Българи в Украйна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българи в Украйна
Mihail Grekow.jpg
EBMK-Ivan-Vulpe.jpg
General Ivan Kolev.jpg
Dimitar Grekov.jpg
Asparuh Vankov IMRO voivoda.jpg
Dimitar Agura.jpg
Anton Kisse.jpg
AlexanderMalinov.jpg
Bogomil Beron-Sofia University.jpg
Българи, родени в земите на днешна Украйна.
Места и численост
Общ брой 204 574 (Според преброяването на населението през 2001 година.)
до 1 000 000 (По произход, според проф. Божидар Димитров през 2003 година.)[1]
Coat of Arms of Odesa Oblast.png Одеска област ~ 150 683 (2001)
Coat of arms of Zaporizhia Oblast.svg Запорожка област ~ 27 764 (2001)
Coat of Arms of Mykolaiv Oblast.png Николаевска област ~ 5 614 (2001)
Coat of Arms of Donetsk Oblast 1999.svg Донецка област ~ 4 833 (2001)
Large Coat of Arms of Dnipropetrovsk Oblast.svg Днепропетровска област ~ 2 269 (2001)
Coat of Arms of Kirovohrad Oblast.png Кировоградска област ~ 2 205 (2001)

Говорими езици Роден език сред записаните като българи
(пребр. на населението от 2001 г.):
Български (64.2 %)
Руски (30.3 %)
Украински (5 %)
Вероизповедания Предимно православни християни

Българите са пета по численост народност в Украйна. Според преброяването на населението през 2001 г. те са 204 574 души, или 0.42 % от населението на страната. Според оценки на проф. Божидар Димитров числеността на хората с български произход е около 1 000 000 души.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Ранни заселвания[редактиране | редактиране на кода]

Офицер и подофицер от Българския хусарски полк

Първите конкретни сведения за спорадично заселване на българи в Украйна в Ново време са от началото на XVIII век, когато в руската армия започват да се сформират части от православни доброволци от Балканите. През 1724 година е сформиран Сръбски хусарски полк, дислоциран първоначално в Киев, а след това в района на Тор - в него и в други подразделения от този период служат десетки българи. По това време в Украйна се установяват и български търговци, като по-значителен е броят им в град Нежин. В руските документи от този период се срещат и много заселници с български имена, вписани като сърби, унгарци или гърци.[2]

От лятото на 1751 година в Украйна организирано се преселват цели пандурски и хусарски полкове, съставени от „православни сърби, македонци, българи и власи“, които дотогава са били на служба при Хабсбургите. За тях са създадени две особени административни единици - Славяносърбия и Нова Сърбия, малко по-късно са сформирани Български и Македонски хусарски полк. Тази вълна привлича и множество други заселници, идващи направо от Балканите. Между 1752 и 1754 година в Украйна пристигат 620 български семейства, прекарали известно време в Жечпосполита, като основната част от тях се установява в Новомиргород. Общият брой на българите в Украйна в края на 50-те години се оценава на 1600 до 1800 души.[3]

През 1763 година императрица Екатерина II издава манифест, целящ насърчаване на имиграцията, който залага правните основи за заселването на чужденци в слабо населените области на Руската империя. На заселниците е обещана свобода на вероизповеданието, освобождаване от данъци (30 години за установилите се в пустеещи земи и 5 години за настанилите се в градовете), заеми за разходите по пътуване и първоначално установяване, известна общинска автономия, освобождаване от военна служба и други подобни повинности. След издаването на манифеста руското правителство редовно изпраща свои представители, включително и в България, които агитират местното население да се пресели в Империята.[4]

Макар и все още малка, българската общност в Украйна взема активно участие в Руско-турската война от 1768-1774 година. В самото начало на войната 90-хилядна армия на Кримското ханство настъпва на север и опустошава Славяносърбия и Нова Сърбия, принуждавайки населението да се укрие в по-големите крепости. Местните жители, сред които много българи, успяват да отблъснат татарите при Екатеринослав. Те са организирани във военни подразделения, които по-късно участват в боевете при Фокшани и в превземането на Букурещ от авангардния отряд на Назар Каразин.[5]

