Северномакедонски българи

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Като българи в Северна Македония на преброяването в 2002 година са се декларирали 1417, а в 2021 година - 3504 души.[1] Също така само българите, живеещи извън страната, не са отчетени в преброяването, за разлика от другите етноси.[2] Същевременно над 90 000 граждани на Северна Македония са получили българско гражданство в периода след това,[3] а над 50 хиляди чакат разглеждане на документите им, като при тяхното подаване те прилагат нотариално заверена декларация за български произход. Според друга оценка от 2018, направена от северномакедонски независими медии, само пълнолетните активни жители на страната с българско самосъзнание са около 50 хиляди, концентрирани в Охрид, Велес, Щип, Царево село, Берово, Пехчево, Струмица и Скопие.[4] Също така има жители на страната с раздвоено народностно самосъзнание, чувстващи се и българи, и македонци - според някои твърдения над 200 хиляди.[5]

Организации[редактиране | редактиране на кода]

Според данни на ДАБЧ в Северна Македония към 2016 година има 6 организации на българите – 6 дружества.[6]

Дружества[редактиране | редактиране на кода]

  • град Скопие, Сдружение на граждани „Босилеградско“ (от 1999 г.)[6]
  • град Охрид, Сдружение за толерантност и сътрудничество „Хоризонти“ (от 2000 г.)[6]
  • град Охрид, Гражданско сдружение на македонците със славяно-български произход за взаимодействие между културите „Интеракция“ (от 2002 г.)[6]
  • град Скопие, Сдружение на българите в Северна Македония (от 2002 г.)[6]
  • град Скопие, Сдружение на граждани Български културен клуб – Скопие (от 2008 г.)[6]
  • град Битоля, Сдружение на граждани „Македоно-българско приятелство“ (от 2009 г.)[6]
други

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]