Панагюрище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Панагюрище
      
Герб
Изглед към Панагюрище от Мемориалния комплекс
Изглед към Панагюрище от Мемориалния комплекс
България
42.5026° с. ш. 24.1802° и. д.
Панагюрище
Област Пазарджик
42.5026° с. ш. 24.1802° и. д.
Панагюрище
Панагюрище
42.5026° с. ш. 24.1802° и. д.
Панагюрище
Общи данни
Население 16 977 души[1] (15 юни 2020 г.)
559 души/km²
Землище 221,78 km²
Надм. височина 550±1 m
Пощ. код 4500
Тел. код 0357
МПС код РА
ЕКАТТЕ 55302
Администрация
Държава България
Област Пазарджик
Община
   кмет
Панагюрище
Никола Белишки
(ГЕРБ)
Адрес на общината
гр. Панагюрище – 4500, пл. „20 април“ 13
Панагюрище в Общомедия

Панагю̀рище е град в Централна България, административен център на община Панагюрище, област Пазарджик. Намира се на 43 km северно от областния град Пазарджик.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Панагюрище се намира в планински район. Той лежи в Същинска Средна гора. На север от него близо до курорта Панагюрски колонии се намира връх Братия (1519 m н.в.). През града тече река Панагюрска Луда Яна, която след село Попинци се съединява с река Стрелчанска Луда Яна и така се образува река Луда Яна. Гара Панагюрище е последната гара по жп линията Пловдив – Панагюрище. През града минава шосе 37 от републиканската пътна мрежа, което свързва ДоспатРодопите) през Златишки проход в (Стара планина) с главен път А2 – магистрала Хемус (при село Джурово, община Правец). Панагюрище е административен център на община Панагюрище, в състава на която влизат още 9 селища. Съседни населени места са: курортното селище Панагюрски колонии (15 km на север), село Оборище (10 km на запад), село Баня (11 km първо на юг и след това на запад), село Бъта (8 km на юг) и град Стрелча (12 km на изток).

В землището на град Панагюрище се намира и село Панагюрски колонии, което няма собствено землище.

История[редактиране | редактиране на кода]

Историческият музей в Панагюрище
Тутевата къща в Панагюрище

В околностите на града има десетки тракийски могили. В една от тях – могилата „Мрамор“, е разкрито погребение на тракийски вожд. Недалеч от нея през 1949 г. е открито световноизвестното днес Панагюрско съкровище, датирано от IV-III в. пр.н.е. Съкровището е намерено случайно от братята тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови, докато копаели земята за глина. Изработено е от чисто злато и тежи 6,164 kg. Копия на деветте уникални съда са изложени в Историческия музей в града, а оригиналите обикалят музеите по света и в България.

Удобното местоположение, природата и благоприятният климат в района са привличали хората в този край и през Средновековието. Запазени са руините на българските крепости Красен и Душковченин.

Основаването на Панагюрище се свързва с драматичните времена след османското нашествие. Името идва от „панагюр“ – (от гръцки: πανηγυρι, панаир), тъй като на брега на р. Луда Яна в ония години е имало малък панаир. По-късно пазарът се премества на мястото, където сега се намира град Пазарджик.

Традиционно облекло

Вълна заселници идва от Македония (Дебърско, Прилепско, Костурско и др.) през 16 век.[2]

Дълго време отделните махали са враждували помежду си и с течение на времето селището се събира по бреговете на Луда Яна и притоците ѝ.

Днес най-яркото доказателство за това заселване е смесеният говор на населението, притежаващ множество източнобългарски и западнобългарски черти. Градът се намира на така наречената ятова граница.

В началото на XIX в. Панагюрище достига значителен икономически и духовен разцвет. Тук се развиват редица занаяти, свързани с добре развитото скотовъдство: джелепството – търговия с добитък, абаджийството – производство на аби от домашен шаяк, мутафчийство – изработване на изделия от животинска козина, табачество – обработка на кожи, обущарство, а също така и златарство, което впоследствие прави града известен с Панагюрската златна школа. В различните занаяти работели над 2500 майстори, калфи и чираци. В двора на Историческия музей зад стъклени витрини могат и днес да се видят възстановки на тези традиционни занаяти. Според свидетелства на посетили града през 1861 г. американски мисионери, той има 12 500 жители българи, които поддържат голямо училище.[3]

Икономическият и духовен подем помага идеята за национално освобождение да бъде горещо приета в Панагюрище. През есента на 1870 г. Васил Левски тук основава революционен комитет, като събранието е в къщата на Иван Духовников, запазена и до днес в двора на Историческия музей. В историческата местност „Оборище“ на 14 април 1876 г. се е състояло първото българско Велико народно събрание. „Оборище“ се намира на 8 km западно от Панагюрище. Тук може да се види издигнатият през 1928 г. паметник в чест на събранието. Мястото е красиво, а наоколо има хижи.