Най-много българи се преселват в Украйна в края на XVIII и началото на XIX век. По време на Руско-турската война от 1768-1774 година броят на установилите се в Украйна, главно в земите на създаващата се по това време Бугска казашка войска, се оценява на 2 до 3 хиляди души. Сред най-масовите изселвания при тази война е това на 400 семейства от Алфатар, които основават селището Олшанка. Подобни преселвания има и през следващата Руско-турска война (1787-1792), както и в годините след нея.[6]

В самата война взимат участие както много бежанци от България, така и стотици българи, установили се по-рано в Украйна. Значителен е техният брой при ключовите за изхода от войната обсади на османските крепости Оджак и Измаил.[7]

Нова преселническа вълна има през първите години на XIX век, в апогея на кърджалийството, когато руското правителство финансира заселването на хиляди български бежанци. През този период те пристигат главно по море и идват най-често от източните части на Тракия, която е най-тежко засегната от безредиците. Най-много заселници по това време се установяват в селата около Херсон. Към 1806 година броят на българите в Новорусия, изключвайки множеството определящи се като гърци, се оценява на 17-18 хиляди души.[8]

В административно отношение българските и другите чужди колонии в Новорусия се ползват с автономия спрямо местната администрация и са пряко подчинени на Обща канцелария за опекунство на чужденците. Първоначално тя е със седалище в Санкт Петербург, а през 1800 година е преместена в Екатеринослав. През годините тя има различни местни подразделения, като най-трайно и активно е това за Бесарабия.[9]

Масови преселения в началото на XIX век[редактиране | редактиране на кода]

Преселването на българи в Новорусия е една от целите на Руската империя при военните действия на Балканите по време на Руско-турската война от 1806-1812 година и стотици българи са принудително изселени от Влашко към Украйна. По това време започват масовите заселвания на българи в Буджак. Непосредствено преди войната руското правителство изселва местните татари с намерението да укрепи границата си, заселвайки там християнско население. Първоначално заселниците са главно румънци, но с прехвърлянето на военните действия на Балканите през 1809 година и с оттеглянето на руснаците от Добруджа и североизточна България през следващата година няколко хиляди българи се преселват в областта. Въпреки усилията на руските власти, от около 90 хиляди български бежанци по време на войната едва 10% се установяват на руска територия, а голямото мнозинство остава във Влашко и Молдова.[10]

В самата война участват много българи, както бежанци, така и живеещи вече в Украйна или в окупираните в началото на войната Бесарабия и Буджак, както и от други части на Влашко и Молдова. Те участват във военните действия във Влашко, но след примирието през 1807 година доброволческите отряди са разпуснати, заради лоша дисциплина и грабежи на местното население. През пролетта на 1811 година е сформирано самостоятелна подразделение - Българска земска войска - в което участват много българи от Украйна и което се включва активно в боевете при Русе, Тутракан и Силистра.[11]

Заселването на българи в днешна Украйна продължава и след края на войната. Клауза на Букурещкия договор дава възможност на османските поданици свободно да се изселват от страната в продължение на 18 месеца след подписването му. През този период много българи се преселват в Буджак, а също и в по-големи градове като Одеса и Кишинев. Сред тях има и хора, установили се първоначално в Молдова, където са заплашени от закрепостяване от местните земевладелци. Към 1818 година броят на българите в Бесарабия вече е около 30 хиляди души.[12]

През 1818 година Общата канцелария за опекунство на чужденците е преобразувана в Попечителен комитет за чуждите поселници и е преместена в Одеса. Пръв главен попечител става генерал Иван Инзов, който развива активна дейност за организирането на колониите в Южна Бесарабия.[13]

Руско-турската война от 1828-1829 година се отразява изключително тежко на мирното население в Източна България — принудителни изселвания, реквизиции и масова мобилизация на цивилно население за обслужване на двете армии предизвикват икономическа катастрофа, а към това се добавя и епидемия от чума, която по някои оценки унищожава 1/3 от населението на източна Тракия. Това предизвиква вълна от български бежанци, известна част от които преминава в Новорусия — броят на преселилите се по време на самата война се оценява на 2-3 хиляди души.[14]

