Направо към съдържанието

Джамал (празник)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Джамалари)
Вижте пояснителната страница за други значения на Джамал.

Джама̀л (също Джумал, Джамала) български фолклорен обичай, вид зимна кукерска игра, изпълнявана във времето между Коледа и Ивановден.[1] Участниците в него се наричат дамали или джамалари.

Регионални особености

[редактиране | редактиране на кода]

В региона на Елин Пелин обичаят води началото си от село Нови хан всяка година първата събота на месец януари. Празникът включва започваща рано сутринта обиколка на джамали (кукери) по улиците и къщите на селото, при която джамалите плашат със звънци и страшния си вид зли сили и вещаят здраве, благоденствие и богата реколта на жителите. Обиколката обхваща всички домове, където стопаните очакват джамалите с дарове, и завършва на селския площад при голям огън, около който джамалите танцуват и пресъздават част от историята на традицията. Групата на джамалите традиционно се състои от момчета и мъже на възраст до 28 години.[2][3] Сред селата, в които се провежда празникът са с. Нови хан от 1900 г. Габра (от 1918 г.) и Равно поле (от 1954 г. и ежегодно от 1962 г.).[2][3]

В Кюстендилско обичаят се нарича „джамалари“. Изпълнява се в периода между Васильовден и Ивановден.[4]

Джамаларската група се състои от 15-ина предрешени с гайдар начело. Той ги води със сватбарска музика по къщите, където играят хоро джамаларка около решето със зърнени храни. Играещите се залавят за краищата на тояги и топузи. Централни фигури са баба, дядо, гайдар, коняр с жив кон и трима дедици с гърбици и дървени маски на главите. В ръцете си носят топузи и сабли, а на кръста – хлопки.[4]

Този празник се практикува активно и редовно и в село Александрово, Ловешко. Там се отбелязва на 6 и 7 януари (Йордановден и Ивановден по нов стил), а често пъти и на 19 и 20 януари по стар стил. Естеството на празника показва, че е свързан с гонене на злите сили.

Панагюрско и Пазарджишко

[редактиране | редактиране на кода]

Кукерският празник Джумал съществува в с. Калугерово, Пазарджишко, с. Попинци и с. Левски, Панагюрско, от незапомнени времена. Той се провежда на Сирни заговезни и по своята същност е пролетен празник за здраве и плодородие. Разбира се, както във всички маскени ритуали, и тук присъстват оргиастични и смехови елементи.

Джумалът представлява дървена конструкция, направена от огънати жилави пръчки, захванати за 2 успоредни дървета, между които до раменете се промушват носачите на Джумала. Отгоре конструкциятя е покрита с домашно изтъкана черга, под която са сложени различни по големина звънци. При подскачане на носачите се разнася онзи звън, който нито един попинчанин няма да сбърка – тържествен, необуздан, плашещ, див, величествен.

Посещавайки всяка къща (в миналото) Джумалът е прогонвал злите сили. Стопанката го ръси с вода, а той „поляга“ настрана и се изтърсва с невъобразим шум – та като него да натежи и полегне житото на стопанина и да се изтърси в хамбара му. Джумалът си има водач – висок и строен момък. Не всеки може да води Джумала. Този, който го води, трябва добре да е усвоил специфичната стъпка, с която ходи Джумалът. На главата с кожена маска, водачът е нарамил кросно от домашен стан – апотропеен предмет – оръжие на водача.

Джумалът се придружава от група маскирани мъже (в ритуала участват само мъже). По-голямата част от тях са т.нар. „циганки“. Те придружават Джумала навсякъде, като просят по къщите, а хората ги даряват с каквото имат. Важен дар е яйцето.

Други важни персонажи в ритуала са „булката“, „младоженецът“ и „крадецът“. Както Джумалът, така и младоженецът и булката влизат във всяка къща. Те също биват дарувани. При всяка възможност между крадеца и младоженеца се заражда двубой с червените дървени саби, които и двамата носят. Вечната борба между доброто и злото присъства и тук и, както обикновено, доброто побеждава[5].

  1. https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/джамал/
  2. а б Община Елин Пелин – Софийска област // elinpelin.org. Архивиран от оригинала на 2017-01-15. Посетен на 31 януари 2016. All rights reserved
  3. а б Гонят злите духове в Габра с кукери // kanal3.bg. 2 януари 2016. Архивиран от оригинала на 2016-03-12. Посетен на 31 януари 2016.
  4. а б Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 225. (на български)
  5. Ив. Гергов, кн. „село Левски“