Кримски българи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Кримските българи са онези етнически български преселници, които трайно населяват или са населявали земите на Кримския полуостров.

По официалната статистика към 2010 г. те са близо 2000 души.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

На територията на Кримския полуостров заселване на прабългари има още през 5 век, по-късно по времето на хан Кубрат, както и след разпадането на Стара Велика България. В по-ново време обаче компактни маси българи започват да се заселват в началото на XIX в. Те произхождат от странджанските селища Граматиково и Малко Търново. [2] При официалното преброяване от 1897 г. числеността на кримските българи възлиза на 7528 души, които населяват следните селища: Кишлав (Кашлоу), Коктебел, Колпак, Кая-Осты, Ново-Царицыно, Сиджеут, Андреевка (Чая), Кабурчак, Османчик, Марфовка, Стари Крим, Болгар Сарабуз, Балта-Чокрак и Алач. [3]

През XX в.[редактиране | редактиране на кода]

Гражданската война в Русия от 1918 – 1920 г. се отразява отрицателно на българската диаспора на полуостров Крим. В периода 1921 – 1922 г. много българи умират от глад, а в края на 1929 г. и в началото на 1930 г. е извършена принудителна колективизация; разкулачването изпраща най-добрите български стопани в Сибир. Важно е да се отбележи, че към момента на тези събития основният поминък на тамошните българи е селското стопанство.

В годините на Великата отечествена война [4] българите, живеещи на територията на СССР, не се призовават в армията, а се изпращат в трудовите батальони. На фронта воюват само тези, които са мобилизирани през 1940 г. и началото на 1941 г., както и постъпилите в армията като доброволци. [5]

Сталинският режим извършва още едно изселване на компактно живеещи българи там до 1944 г. Те били обвинени за врагове, за сътрудници на окупационния немски режим. От 1989 г. започва държавна програма за завръщането им (както и на други изселени народи, сред които кримски татари, гърци и арменци) в Крим. За съжаление тя не успява да бъде реализирана цялата и малко от българите се връщат в Крим. Цели български села престават да съществуват. [6]

Преди насилствените изселвания според официалната статистика българите са били около 12 500. Те са разпръснати по много райони на Съветския съюз и не ги оставят да се заселят компактно – едни отиват в Урал, други в Башкирия, трети в Северен Казахстан или из целия Сибир. Много от тези хора се асимилират и им забраняват да говорят български; само по-възрастните хора, които са се завърнали, говорят български. [7]

През XXI в.[редактиране | редактиране на кода]

Понастоящем (2010 – 2012) в Крим българите са такива, които са били настанени в този регион, дошли са от Бесарабия, Запорожието или Азия. Всяка група говори на свой български диалект и това представлява голям интерес за българските езиковеди и етнографи, които са извършили изследвания там.

Традиции и фолклор[редактиране | редактиране на кода]

Българско гражданство[редактиране | редактиране на кода]

Сдружения[редактиране | редактиране на кода]

Целта на създаването на Кримското републиканско дружество на българите „Паисий Хилендарски“ е да подпомогне завръщането на българите, които са били изпратени в Средна Азия по време на описаните репресии. Дейността му започва през 1995 г.

Част от програмата му са неделните училища и културните центрове в Симферопол, Керч и Севастопол. Действително това дружество се състои от 22 по-малки подсдружения. С помощта на същата тази организация в Кримския републикански музей има постоянна българска етнографска сбирка.