През септември 1829 година е сключен Одринският мирен договор, който отново дава възможност за изселване от Османската империя и поставя началото масова изселническа вълна, достигнала своята кулминация в края на руската окупация на източна България през април 1830 година. Общият брой на изселниците е 140-150 хиляди души, като над 3/4 от тях заминават за Бесарабия и Южна Украйна.[15]

Кримската война и годините след нея[редактиране | редактиране на кода]

След разгрома на Руската империя в Кримската война голяма част от българските колонии в Южна Бесарабия, заедно с главния български център там Болград, преминават на територията на Молдова и образуваната малко по-късно обединена Румъния. Същевременно масовите бягства на мюсюлмани от Новорусия продължават да обезлюдяват някои райони и руското правителство предприема нови опити да стимулира заселването на българи в Украйна, като започва преговори с Османската империя за размяна на население.[16]

В края на 1860 година възниква напрежение между българите в района на Болград и румънската администрация, при което местен чиновник е пребит. На 8 ноември полицията разпръсква събрание на българи, след което започват произволни насилия — загиват 10 души, а около 200 са ранени. Тези събития предизвикват вълна от преселвания на руска територия, при която над 21 000 българи от румънската част на Бесарабия се преселват в Руската империя. Част от тях се установяват в българските колонии от другата страна на границата, но много други получават земя в Таврия на мястото на напусналите този край ногайци, поставяйки началото на друга българска общност - таврийските българи.[17]

Последното значително преселване на българи в Украйна е от 1861 година, когато руските дипломатически представителства започват нова активна кампания в различни части на страната, обещавайки на преселниците добри условия на живот в села, изоставени от татарите. Руската пропаганда намира отзвук главно във Видинско, Белоградчишко и Ломско, където забавената поземлена реформа е източник на трайно напрежение, достигащо до открити бунтове. От тази област заминават 11 хиляди души, а общият брой на преселниците е около 12 хиляди.[18]

Преселниците от 1861 година трябва да бъдат настанени в Таврия и Крим, но руската администрация е напълно неподготвена и около 2000 души измират от глад и болести през зимата на 1861-1862 година. Сведенията за това, както и активната кампания на общественици, като Георги Раковски, довеждат до бързо затихване на бежанската вълна, в Ломско руски агенти са прогонвани от българските села а във Видин тълпи от селяни обсаждат руското консулство, настоявайки да получат обратно паспортите си. В началото на 1862 година преселниците масово изпращат молби до османските власти да подпомогнат завръщането им в България, и до края на годината почти всички българи от тази преселническа вълна се връщат по домовете си, като в Украйна остават не повече от 1600 души.[19]

През 1871 година е премахнат особения статут на българските колонии, дотогава подчинени на Попечителния комитет за чуждите преселници, и те са присъединени към създадените малко по-рано общи земски управи. По това време броят на българите в Украйна и руската част на Молдова се оценява на около 120 хиляди души.[20]

В Съветския съюз[редактиране | редактиране на кода]

В средата на 30-те години на 20 век са арестувани и избити около 25 хиляди български интелигенти в Таврия — учители, инженери, свещеници, агрономи, студенти. Този процес не можа да спре и присъствието на българските политемигранти от Септемврийското въстание през 1923 година. Те са разквартирувани по предложение на първия президент на УССР - българина Кръстьо Раковски, за да подкрепят запазването на българщината в Украйна[21].

Численост и дял[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на българите според преброяванията на населението в Украйна през годините:[22][23][24][25][26][27]

Година Дял
(в %)
Численост
1926 0.31 92 078
1939 0.27 83 838
1959 0.52 219 409
1970 0.49 234 390
1979 0.48 238 217
1989 0.45 233 800
2001 0.42 204 574

Българите в Украйна населяват основно областите Бесарабия и Таврия.

