Българи в България

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Българите са основна етническа група в България, според преброяването на населението през 2011 г. те са 5 664 624 души, или 76.9 % от населението на страната.[1]

Емиграция и човешки загуби[редактиране | редактиране на кода]

Според проф. д-р Христо Гандев само в периода 1770-1870 г. са били убити над 200 000, а са емигрирали над 600 000 етнически българи. Именно през този период се формират и българските общности в Бесарабия, Крим, Банат и други райони. По време на Руско-турската освободителна война през 1877-78 г. са убити или безследно изчезнали около 180 000 души.[2]

Участието на България в четири войни за национално обединение и множество въстания до средата на века водят страна до нови човешки загуби (около 200 000 убити и над 300 000 осакатени) и изселване на около 900 000 души от България през периода 1880-1948 година.[2]

Естествен прираст[редактиране | редактиране на кода]

През 2000 г. естественият прираст сред етническите българи е -8,1 при -5,1 ‰ средно за страната. Раждаемостта е била едва 6,9 ‰ при висока смъртност от 15 ‰.

През 1975 г. естественият прираст на българите в селата е -3,3 ‰, докато в градовете е 11,6 ‰ [3].

Численост и дял[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на българите според преброяванията на населението в България през годините:[4][5]

Година Дял
(в %)
Численост
1900 77.1 2 888 219
1905 79.4 3 203 810
1910 81.1 3 518 756
1920 83.3 4 036 056
1926 83.2 4 557 706
1934 85.6 5 204 217
1946 84.0 5 903 580
1956 85.5 6 506 541
1965 87.9 7 231 243
1975 90.9 7 930 024
1992 85.7 7 271 185
2001 83.9 6 655 210
2011 76.9 5 664 624

В административно-териториално отношение[редактиране | редактиране на кода]

Области[редактиране | редактиране на кода]

Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

Численост и дял на българите по области, според преброяванията на населението през годините:[6][7][8]

Област Численост Дял (в %)
1992 2001 2011 1992 2001 2011
Общо 7 271 185 6 655 210 5 664 624 85.7 83.9 76.9
Благоевград 286 491 251 097 83.97 77.60
Бургас 338 625 298 128 79.94 71.69
Варна 393 884 371 048 85.25 78.10
Велико Търново 259 099 211 353 88.37 81.76
Видин 118 543 86 802 91.13 85.92
Враца 223 692 151 183 92.04 80.91
Габрово 131 494 106 406 91.23 86.71
Добрич 164 204 131 114 76.18 76.29 69.12
Кърджали 55 939 39 519 31.29 34.10 25.86
Кюстендил 152 644 121 351 93.91 88.78
Ловеч 152 194 118 346 89.55 83.68
Монтана 157 507 123 820 86.41 83.60
Пазарджик 261 260 206 110 84.08 74.80
Перник 145 642 120 929 97.20 90.55
Плевен 280 475 219 612 89.90 81.41
Пловдив 621 338 540 303 86.80 79.10
Разград 67 069 49 229 44.00 39.32
Русе 213 408 176 413 80.18 74.98
Силистра 84 178 64 050 59.28 53.60
Сливен 163 188 132 697 74.69 67.19
Смолян 122 806 86 847 87.67 71.33
Софийска 253 536 210 974 95.2 92.78 85.24
София 1 124 240 1 136 433 96.01 87.98
Стара Загора 319 379 265 618 86.17 79.70
Търговище 76 294 58 371 55.41 48.31
Хасково 224 757 180 541 80.99 73.31
Шумен 123 084 99 446 60.22 55.08
Ямбол 140 240 106 884 89.85 81.31

Общини[редактиране | редактиране на кода]

През 2001 година в Република България има 264 общини, според преброяването на населението българите представляват мнозинство в 234 от тях, в останалите 30 общини са малцинство, където доминиращ етнос са турците.[9] През същата година броят на общините с над 90 процента българско население е 86, като в това число попадат всички общини в областите Кюстендил и Перник. В други 93 общини българското население е от 75 до 90 процента, а в други 36 общини българското население е между 50 и 75 процента. Общини в които българите са над 99 процента са: Бобошево (99,5 %), Чавдар (99,5 %), Ковачевци (99,3 %), Копривщица (99,3 %), Неделино (99,3 %), Бойница (99,1 %), Невестино (99,1 %), Своге (99,1 %) и Годеч (99 %).[5]