Друго сдружения за взаимопомощ сред българите е Асоциацията на българите в Украйна.[8]

Препоръчителна литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Българите в Крим“, проф. Иваничка Георгиева и доц. Красимир Стоилов, Издателство „ИФ-94“ [9]
  • Филм „Дългото завръщане“, реж. Константин Чакъров
  • В. „Извор“, издаван от 1997 г.
  • Телевизионно предаване „Български срещи“; излъчва се от 1991 г.
  • Инна Носкова „Крымские болгары в ХІХ – начале ХХ вв.“: история и культура.– Симферополь: СОНАТ, 2002. – 152с.
  • Музиченко О.Ф. Історія, етнографія та народна творчість кримських болгар: [Збірник] / [Ред.-упоряд. збірника: І.А. Носкова]. – Сімферополь : Доля, 2004. – 143 c.: іл., фото. – Текст: укр., рос.
  • Носкова И.А. Формирование крымской группы болгар в ХІХ веке // Культура народов Причерноморья. – 1999. – №6. – С.183 – 187.
  • Носкова И.А. Храмовые (престольные) праздники в болгарских селах Крыма в ХІХ – начале ХХ вв. // Культура народов Причерноморья. – 1999. – №11. – С.203 – 205.
  • Носкова И.А. Переселение болгар в Крым в ХІХ веке // Наша школа. – 1999. – №2/3.– С.180 – 181.7.
  • Носкова И.А. Внутренняя миграция болгарского населения Крыма во второй половине ХІХ века и образование новых дочерних поселений // Культура народов Причерноморья. – 2000. – №14. – С.76 – 79.8.
  • Носкова І.А. Історія, етнографія та лінгвістичні особливості мови кримських болгар в публікаціях Олександра Музиченка // Записки історичного факультету / Одеський нац. ун-т ім.І.І.Мечникова. – 2002. – Вип.12. – С.142 – 146.
  • Носкова И.А. Старокрымское народное училище // Сурб Хач. – 1998. – Декабрь. – С. 46 – 47.
  • Носкова И.А. Крымские болгары: взгляд в прошлое // Спектр. – 1999. – №21. – С.24 – 41.
  • Носкова И.А. ІІІ волна болгарского переселения в Крым (1856 – 1866 гг.). Ошибки и поражения // Проблемы материальной и духовной культуры народов Крыма и Северного Причерноморья от античных времен до наших дней. Материалы І научных чтений. г.Симферополь, 14 – 15 ноября 1996 года. – Симферополь: Рой, 1996. – С.21.
  • „Кримските българи“, проф. д-р Марияна Парзулова, 2007 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. http://www.focus-news.net/?id=f14078
  2. http://novinar.bg/news/domovete-na-krimskite-balgari-vse-oshte-pusteiat_MTI5NDszNQ==.html
  3. Филмът „Дългото завръщане“ на режисьора Константин Чакъров
  4. Това е войната между СССР и Хитлеристка Германия през периода 1941 – 1945 г., която е с решаващо значение за изхода на Втората световна война.
  5. http://bulgariamakedonia.net/index.php?br=35&stat=474
  6. http://www.focus-news.net/?id=f14078
  7. http://www.focus-news.net/?id=f14078
  8. http://abuodes.org.ua/start/
  9. Сборникът е посветен на българите, живеещи на Кримския полуостров в Украйна още от началото на XIX в. Тогавашният несигурен начин на живот и вътрешните размирици в Османската империя подтикват много българи да потърсят ново убежище в Крим, привлечени от икономическите облекчения, осигурявани от руската царска власт. В новите условия българите запазват своя начин на живот, продължават да се занимават с традиционните си поминъци, опазват своя език, народна култура и историческа памет. По време на сталинския режим българите, както татарите, гърците и арменците, са депортирани в Сибир и Средна Азия. Застрашена е етническата и културната им идентичност. Едва с настъпването на демократичните промени след 1989 г. кримските българи получават възможност да се завърнат в своя „роден" Крим. През 1990-те години се създават и благоприятни условия за тяхното духовно възраждане, вдъхновено от учредяването на Кримското републиканско дружество „Паисий Хилендарски“. Историята на кримските българи е история за физическото и духовното оцеляване на един народ. Сборникът съдържа научни статии, фолклорни материали, спомени и документи. Той представлява интерес за етнолози, фолклористи, историци, диалектолози и за всички, които се интересуват от съдбата на нашите сънародници.