Бесарабия[редактиране | редактиране на кода]

Карта с българските анклави в Украйна Етническа карта на областта Буджак (Южна Бесарабия)
Карта с българските анклави в Украйна
Етническа карта на областта Буджак (Южна Бесарабия)

Бесарабските българи в Украйна населяват южната част на областта Бесарабия, известна още като Буджак (разположена в Одеска област). Според преброяването на населението през 2001 г. в областа живеят около 129 023 българи (или 20.68 % от общото население), които са 63.06 % от българите в Украйна.[28]

Численост и дял на българите по райони и градове с областно значение, според преброяването на населението през 2001 г.:[28]

Район или град
с областно значение
Численост Дял (в %)
Буджак 129 023 20.68
Арцизки район 20 161 38.96
Белгород Днестровски 2 114 3.67
Белгородднестровски район 759 1.21
Болградски район 45 576 60.80
Измаил 8 609 10.11
Измаилски район 14 072 25.72
Килийски район 2 559 4.27
Ренийски район 3 439 8.45
Саратски район 9 988 20.01
Тарутински район 16 958 37.54
Татарбунарски район 4 788 11.47

Таврия[редактиране | редактиране на кода]

Таврийските българи (наричани още приазовски българи) населяват предимно Запорожка област. Към тях се причисляват и българите от Кримския полуостров, или т.нар. кримски българи.

Предполагаемият брой на българите за някои населени места е следният: Бердянск - 10 000, Запорожие - 5 000, Мелитопол - 4 000, с. Преслав - 4 000, с. Ботево /Цареводаровка /Каленчак - 3 000, с. Зеленовка /Зеленово - 2 200, с.Бановка /Баново - 1 800, с.Хирсовка /Гирсовка /Тропокево - 1 500, и други.

В административно-териториално отношение[редактиране | редактиране на кода]

Преброяване през 1926 г.[редактиране | редактиране на кода]

Дял на българите в УССР според преброяването на населението през 1926 г., по окръзи.
Дял на българите на полуостров Крим според преброяването на населението през 1926 г.

Численост на българите според преброяването на населението през 1926 г., по окръзи:[29]

Окръг Численост Дял (в %)
Общо 92 078 0.3175
Артемовски 192 0.0250
Белоцерковски 10 0.0011
Бердичевски 20 0.0027
Виницки 89 0.0114
Волински 9 0.0013
Глуховски 3 0.0005
Днепропетровски 300 0.0232
Запорожки 97 0.0182
Зиновевски 91 0.0118
Изюмски 4 0.0010
Каменецки 22 0.0040
Киевски 108 0.0067
Конотопски 1 0.0001
Коростенски 2 0.0003
Кременчугски 21 0.0026
Криворожки 89 0.0157
Купянски 4 0.0009
Лубенски 4 0.0007
Лугански 140 0.0228
Мариуполски 1 413 0.3407
Мелитополски 50 361 6.8476
Молдавска АССР 6 026 1.0532
Могильовски 22 0.0042
Нежински 0 0.0000
Николаевски 5 225 1.0514
Одески 19 411 2.2551
Первомайски 7 634 1.1470
Полтавски 57 0.0052
Прилуцки 11 0.0021
Проскуровски 14 0.0024
Роменски 1 0.0001
Сталински 338 0.0517
Старобелски 8 0.0016
Сумски 6 0.0008
Тулчински 32 0.0045
Умански 30 0.0033
Харковски 154 0.0096
Херсонски 95 0.0167
Черниговски 0 0.0000
Шевченковски 20 0.0017
Шепетовски 12 0.0018

Преброяване през 1989 и 2001 г.[редактиране | редактиране на кода]

Дял на българите в Одеска област според преброяването на населението през 2001 г. (по райони, в %).

Численост на българите според преброяването на населението през 1989 и 2001 г., по области:[30][28]