Дял на българите по общини, според преброяванията на населението през годините (в %):

1992 2001 2011
Ковачевци[5]    99.3  98.08
Невестино[5][8]  98.86  99.10  98.05
Бобошево[5][8]  99.24  99.49  97.59
Трекляно[8]  98.13  98.86  97.45
Чипровци[10]    95.67  97.22
Грамада      97.2
Георги Дамяново[8]  94.96  95.00  97.0
Столична община    96.01  96.4
Своге[5]    99.1  96.25
Земен      96.12
Годеч[5][8]  98.73  98.97  96.03
Кочериново      95.72
Априлци[8]  98.67  98.79  95.53
Ново село      95.13
Макреш      94.78
Копривщица[5]    99.3  94.73
Искър      94.65
Божурище[8]  98.98  98.57  94.59
Кула      94.53
Сапарева баня      94.5
Кресна[8]  91.84  96.27  94.41
Трявна[8]  96.82  97.44  94.23
Етрополе[8]  95.97  97.44  93.67
Брегово      93.34
Белово      93.04
Сливница      92.96
Брезник      92.29
Габрово[8]  96.60  96.83  92.24
Златица      92.45
Чавдар[5]    99.5  92.13
Рила      92.07
Перник      91.4
Панагюрище[11]  97.3  95.77  91.14
Разлог      90.75
Банско[8]  92.88  96.12  90.68
Костинброд[8]  98.59  97.85  90.53
Лясковец      90.41
Костенец      89.97
Гълъбово      89.86
Горна Малина      89.78
Хисаря      89.42
Мизия      89.36
Бобов дол      89.13
Благоевград      88.71
Лъки      88.62
Дупница      88.53
Радомир      88.47
Пирдоп[12]    92.8  88.38
Сандански[8]  92.71  93.64  88.38
Мездра      88.23
Монтана      88.13
Шабла[13][8]  93.99  95.92  88.10
Антон[14]    93.3  87.99
Мирково      87.67
Калояново      87.28
Враца      87.06
Тетевен      86.95
Ловеч      86.9
Кюстендил      86.51
Видин      86.22
Раднево      86.08
Тополовград      86.02
Петрич[8]  90.32  92.10  85.79
Плевен      85.71
Стамболийски      85.4
Сопот      85.24
Велико Търново      85.22
Троян      85.08
Пордим      84.84
Бойчиновци      84.81
Димитровград      84.75
Баните      84.7
Варна[8]  93.68  92.49  84.6
Тунджа      84.34
Бургас      84.25
Драгоман      83.84
Чепеларе      83.75
Стара Загора      83.45
Дряново      83.4
Челопеч      83.09
Съединение      83.04
Раковски      83.01
Ботевград      82.9
Свиленград    93.25  82.89
Елхово      82.82
Опан      82.81
Димово[15]    83  82.79
Горна Оряховица      82.77
Борован[8]  87.29  89.29  82.48
Несебър      82.18
Пловдив      82.15
Гулянци      82.0
Русе      81.95
Якимово      81.8
Бойница[5][8]  98.62  99.1  81.65
Свищов    90.6  81.56
Угърчин      81.33
Павликени      81.17
Медковец      80.96
Добрич[8]  86.48  86.76  80.91
Елин Пелин      80.88
Ямбол      80.8
Любимец      80.65
Кнежа      80.62
Берковица      80.12
Ружинци      79.88
Червен бряг      79.86
Казанлък[16]    85.68  79.66
Болярово      79.61
Лом    80.37  79.51
Първомай      79.4
Брацигово      79.31
Силистра    83.85  79.21
Белослав      79.17
Смолян      78.9
Ценово      78.82
Хайредин      78.8
Марица[8]  90.99  88.95  78.73
Правец      78.7
Самоков      78.32
Брусарци      78.29
Пазарджик      78.2
Брезово      78.03
Бяла (Област Русе)    80.84  77.81
Неделино[5]    99.3  77.55
Долна баня      77.37
Вършец      77.31
Стралджа      77.19
Вълчедръм      77.05
Камено[8]  84.48  85.06  76.86
Криводол      76.5
Малко Търново      76.5
Септември      76.5
Чирпан      76.33
Козлодуй[8]  93.70  91.48  76.24
Струмяни[8]  84.89  87.52  76.13
Златоград      75.9