През 1876 г. Панагюрище става център на 4-ти революционен окръг и главен град на Априлското въстание. При потушаването на въстанието градът е опожарен и напълно унищожен от башибозука. След Освобождението е построен с вече нови сгради. Това е причината гр. Панагюрище да не разполага с много възрожденски къщи (за разлика от Копривщица).

През 1977 г. става общински център.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Св. Георги“

Населението в своята цялост изповядва единствено християнството, като източноправославието е преобладаващо, такива са и повечето черкви. В града има и една конгрешанска църква, част от Съюза на евангелските съборни църкви.[4] Силно толстоистко средище до 1944 г.

В околностите на града са разположени и няколко православни параклиса.

Мюсюлманите не са представени сред коренното население, тъй като по време на османската власт градът е бил забранен за тях. За това допринасят два факта: през времето на еничарите градът е бил длъжен да дава т.нар. кръвен данък, което е давало привилегията да не бъде населяван с турци. По-късно българското население е трябвало да охранява проходите през Средна гора, което е давало същата привилегия.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:[5][6]

Година на
преброяване
Численост
193410 198
194612 014
195614 000
196518 315
197520 634
198522 011
199221 131
200119 994
201117 584

Етнически състав[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване на населението през 2011 г.[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[7]

Численост Дял (в %)
Общо 17 584 100
Българи 16 318 92,80
Турци 4 0,02
Цигани 60 0,34
Други 15 0.08
Не се самоопределят 276 1,56
Не отговорили 911 5,18

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на общината
Читалище „Виделина“

Основни предприятия в града са: Асарел-Медет АД, Оптикоелектрон Груп АД, Оптикс АД, предприятие за производство на пластмасови изделия „Бунай“АД, текстилните фабрики „Яна“ АД – производство на памучни хавлиени изделия и „Ритон-П“. „ИНА“ ЕООД – биологично земеделие и производство на етерични масла.[8]

Градът е последна гара на жп линията Пловдив – Панагюрище.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Къщата на Райна Княгиня

Къщата музей „Райна Княгиня“ е родната къща на Райна Княгиня (1856 – 1917), българската учителка и революционерка, ушила въстаническото знаме за Априлското въстание. В двора са погребани костите на героинята. Музеят е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз; (9:00 – 17:00); има печат.

Историческата местност „Оборище“ се намира на около 8 km северозападно от града. Тук на 14 април 1876 г. е свикано събрание, на което се взима решение за провъзгласяването на Априлското въстание. Местността е част от Стоте национални туристически обекта на Български туристически съюз; отворен е целогодишно; има асфалтов път; печатът е в хижа Оборище.

На 2 май 2006 г. е открит паметник на Райна Княгиня в Панагюрище.

Театри[редактиране | редактиране на кода]

Градът разполага със сграда за театър, без постоянна трупа. Представления се организират с гостуващи групи.

Музеи[редактиране | редактиране на кода]

В Историческия музей е представена експозиция, посветена на Априлското въстание, с оригинални реликви, свързани с героичната епопея от април 1876 г. В двора на музея е показана реконструкция на възрожденска занаятчийска улица, където с автентични експонати и фигури на майсторите-занаятчии са отразени главните занаяти, свързани с подготовката на въстанието. В основната сграда на историческия музей е експонирана богата колекция от огнестрелно и хладно оръжие от 18 – 19 век, използвано по време на Априлското въстание. Акцент в експозицията е и представената възстановка на облеклото на панагюрските въстаници.

В една от залите на музея е изложен макет на панагюрското златно съкровище с размери 2:1, придружено с беседа.

Градът разполага и с природонаучен музей с постоянна експозиция на препарирани животни. Тук може да се види ценна колекция на ловни трофеи от Етиопия, донесени от Никола Делирадев, както и препарирани торсове и глави на африкански антилопи, подарени от Христо Щърбанов.

