича в Плевенско (Тръстеник и др.). На този ден се взема трикрако столче, на което единия крак се намазва с лой, увива се в парцали и се връзва с червен конец, като се пожелава да изсъхне крака на стола, а не на добитъка. Това се прави заради демона усо̀в, който „изсушавал“ краката на домашните животни.

Сряда[редактиране | редактиране на кода]

Тази сряда е позната като Луда сряда, а също Разполовена сряда и Преговяла сряда. Почита се за предпазване от лудост и е в пряка връзка с вярването, че всеки човек има на дясното си рамо ангел, а на лявото — дявол, които го напътстват. Ако дяволът вземе превес, то за такъв човек се казва, че „му е слаб ангелът“ и точно този дявол помрачава ума на човека и той полудява. За предпазване от него (т.е. от демонът, причиняващ лудостта) се почита този ден.

В Тръстеник и др. в Плевенско този ден е известен като Разполовена сряда, защото през него умът на човек можел „да се разполови“, т.е. да полудее.

В Котленско (Медвен и др.) денят е познат като Преговяла сряда, тъй като този, който е тримирил, на този ден вечерта отговява и може да започне да се храни.

Четвъртък[редактиране | редактиране на кода]

Четвъртъкът от тази Тодоровата неделя е наричан Въртоглав четвъртък, Въртолома̀ (Плевенско, Габровско) и също се приема за лош ден. Не се работи, за да се предпазят хората от въртоглавост (виене на свят). Не се варят вода и чорби; меси се обреден хляб, от който ядат хората и домашните животни, като част от него се запазва за лек през годината.

Петък[редактиране | редактиране на кода]

Петъкът от тази седмица е известен и като Шамотен петък (Шеметен петък) Смятан е за един от дванайсетте най-лоши петъци в годината, на този ден жените не се мият, не се решат и не работят с вретено.

Събота[редактиране | редактиране на кода]

Тази събота е наричана още Тодорова събота, Тодорица и др. Това е празникът Тодоровден, който дава името на предходната Тодорова неделя.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Във вярванията вторниците традиционно са приемани за лоши дни.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Димитър Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи. София, Второ фототипно издание.
  • Българска митология, Енциклопедичен речник, съст. Анани Стойнев. С., 7М + Логис, 1994.
  • Рачко Попов. Светци-близнаци в българския народен календар. София, 1991.
  • Етнография на България. Том ІІІ. Духовна култура. БАН, София, 1985.