Иваново      75.86
Бяла (Област Варна)      75.81
Карлово      75.68
Оряхово      75.56
Лесичово      75.53
Чупрене      75.51
Долна Митрополия      75.32
Севлиево      75.13
Левски      74.9
Симитли[8]  92.44  92.88  74.85
Карнобат      74.69
Ябланица      74.07
Стрелча      74.04
Девня[8]  81.38  76.40  73.98
Ивайловград      73.74
Харманли[17]  85.68    73.72
Шумен      73.44
Луковит      73.39
Средец      73.06
Полски Тръмбеш      72.55
Царево      72.51
Алфатар      72.49
Белоградчик      72.17
Бяла Слатина      72.1
Долни Дъбник      71.91
Трън      71.8
Стражица      71.72
Белене      71.69
Елена      71.58
Братя Даскалови      71.09
Сливен      70.84
Симеоновград      70.74
Асеновград      70.65
Нова Загора      70.65
Созопол      70.49
Сухиндол      70.45
Приморско      70.38
Генерал Тошево      70.33
Садово      70.05
Гурково      70.13
Аксаково[8]  90.21  80.92  69.93
Летница      69.65
Каварна[8]  79.61  81.54  69.49
Девин      68.86
Родопи      68.73
Хасково      67.93
Твърдица      67.79
Ихтиман[8]  85.71  78.87  67.7
Хаджидимово[18]    62.9  67.02
Перущица[19]    74.06  66.38
Рудозем      66.27
Златарица      66.24
Гоце Делчев      65.38
Пещера      65.29
Поморие      65.05
Попово      64.39
Велинград[8]  70.48  76.63  64.0
Ветрино      63.84
Аврен      63.41
Никопол      63.41
Тутракан[20]  68.70    63.19
Балчик      62.46
Борово[21]    69  62.13
Каспичан      61.87
Мъглиж      61.63
Разград    68.93  60.00
Смядово      59.61
Велики Преслав    65  59.3
Мадан      58.89
Нови пазар      58.48
Търговище      58.02
Провадия      57.64
Долни чифлик      57.47
Николаево      57.36
Куклен[22]    59.7  56.46
Вълчи дол      55.1
Кричим      55.32
Ракитово      54.66
Две могили      54.08
Батак    60  53.46
Суворово    60  52.66
Маджарово[8]  56.52  64.21  52.43
Добрич-селска[23]    62.0  51.96
Павел баня      50.89
Сунгурларе      49.31
Доспат      49.02
Гърмен[8]  51.53  56.24  48.47
Айтос[24]    61.7  48.26
Сатовча      46.62
Ситово      44.9
Белица      44.82
Сливо поле      43.58
Дългопол[25]    48.86  39.99
Роман      39.49
Минерални бани      39.15
Тервел[26]    45.8  37.06
Котел      36.22
Кърджали[27][8]  43.11  43.26  35.99
Крушари      33.82
Кубрат      33.76
Якоруда      31.34
Борино      30.67
Лозница      30.35
Кайнарджа      28.18
Цар Калоян      26.67
Антоново    37  26.5
Кирково[8]  35.81  42.37  26.5
Главиница      26.34
Ветово      25.26
Исперих      25.03
Крумовград[28][8]  28.58  34.35  22.26
Стамболово[8]  28.05  29.62  22.24
Ардино[8]  26.96  31.87  21.5
Опака      21.5
Никола Козлево      21.29
Дулово    25  16.59
Омуртаг    20.4  16.09
Джебел[8]  18.62  18.72  15.24
Хитрино      13.93
Завет      13.77
Самуил    14  10.97
Момчилград[8]  12.99  13.87  9.33
Върбица      8.84
Каолиново      5.97
Руен      5.56
Черноочене[8]  2.53  2.61  2.15
Венец[8]  1.49  1.75  1.7
Общини в които българите представляват над 99 процента от населението, според пребояването на населението през 2001 година - Бобошево, Чавдар, Ковачевци, Копривщица, Неделино, Бойница, Невестино, Своге и Годеч.
Общини в които е мнозинство съответната народност, според пребояването на населението през 2011 година. Общините с предимно българско население са маркирани в червено.