Област Численост Дял (в %)
1989 2001 1989 2001
Общо 233 800 204 574 0.4544 0.4240
Виницка област 333 319 0.0173 0.0180
Волинска област 96 110 0.0090 0.0104
Днепропетровска област 2 740 2 269 0.0708 0.0637
Донецка област 7 217 4 833 0.1358 0.1001
Житомирска област 236 229 0.0153 0.0164
Закарпатска област 290 279 0.0232 0.0222
Запорожка област 34 633 27 764 1.6698 1.4409
Ивано-Франкивска област 194 128 0.0137 0.0091
Киев 1 665 1 514 0.0647 0.0589
Киевска област 628 480 0.0324 0.0263
Кировоградска област 3 148 2 205 0.2563 0.1958
Крим, а.р. (1991–2014); КАССР (1921–1991) 2 186 1 877 0.0899 0.0927
Лвовска област 459 318 0.0168 0.0122
Луганска област 2 574 1 625 0.0900 0.0639
Николаевска област 7 065 5 614 0.5318 0.4445
Одеска област 165 821 150 683 6.3188 6.1361
Полтавска област 359 364 0.0205 0.0224
Ровненска област 125 113 0.0107 0.0096
Севастопол към КАССР 405 към КАССР 0.1073
Сумска област 181 198 0.0126 0.0152
Тернополска област 68 95 0.0058 0.0083
Харковска област 1 405 1 071 0.0442 0.0369
Херсонска област 1 302 1 040 0.1052 0.0886
Хмелницка област 209 207 0.0137 0.0145
Черкаска област 376 384 0.0246 0.0274
Черниговска област 188 177 0.0133 0.0143
Чернивецка област 302 273 0.0321 0.0297

Роден език[редактиране | редактиране на кода]

Организации[редактиране | редактиране на кода]

В сайта на ДАБЧ на България се посочва, че в Украйна има 78 действащи организации на българите – 38 дружества, 5 печатни медии, 1 електронна медия, 5 културни формации, 27 учебни заведения, 1 фолклорен състав и 1 младежка организация.[31]