По време на Априлското въстание Панагюрище е опожарено почти до основи. Остават само няколко сгради, една от които е Тутевата къща. В нея на 20 април 1876 г. е обявено Априлското въстание. Днес домът на Иван Тутев е музей и пази гостната стая, където са отседнали апостолите и е писано възванието към българския народ. Тук е и карловското знаме, с което е било възвестено началото на въстанието.

Друг музей е родната къща на Райна Попгеоргиева. Била е само на 20 г., когато Бенковски ѝ предлага да ушие байрака на въстаниците и тя извезла със сърма лъва и огнения девиз „Свобода или смърт!“. В двора на къщата е паметникът на Райна Княгиня и гробът на нейния баща, отец Георги Футеков, убит жестоко от турците. Една от последните крепости на въстанието е Дудековата къща. В нея при нахлуването на турските войски и башибозуците са се крили десетки жени, деца и старци. Сградата е с впечатляваща архитектура и днес е в отлично състояние, като един от най-интересните експонати е касата на Осман Пазвантоглу, виден управник, който по време на турските размирици отцепва областта като свое владение.

Любопитна е и Лековата къща, която също е била посещавана от Апостола. Сградата е ценна и заради изключителната стенописна украса отвътре и отвън, изпълнена през 1873 г. от местния майстор Иван Зографов. В Панагюрище е и родният дом на известния наш историк, общественик и държавник Марин Дринов.

На историческия хълм Маньово бърдо, където на 30 април 1876 г. са се водили кръвопролитните сражения по време на въстанието, сега се намира Мемориалният комплекс „Априлци". В подножието му е най-старата панагюрска църква – „Св. Теодор Тирон", строена в средата на XVI в. Тя е в ремонт и в процес на превод на гръцките надписи на български, но за посетители е отворена съседната „Въведение Богородично“, уникална със стенописите си, довършена през 1823 г. Кубетата на тази църква са покрити със злато.

Катедралният храм на Панагюрище е църквата „Свети Георги“ в самия център, на метри от музейния ансамбъл и площадчето с другия паметник на Райна Княгиня, издигнат в чест на юбилея на Априлското въстание. Навремето храмът е бил импозантна възрожденска постройка, но след опожаряването по време на въстанието са останали само зидовете ѝ. Възстановена е през 1880 г. Камбаните ѝ са отливани в Русия и подарени от Марин Дринов.

Панорамен изглед към Панагюрище
Панорамен изглед към Панагюрище

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Карта[редактиране | редактиране на кода]

Карта на забележителностите в град Панагюрище

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

  • ФК „Оборище“
  • ХК Панагюрище
  • БК Панагюрище
  • Волейболен клуб „Пан волей“
  • Спортен клуб „Железни братя“

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Паметници на личности[редактиране | редактиране на кода]

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

В Панагюрище е известна следната рецепта, която се предлага по заведенията из цяла България като под наименованието „яйца по панагюрски“: 3 яйца се счупват в подходящ съд с вряща, подсолена вода. Изваждат се след 5 мин. с решетеста лъжица, така че жълтъците да не се разтекат. В плитка чиния се слага начупено бяло сирене, върху което се нареждат яйцата. Полива се обилно с препържено масло и червен пипер.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 21.
  3. Шашко, Филип и др. Американски пътеписи за България през XIX век. „Планета – 3“, 2001. ISBN 9549926583. с. 43.
  4. www.sesc-bg.org
  5. „Справка за населението на град Панагюрище, община Панагюрище, област Пазарджик, НСИ“. // webcitation.org. Посетен на 23 юни 2017.
  6. „The population of all towns and villages in Pazardžik Province with 50 inhabitants or more according to census results and latest official estimates“. // citypopulation.de. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)
  7. „Ethnic composition, all places: 2011 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 23 юни 2017. (на английски)
  8. ИНА ЕООД
  9. www.panagyurishte.org
  10. www.panagyurishte.org
  11. Кой е панагюрецът Велко Королеев и в какво се изразява приносът му към празника на светите братя Кирил и Методий
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 75 – 76.
  13. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.38
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.44
  15. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.27
  16. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 56
  17. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
  18. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.37
  19. Seventy Years of Holy Orthodoxy in Mid-Michigan 1916 – 1986, St. Nicholas Orthodox Church, The Orthodox Church in America, Burton, Michigan, 1986. [1]
  20. Видяна на 12 януари 2017
  21. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52 – 53
  22. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.55
  23. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп. 1, а.е. 1, л. 57

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „България“         Портал „България