Българи в Сърбия

Българи в Сърбия
	Българи в Сърбия
;
	Българи пред паметника на Левски в Босилеград
Места и численост
Общ брой	18 543 (2011); 0,26% от общия брой на населението; 20 497 (2002) 0,27% ; Прираст (2002‐ 2011): – 1954; Средна възраст на малцинството: 50,87 г.
Община Босилеград	~ 5839
Община Цариброд	~ 5413
Община Враня и град Враня	~ 1147 ; (558 + 589)
Община Сурдулица	~ 734
Община Бабушница	~ 632
Община Пирот	~ 549
Нишавски окръг	~ 991
Говорими езици	български, сръбски
Вероизповедания	Християнство
	Българи в Сърбия в Общомедия

Етническа карта на Поморавието през 1918 година

Българите в Сърбия са 18 543 души според преброяване, проведено през 2011 г.^[1] Условно се делят на две общности: шопска (от района на Западните покрайнини и Поморавието) и банатска (в сръбски Банат, Войводина). Броят на определили се като българи в Сърбия през 2002 година е 20 497 души.^[3]

Разположение

В Централна Сърбия

Броят на самоосъзнаващите се за българи в Централна Сърбия е 18 839 души. Най-голям дял българско население живее в общините с българско мнозинство Босилеград и Цариброд – общо 12 873 българи. Част от населението в източна Сърбия е с български произход, но поради целенасочената политика на сърбизиране вече е изгубило българското си самосъзнание.

Във Войводина

Основна статия: Банатски българи

Броят на българите в Автономна област Войводина е 1658 души. Българи по места (към 2002 г.):

Иваново: 307 (27,14%);
Бело блато: 128 (8,66%);
Модош: 29 (0,97%).

Демографски данни

Статистически данни за българското население в Сърбия^[1]
Година на преброяване на населението в Сърбия	1948	1953	1961	1971	1981	1991	2002	2011
Определящи българския като майчин език	//^[4]	59 166	//^[4]	49 942	35 269	25 408	16 459	13 337
Самоопределящи се като българи	59 472	60 146	58 494	53 800	33 455	26 698	20 497	18 543

Българите в Сърбия според възраст и пол ^[1]
	мъже	жени
Общо:	10006	8537
85+	156	234
65 – 84	2657	2549
50 – 64	2658	2108
30 – 49	2650	1970
15 – 29	1143	965
0 – 15	742	711
средна възраст	50,35 г.	51,48 г.
средно

Култура

Дружества

Български дружества са: Българско културно дружество в североизточна Сърбия „Зорница“ – с. Велики Ясеновац (от 2004), Българско културно дружество „Трандафер“ – с. Бело блато (от 1999), Гражданско сдружение „Цариброд“ в Ниш, Демократичен съюз на българите „ДСБ“ – Босилеград (от 1990), Демократическа партия на българите „ДПБ“ – Цариброд (от 2007), Дружество за български език, литература и култура – Нови Сад (от 2001), Дружество на българите „Нашинец“ – Босилеград (от 2002), Културно-просветно дружество на банатските българи павликяни „Иваново 1868“ – с. Иваново (от 2001), Матица на българите в Сърбия – Босилеград (от 2003), Национален съвет на българското национално малцинство в Сърбия – Цариброд (от 2003), Партия на българите в Сърбия „ПБС“ – Цариброд (от 2007), Сдружение за сръбско-българско приятелство „Рила“ – Ниш (от 2004), Хелзинкски комитет за защита правата и свободите на българите в Югославия – Цариброд (от 1997), Хуманитарна организация „Солидарност“ – Цариброд (от 1996).

Печатни медии

Български печатни медии са: Вестник „Братство“ – Ниш, Списание „Бюлетин“ – Босилеград (от 1998).

Електронни медии

Български електронни медии са: Монитор – ТВ новини на български език по ТВ „АРТ“ – Ниш (от 2008), Радио Босилеград – Босилеград (от 1997), Радио Ниш с предаване на български език – Ниш, Радио „Цариброд“ към Центъра за култура на община Цариброд, Телевизия „Цариброд“ към Центъра за култура на община Цариброд.

Културни формации

Български културни формации са: Звонски културен център „Дерекул“ – с. Звонци (от 2004), Културно-информационен център на българското малцинство „Босилеград“ – Босилеград (от 1999), Културно-информационен център на българското малцинство „Цариброд“ – Цариброд (от 1998), Народна библиотека „Детко Петров“ – Цариброд, Народна библиотека „Христо Ботев“ – Босилеград^[5].

Училища

Български училища са: Българско неделно училище – с. Бело Блато (от 2000), Гимназия общ тип – Босилеград, Гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ – Цариброд, Основно училище „Моша Пияде“, с курс по български език – с. Иваново (от 2005), Основно училище „Братство“ – с. Звонци, Основно училище „Георги Димитров“ – Босилеград, Основно училище „Свети Сава“ – с. Божица, Основно училище „Христо Ботев“ – Цариброд.

Външни препратки

Източници

1 2 3 4 СТАНОВНИШТВО.ВЕРОИСПОВЕСТ, МАТЕРЊИ ЈЕЗИК И НАЦИОНАЛНА ПРИПАДНОСТ. Подаци по општинама и градовима (PDF) // stat.gov.rs. Републички завод за статистику, Beograd. ISBN 978-86-6161-038-7, 2013. с. 23. Посетен на 2013-14-20. (на сръбски)
↑ www.crwflags.com
↑ Final results of the census 2002. Population by national or ethnic groups, gender and age groups in the Republic of Serbia, by municipalities (PDF) // Republic Statistical Office, 2002. с. 2. Архивиран от оригинала на 28 май 2008. Посетен на 20 септември 2008.
1 2 Въпросът за майчин език не е формулирал в запитването в преброяванията на населението в СФРЮ през 1948 и 1961 г.
↑ Pelev, Stefan. The difficult condition and subtle assimilation of the Bulgarian national minority in the Republic of Serbia – discrepancy between policy adoption and policy implementation. Independently published, March 2021. ISBN 979-8728979807.

[RSO-1] 1 2 3 4 СТАНОВНИШТВО.ВЕРОИСПОВЕСТ, МАТЕРЊИ ЈЕЗИК И НАЦИОНАЛНА ПРИПАДНОСТ. Подаци по општинама и градовима (PDF) // stat.gov.rs. Републички завод за статистику, Beograd. ISBN 978-86-6161-038-7, 2013. с. 23. Посетен на 2013-14-20. (на сръбски)

[2] www.crwflags.com

[3] Final results of the census 2002. Population by national or ethnic groups, gender and age groups in the Republic of Serbia, by municipalities (PDF) // Republic Statistical Office, 2002. с. 2. Архивиран от оригинала на 28 май 2008. Посетен на 20 септември 2008.

[NE-4] 1 2 Въпросът за майчин език не е формулирал в запитването в преброяванията на населението в СФРЮ през 1948 и 1961 г.

[5] Pelev, Stefan. The difficult condition and subtle assimilation of the Bulgarian national minority in the Republic of Serbia – discrepancy between policy adoption and policy implementation. Independently published, March 2021. ISBN 979-8728979807.

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]