Вид Адрес Седалище или
местонахождение
Година на
основаване
Година на
закриване
Уебсайт
или блог
Асоциация на българите в Украйна[31] дружество пер. Вицеадмирала Жукова 9 Одеса 1993 abuodes.org.ua
Българо–гагаузко дружество „Кубей“[31] дружество ул. Русев „76“ Кубей (село в Болградски район)
Българска община „Света София“[31] дружество ул. Бендерская „43“ Измаил
Български женски клуб[31] дружество ул. Вицеадмирала Жукова 9 Одеса
Български културно–просветен клуб „Трендафил“[31] дружество Лозова (село в Тернополска област)
Българско дружество „Марин Дринов“[31] дружество ул. Чичибабина 5 Харков
Българско дружество „Пандаклия“[31] дружество ул. Кирова 68 Пандъкли (село в Болградски район)
Българско дружество „Роднина“[31] дружество ул. Героев Сталинграда 46 Запорожие
Българско дружество „Родолюбие“[31] дружество ул. Химиков 18 Южне
Българско дружество „Св.св. Кирил и Методий“[31] дружество пр. Суворова 33 Измаил
Българско дружество „Хан Аспарух“[31] дружество Болград
Българско дружество „Христо Ботев“[31] дружество ул. Вицеадмирала Жукова 9 Одеса
Българско дружество „Чушмелий“[31] дружество ул. Октябрьская 52 Чушмелия (село в Болградски район)
Българско дружество[31] дружество ул. Софиевска, квартал Тръновка Николаев
Българско културно–просветно дружество „Дружба“[31] дружество Приазовске
Българско културнопросветно дружество „Късмет“[31] дружество ул. Садовая 7 Килия
Българско културно–просветно дружество „Христо Ботев“[31] дружество ул. Орджоникидзе 46 Арциз
Българско културно–просветно дружество „Христо Ботев“[31] дружество ул. Тухачевского 10, квартал Тръновка Николаев
Българско културно–просветно дружество[31] дружество ул. Комсомольская 12 Белгород Днестровски
Българско национално-културно дружество „Отечество“ (Областен център за национални култури)[31] дружество ул. Андрея Карташова 38 Рени
Българско районно културно–просветно дружество „Съдружество“[31] дружество Приморск
Всеукраинска обществена организация „Конгрес на българите в Украйна[31] дружество бул. Гагарина 12 а Одеса 2007 kbg.org.ua
Градска обществена организация „Българите на Херсон“[31] дружество ул. Покрышева, д. 45, корп.3, кв. 8 Херсон 2010
Дружество за българска история и култура „Родолюбие[31] дружество Бердянск 1992
Дружество за българска култура „Балкани“[31] дружество ул. Дзержинского 145 Мелитопол
Дружество на бесарабските българи „Св.св. Кирил и Методий“[31] дружество ул. Суворова 85 Болград bessarabbolgar.narod.ru
Дружество на олшанските българи „Алфатар“[31] дружество ул. Ленина 15 Олшанка
Киевско дружество за българска култура „Родолюбие–1989“[31] дружество Киев 1989
Киевско дружество за българска култура „Родолюбие“[31] дружество ул. Андрий Малишка 1 Киев
Кримско републиканско българско дружество „Паисий Хилендарски“[31] дружество бул. Ленина 6 Симферопол 1995
Кримско републиканско българско дружество „Паисий Хилендарски“[31] дружество ул. Марата 8, кв. 47 Керч
Културно-просветно дружество на българите от Саратски район „Възраждане“[31] дружество ул. Ленина 7 Сарата
Национален културен център–дружество „Изгрев“[31] дружество пл. Восставших 6, комната 25 Севастопол
Областно българско дружество „Чийшия“[31] дружество ул. Вицеадмирала Жукова 9 Одеса
Областно българско дружество[31] дружество Луганск
Областно дружество за българска култура[31] дружество ул. Гоголя 60 Запорожие
Обществена организация „Тракия“[31] дружество пер. Успенская 14 Одеса 2013
Републиканско дружество на депортираните от Крим българи „Братя Стоянови“[31] дружество ул. Ковыльная, д. 60, кв. 46 Симферопол
Вестник „Извор[31] печатна медия бул. Ленин 6 Симферопол 1997
Вестник „Роден край[31] печатна медия ул. Канатна 83 Одеса 1989 rodenkray.od.ua
Вестник „Украйна: българско обозрение“[31] печатна медия пер. Вицеадмирал Жуков 9 Одеса 2000
Списание „Българите в Украйна, Русия и в другите държави в ОНД“[31] печатна медия Одеса 2004
Списание „Българите в диаспорите на целия свят“[31] печатна медия Одеса 2004
Телевизионно и радиопредаване „Роден край“ (към Одеска областна държавна телерадиокомпания) [31] електронна медия ул. Фонтанская дор. 3 Одеса 1989
Български културен център „Акад. Александър Теодоров–Балан“[31] културна формация ул. Русев 76 Кубей (село в Болградски район)
Български културно–информационен център[31] културна формация ул. Шевченко 9 Бердянск
Всеукраински център за българска култура (ВЦБК)[31] културна формация ул. Вицеадмирала Жукова 9 Одеса 1999
Областен български културен център[31] културна формация пр. Карла Маркса 35 Днипро
Областен център за българска култура[31] културна формация ул. Ленина 154 Болград
Болградска гимназия „Георги Сава Раковски“[31] учебно заведение ул. „28 юни“ №1 Болград 1858 bghome.hut2.ru
Български културно–просветен център „Аз Буки Веди“[31] учебно заведение Одеса 2008
Българско неделно училище (към Български културен център)[31] учебно заведение ул. Ленин 154 Болград
Българско неделно училище (към Българско културно–просветно дружество „Родолюбие“)[31] учебно заведение ул. Шевченко 11 Бердянск 1999
Българско неделно училище (към Всеукраински център за българска култура)[31] учебно заведение пер. Вице-адмирала Жукова 9 Одеса 2001
Българско неделно училище (към дружество „Родолюбие“)[31] учебно заведение Оболонский проспект 18 в Киев 1994
Българско неделно училище (към Симферополското градско българско дружество)[31] учебно заведение пр-кт Ленина 6/1, кв. 6 Симферопол
Българско неделно училище „Джон Атанасов“[31] учебно заведение ул. „Кирова“ 115 Приморск
Българско неделно училище[31] учебно заведение ул. Героев Сталинграда 46, кв. 94 Запорожие
Българско неделно училище[31] учебно заведение ул. Бендерская 43 Измаил
Българско неделно училище[31] учебно заведение ул. Шевченко 8 Черноморск 2004
Българско неделно училище[31] учебно заведение ул. Марата 8, кв. 47 Керч
Детската художествена школа при Българската община[31] учебно заведение ул. Бендерская 43, Дом художников Измаил
Катедра „Българска филология“ (при Филологическия факултет на Одеския национален университет)[31] учебно заведение Французский бульвар 24/ 26, каб. 78 Одеса
Неделно българско училище (към дружество „Изгрев“)[31] учебно заведение пл.Воставших 6, каб. 25-а Севастопол
Неделно училище (към Областния център за национални култури)[31] учебно заведение ул. „Андрей Карташов“ 38, ст.83 Рени 2001
Неделно училище (при ОБКЦ)[31] учебно заведение пр. „Карла Маркса“ 35 Днипро 2002
Неделно училище „Изворче“ (към БКЦ „Акад. Ал. Теодоров-Балан“)[31] учебно заведение Кубей (село в Болградски район)
Неделно училище „Изворче“ (към Български културен център)[31] учебно заведение ул. „Шевченко“ 11 Бердянск
Новоселивско общообразователно училище[31] учебно заведение Новоселивка (село в Килийски район) 1947
Петровско–І ООУ[31] учебно заведение Петровск (село в Тарутински район) 1988
Средно образователно етническо училище[31] учебно заведение ул. „Фрунзе“ 3 Стари Крим 1999
Средно общообразователно училище[31] учебно заведение Кулевча (село в Саратски район)
Средно училище № 1 със задълбочено изучаване на славянски езици[31] учебно заведение ул. Логинова 28 Била Церква
Тръновско училище № 16[31] учебно заведение квартал Тръновка Николаев
Украинско–български многопрофилен лицей[31] учебно заведение ул. Кирова 115 Приморск 1996
Училище[31] учебно заведение ул. Калинина 79 Чийшия (село в Болградски район) 1960
Танцов състав „Лудо–Младо“ (към Български младежки клуб „Актив“)[31] фолклорен състав Одеса 2009
Български младежки клуб „Актив“[31] младежка организация Одеса 2009
Одески областен съюз на българската младеж[31] младежка организация Одеса 2001