Забележка: Възможно е в таблицата за 1992 и 2001
година делът на българите да се изчислява без тези,
които не са записани по народност.

Дял на българите в някои общини, според различни оценки (в %):

Селища[редактиране | редактиране на кода]

Според преброяването на населението от 2001 година броят на селата със 100 % българско население е 986, в още 234 села делът на българите е между 99,5 и 99,9 % [5]. Чисто български села са: Вършило, Голямо Крушево, Добралък, Зелендол, Ковачевица, Иван Вазово, Липен, Руен (Пловдивско), Цар Асен (Пазарджишко), Цар Калоян, Челопек, Чернодъб, Чифлик (Ловешко), Яврово (Пловдивско) и др.[5]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преброяване 2011. НСИ, стр. 4.
  2. а б ((bg))  Етнодемографска характеристика на българското население. // tripod.com. Посетен на 21 януари 2015.
  3. http://www.geography.iit.bas.bg/2007/3-07/pp3-8.html
  4. ((bg))  Население по местоживеене, пол и етническа група. // НСИ. Посетен на 20 януари 2015.
  5. а б в г д е ж з и к л м н Етнически състав на населението в България според преброяването на населението през 2001 година.
  6. ((bg))  Етнически състав на населението в България. // miris.eurac.edu. Посетен на 21 януари 2015.
  7. ((bg))  „10.7% от населението на областта живее в Самоков“. // вестник Седмица. Посетен на 20 януари 2015.
  8. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ((bg))  Българите между две преброявания (1992-2001 г.). // Център за демографска политика. Посетен на 20 януари 2015.
  9. Етническа карта на Югоизточна Европа (1989-1992 г.)
  10. План за развитие на община Чипровци
  11. ((bg))  Население и основни демографски характеристики на община Панагюрище. // panagyurishte.org. Архив на оригинала. Посетен на 19 януари 2015.
  12. Община Пирдоп
  13. ((bg))  Население на община Шабла. // shabla.info. Посетен на 19 януари 2015.
  14. Община Антон
  15. ((bg))  Население Община Димово. // domino.bg. Посетен на 19 януари 2015.
  16. ((bg))  Демографски характеристики на община Казанлък. // kazanlak.bg. Посетен на 19 януари 2015.
  17. Община Харманли
  18. План за развитие на община Хаджидимово
  19. Община Перущица
  20. ((bg))  Общински план за развитие на община Тутракан. // strategy.bg. Посетен на 19 януари 2015.
  21. Община Борово
  22. Община Куклен
  23. ((bg))  Общински план за развитие 2005-актуализация на стратегията за развитие на община Добричка, град Добрич за периода 2005-2006 год. // dobrichka.bg. Архив на оригинала. Посетен на 19 януари 2015.
  24. Община Айтос
  25. Община Дългопол
  26. ((bg))  Селища и население в Община Тервел. // tervel.bg. Посетен на 19 януари 2015.
  27. План за развитие на община Кърджали
  28. Община Крумовград
  29. ((bg))  Основни географски характеристики на община Пловдив. // nest-agency.com. Посетен на 19 януари 2015.
  30. ((bg))  Характеристика на населението в Община Пазарджик. // domino.bg. Посетен на 19 януари 2015.
  31. От информация за Плевенска област
  32. ((bg))  Характеристика на населението в Община Козлодуй. // domino.bg. Посетен на 19 януари 2015.
  33. Община Карлово
  34. Община Асеновград
  35. Община Велинград
  36. Община Провадия
  37. ((bg))  Население на община Аксаково. По данни от ГРАО, към февруари 2008 г. // invest.bg. Посетен на 19 януари 2015.
  38. Община Две могили
  39. План за развитие на община Сливо поле
  40. Община Крушари
  41. Община Кубрат
  42. Информация за етническия състав в общините - Венец, Никола Козлево и Нови пазар