Сирни заговезни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сирни заговезни
Сирни заговезни
Кукери от с. Горна Василица
Други имена Сиропусна Неделя, Прошка, Сирница, Сирни Заговезни
Тип Народен
Тържества Палят се огньове, по-младите искат прошка от по-възрастните
Сирни заговезни в Общомедия

Сирни заговезни (Прошка, Прочка, Поклади, Сирница, Масленица, Ората) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Многобройните му названия са свързани с типичната за празника обредност. Чества се винаги в неделя, 49 дена (седем седмици) преди Великден. Това е последният ден преди Великия пост, в който могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца и т.н. (месото вече е преустановено след Месни заговезни); след Сирни заговезни се допуска храна само от растителен произход. Преди празника, през седмицата между Месни и Сирни Заговезни, наречена Сирна неделя, се изпълняват различни обреди и обичаи, много от които идват от езическите времена.[1][2]

Народни обичаи[редактиране | редактиране на кода]

До вечерята на Сирни заговезни трябва да завърши обичаят прошка, изпълняван през цялата Сирна неделя. По-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри, и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционни реплики: „Прощавай, мале, тате...“.„Просто да ти е, Господ да прощава“ пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка (в някои райони на западните територии, населени с българско население, го наричат „Прочка“). Без прошка не може да се заговее.[1]

На празничната трапеза има винаги млечни и яйчени продукти: баница със сирене, варени яйца, халва с орехови ядки. Прието е да се извършва обичаят „хамкане“ (ламкане, ласкане): на конец (кълчищен, червен или мартеница), окачен на греда на тавана над трапезата, се завързва сварено обелено яйце, парче бяла халва или въглен. Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване яйцето (халвата, въглена) с уста. Следват обредни действия и гадания: конецът, след наричания, се пали и по начина на горене се гадае. Яйцето и въгленът се запазват с лечебна цел. С водата от варенето се мият лицата на другия ден (Чисти понеделник) за предпазване от бълхи и мухи; черупките пък се изхвърлят на улицата пак против бълхи.[1]

Заговезнишкият огън е основен елемент от празника, разпространен навред, в различни варианти. Вечерта се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат от мъжете. Според народните вярвания кракът на когото е минал през огъня става неуязвим за змийско ухапване.[2] На места към пръчка привързват слама, палят я и я въртят в кръг, другаде палят мехове със слама, вдигнати нависоко, някъде отнасят главня от огъня у дома; има и други регионални разновидности (Паликош и под.). Всичко е свързано с очистителната сила на огъня. Около него се играят хора и се пеят песни,[1] но в стари времена само мъжете са се събирали там.[2]

В Южна България, старопланински и средногорски села са запазени обичаите „оратник“ и „о̀рата ко̀пата“. В огъня се поставя голямо дърво, наречено оратник. Името идва от глагола оратя, който значи говоря. Още преди Заговезни ергените си правят стрели от пръчки и предварително се упражняват да ги хвърлят на голямо разстояние с помощта на импровизиран лък. Когато на Поклади запалят оратника на някоя височина до селото или в самото село, всеки се опитва да изхвърли запалената си стрела в двора на момичето, което харесва. Хвърлянето е придружено с цинизми, произнасяни в речитатив от момъка. При това волнодумство в много случаи се започва с „Ората копата“, очевидно формула, чийто смисъл днес не разбираме. Самата стрела явно е символ на половото влечение на младежа към момичето. Родителите не отправят никакви упреци. Предварително те разчистват двора от запалителни неща или ако не могат да ги внесат вкъщи покриват с мъчно запалими покривала, за да се избегнат пожари. Момите събират хвърлените в двора стрели и на другия ден се хвалят с броя им помежду си. Според някои обяснението е, че младите се оставяли да правят това, за да се наговорят и простят с цинизмите преди постите, но тези традиции насочват към много стари езически култове.[2]

Православно християнство[редактиране | редактиране на кода]

На Сирни заговезни църквата призовава вярващите да пречистят душите си, молейки и давайки прошка – като първа крачка към Великия пост да направят всичко възможно да се помирят с всички, за да изпълнят с мир и любов сърцата си и така да посрещнат Възкръсналия Христос.[3] Сутринта в храмовете по време на литургията се чете Евангелието с част от Нагорната проповед (Мат. 6:14 – 21): „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“.[4]

По време на вечернята се пеят великопостните тропари и се произнася молитвата на св. Ефрем Сирин „Господи и Владико на моя живот…“. След отпуста се извършва специален чин на прошката. На солея се изнасят и полагат на аналоя напрестолният кръст и иконите на Спасителя и св. Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги целува, после се обръща с молба за прошка от събратята му клирици и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред кръста и иконите и взаимно искат прошка едни други.[4]

Римокатолическо християнство[редактиране | редактиране на кода]

Постенето сред римокатолиците постепенно се е облекчавало и сега според канон 1251 въздържанието от месо или друга храна се спазва само на Пепеляната сряда (пада се 40 дена преди Великден) и на Велики петък, както и в петъците през годината.[5] Често католиците преди Великден избират да се отказват от специфични удоволствия, като сладкиши, алкохол или социални медии, като начин за насърчаване на простота и самоконтрол.[6]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Българска митология. Енциклопедичен речник. Състав. Анани Стойнев. София, ИГ 7М+Логис, 1994, с. 329 – 331. ISBN 954-8289-03-2.
  2. а б в г Венедиков, Иван. Митове на българската земя. Книга първа. Медното гумно. 2 прераб. изд. Изд Частен колеж Тракия, 1995, с. 165 – 168.
  3. Прощална неделя – Неделя на Сирни заговезни. //
  4. а б Сирни заговезни. Прощална неделя преди Великия пост
  5. Code de Droit Canonique. //
  6. Lent. // Encyclopaedia Britannica.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]