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((bg))  Данни за българите, според проф. Божидар Димитров.. // Посетен на 20-12-2014.
  2. Дойнов 2005, с. 23-26.
  3. Дойнов 2005, с. 30-32, 38, 49.
  4. Дойнов 2005, с. 54-55.
  5. Дойнов 2005, с. 213-218.
  6. Дойнов 2005, с. 57-58.
  7. Дойнов 2005, с. 218-221.
  8. Дойнов 2005, с. 60-65.
  9. Дойнов 2005, с. 174.
  10. Дойнов 2005, с. 73-82.
  11. Дойнов 2005, с. 221-225.
  12. Дойнов 2005, с. 82-83.
  13. Дойнов 2005, с. 174-175.
  14. Дойнов 2005, с. 84-87, 92.
  15. Дойнов 2005, с. 110-111.
  16. Дойнов 2005, с. 126-129.
  17. Дойнов 2005, с. 132-137.
  18. Дойнов 2005, с. 137-148.
  19. Дойнов 2005, с. 148-158.
  20. Дойнов 2005, с. 175-176.
  21. http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2005-06-20&article=10467
  22. ((ru))  „Всесоюзная перепись населения 1926 года“. // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017.
  23. ((ru))  „Всесоюзная перепись населения 1939 года“. // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017.
  24. ((ru))  „Всесоюзная перепись населения 1959 года“. // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017.
  25. ((ru))  „Всесоюзная перепись населения 1970 года“. // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017.
  26. ((ru))  „Всесоюзная перепись населения 1979 года“. // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017.
  27. ((ru))  „Всесоюзная перепись населения 1989 года“. // demoscope.ru. Посетен на 27 юни 2017.
  28. а б в ((uk))  „Ethnic composition: 2001 census“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 юни 2017.
  29. ((ru))  „Национальный состав населения по регионам республик СССР. Всесоюзная перепись населения 1926 года“. // demoscope.ru. Посетен на 28 юни 2017.
  30. ((uk))  „Ethnic composition: 1989 census (data for regions)“. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 28 юни 2017.
  31. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт бу бф бх бц бч бш бщ бю ((bg))  Организации на българите в Украйна според Държавната агенция за българите в чужбина. // government.bg. Посетен на 30 юни 2017.
Цитирани източници
  • Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Украйна“         Портал „Украйна