Джумал

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Кукерският празник Джумал съществува в с. Попинци и с. Левски, Панагюрско, от незапомнени времена. Той се провежда на Сирни заговезни и по своята същност е пролетен празник за здраве и плодородие. Разбира се, както във всички маскени ритуали, и тук присъстват оргиастични и смехови елементи.

Джумалът представлява дървена конструкция, направена от огънати жилави пръчки, захванати за 2 успоредни дървета, между които до раменете се промушват носачите на Джумала. Отгоре конструкциятя е покрита с домашно изтъкана черга, под която са сложени различни по големина звънци. При подскачане на носачите се разнася онзи звън, който нито един попинчанин няма да сбърка – тържествен, необуздан, плашещ, див, величествен.

Посещавайки всяка къща (в миналото) Джумалът е прогонвал злите сили. Стопанката го ръси с вода, а той „поляга“ настрана и се изтърсва с невъобразим шум – та като него да натежи и полегне житото на стопанина и да се изтърси в хамбара му. Джумалът си има водач – висок и строен момък. Невсеки може да води Джумала. Този, който го води, трябва добре да е усвоил специфичната стъпка, с която ходи Джумалът. На главата с кожена маска, водачът е нарамил кросно от домашен стан – апотропеен предмет – оръжие на водача.

Джумалът се придружава от група маскирани мъже (в ритуала участват само мъже). По-голямата част от тях са т.нар. „циганки“. Те придружават Джумала навсякъде, като просят по къщите, а хората ги даряват с каквото имат. Важен дар е яйцето.

Други важни персонажи в ритуала са „булката“, „младоженецът“ и „крадецът“. Както Джумалът, така и младоженецът и булката влизат във всяка къща. Те също биват дарувани. При всяка възможност между крадеца и младоженеца се заражда двубой с червените дървени саби, които и двамата носят. Вечната борба между доброто и злото присъства и тук и, както обикновено, доброто побеждава[1].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ив. Гергов, кн. „село Левски“