Българи във Венецуела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българи във Венецуела
Общ брой над 250
Говорими езици испански  · български
Вероизповедания Християнство

Българите във Венецуела са повече от 250 души. Според Министерство на външните работи на България, в страната има около 50 души български граждани. Повечето живеят в големите градове и са добре устроени – с квалификация, професия или свой бизнес. Получили са образование или в чужбина, или в България. Сред тях има лекари, инженери, архитекти, юристи, а други се занимават с изкуство. Във Венецуела се намират между 20-30 български граждани, които лежат по затворите в страната[1].

История[редактиране | редактиране на кода]

Българската общност във Венецуела се е формирала на няколко „вълни“. Предимно в началото на миналия 20 век, по време на Голямата депресия през 30-те години и главно преди и след Втората световна война. Неголяма част от българите са пристигнали след 1989 година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Знаменити българи са - Любен Христофоров (изследовател), Асен Траянов (военен инженер), Теодоро Петков (икономист, политик, революционер, журналист), Иван Дреников (учен), Ина Исин (художник), Румен Рашев (танцьор), Стойка Миланова (цигулар).

Преуспяващите българи са наследници на старата емиграция. Михаил Геров е в ръководството на „Електрисидад де Каракас“, Марко Марков е основна фигура в най-голямото предприятие за производство на бира във Венецуела. Димитър Байнов и Стефан Златарев са директори на „Група 123“ и тяхно дело е терминалът на метрото в столицата. Диньо и Люцкан Люцканови управляват „Хемус констуксионес“. Милор Илиев е наречен „Кралят на картофите“. Започнал след Втората световна война без капитал, но с градинарски умения и сега изхранва половин Каракас със селскостопанска продукция.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]