Българи в Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българи в Гърция
Етническа карта на Гърция
Общ брой

180 000 - 250 000 българи македонци в Егейска Македония [1][2][3][4][5][6][7][8]
75 000 българи емигранти [9]

35 000 българи мюсюлмани в Западна Тракия[10]
Значителен
брой в
Костур, Лерин, Воден
Кукуш, Сяр, Драма, Кожани, Бер, Солун
Ксанти, Гюмюрджина
Атина
Език български, гръцки
Религия християни (православни),
компактна общност от мюсюлмани.
Сродни етно групи

Индо-европейци
  Славяни

    Южни славяни
Българи в Гърция в Общомедия
Част от серията статии
за българите
Coat of arms of Bulgaria.svg

Българска култура
Литература · Музика · Изкуство
Кино · Имена · Кухня
Хора · Носии · Спорт

По региони и страни
(включително диаспората)

Република Македония
Сърбия
Румъния · САЩ · Унгария
Гърция · Източна Тракия
Малоазийски българи
Банатски българи
Бесарабски българи
Карашовени
Българи-мюсюлмани (Помаци)
Горани · Гагаузи

Религия
Православие · Ислям
Католицизъм · Протестантство

Диалекти
на българския език

източни (рупски) · западни
(торлашки · шопски · македонски)
банатски

История · Владетели

Българите са сред най-големите емигрантски групи в Гърция. През 2006 година те са 78 981 души по официални данни, съставляващи 0.7% от населението.[11] По неофициални данни, освен тях, в Северна Гърция (Егейска Македония и Западна Тракия) има значителен брой българоезично население с български произход. В огромното си мнозинство то е с гръцко национално самосъзнание, в резултат на дългогодишна водена политика на денационализация и асимилация, а в малка степен - с македонско национално самосъзнание.

Разположение[редактиране | редактиране на кода]

Коренното славяноезично население в Егейска Македония варира от 180 000 до 250 000 според някои източници, като тези данни са неофициални. [1][12][13][14][15][16][17][18] В Западна Тракия има компактна общност от помашко население, според официални гръцки данни те са около 35 000 души (23 000 души в окръг Ксанти, 11 000 души в окръг Родопи и 2 000 души в окръг Еврос).[19]

Основната част от българските емигранти, които са около 75 000 души през 2006 година, живеят в големите градове и най-вече в Атина и Солун.

История[редактиране | редактиране на кода]

През 7 век в Македония започва масовото заселване на славяни и на Куберовите прабългари. В 837 година хан Пресиян презвема беломорските градове Филипи и Кавала и присъединява областта към България. В зенита на Първата българска държава, при царете Самуил, Гавраил Радомир, Иван Владислав и Пресиян II областта е част от българските територии, а Воден и Преспа са за кратко столици на държавата. Град Кавала в средновековието е българската крепост Морунец, а наричаната от чужденците крепост Перитор носи българското име Буруград. B 14 век именно Ксанти и той са столиците на деспот Момчил войвода. През Възраждането българите са значителен народностен елемент в Беломорска Тракия и Беломорска Македония.

Българите в Беломорска Макадония и Беломорска Тракия са под чужда власт след анексирането на тези области в 1913 и 1923 година от Гръцкото кралство. По времето на крал Константинос I и на диктатурите на Теодорос Пангалос и особено на Йоанис Метаксас репресиите са изключително ожесточени, като българският език е официално забранен.[20][21] Голяма част от българското население е принудено през 20-те години на 20 век да се пресели в България чрез спогодбата Калфов - Политис или да емигрира в САЩ, Канада и Австралия, а на тяхно място се заселват гръцки бежанци от Мала Азия.

По време на Втората световна война се установява Българско административно управление в Западна Тракия и източния дял на Егейска Македония, но етническата картина е коренно променена в междувоенния период и българското население там е останало малцинство. Извън границите на България остават Централна и Западна Македония с градовете Солун, Воден, Енидже Вардар, Лерин и Костур, в които се формират колаборационистки и паравоенни организации като Централен българомакедонски комитет и Солунски български клуб, известни под общото име „Охрана“. По време на Гражданска война (1946 - 1949) българското население сериозно пострадва, много са убитите, осъдените и интернирани в концлагери, голяма част от населението се изселва в страните в Съветската сфера на влияние. [22]

Гърция официално признава само „мюсюлманско малцинство“, в което влиза и местното турско население. Сред българите-мюсюлмани, макар и в неофициален план, неотклонно се лансира тезата за „помашка нация“, език, фолклор и т.н. Издадени са буквар на латиница "абецедар", граматика и "помашко"-гръцки гръцко-"помашки" речници (в 1996) отново на латиница, (които да се ползват и за нуждите на гръцката армия и администрация)[23] Сред българското население в Егейска Македония активно действа македонистката структура „Виножито“ (издава сп. „Нова Зора“). Сред българите мюсюлмани - официално регистрираната „Партия на помаците в Западна Тракия“.

Организации[редактиране | редактиране на кода]

В сайта на ДАБЧ на България се посочва, че в Гърция има 20 действащи организации на българите – 7 дружества, 4 печатни медии, 7 учебни заведения и 2 църковни общини.[24]

Вид Адрес Седалище или
местонахождение
Година на
основаване
Година на
закриване
Уебсайт
или блог
Българо–гръцко дружество за приятелство[24] дружество Атина 1999
Гръцко–българско сдружение за култура – Атина[24] дружество Solonos 112 Атина 2010
Гръцко–българско сдружение за култура „Паисий Хилендарски“[24] дружество ул. „Аверов“ № 11 Атина
Дружество на българите в Пелопонес „Хан Аспарух“[24] дружество ул. „Канакари“ 136 Патра 2009 sbpkhanasparuh
Културно–образователното обединение на българите в района на Източна Македония и Тракия[24] дружество Дедеагач 2011
Културно–просветно дружество „Будители“[24] дружество Атина 2009
Сдружението на Българите на остров Крит[24] дружество 2015 bac.gr
Вестник „България днес“[24] печатна медия Атина
Вестник „Български глас“[24] печатна медия Pondou 26 Атина 1998 bgglas.com
Вестник „Български новини“[24] печатна медия Pandoras 1 Атина 1999 newsbg.eu
Вестник „Контакти“[24] печатна медия ул. „Аг. Константину“ 4 Атина 2000
Българско неделно училище „Св.Св. Кирил и Методий“[24] учебно заведение Plateia Aigyptou 1B Атина 2004
Българско неделно училище към Атонската обител „Св. Вмчк Георги Зограф“[24] учебно заведение Plateia Ipodromiu 7 Солун 2008
Българско неделно училище „Васил Левски“[24] учебно заведение Дедеагач 2013
Българско неделно училище „Паисий Хилендарски“[24] учебно заведение ул. „Аверов” № 11 Атина
Второ неделно училище „Преп. Паисий Хилендарски“ (към Гръцко–българско сдружение за култура)[24] учебно заведение село Герани (окръг Ханя)
Неделно училище „Захари Стоянов“[24] учебно заведение ул. „Коринту“ № 313-315 Патра 2011
Неделно училище „Преподобний Паисий Хилендарски“ (към Гръцко–българско сдружение за култура)[24] учебно заведение Solonos 112 Атина 2009
Български православен храм „Св. Йоан Рилски Чудотворец“[24] църковна община 13561 Papaflesa Str. N:35 Атина 2008
Зографски манастир[24] църковна община Света гора 919

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б http://www.ethnologue.com/show_language.asp?code=mkd
  2. GeoNative - Macedonia
  3. http://www.britannica.com/new-multimedia/pdf/wordat077.pdf
  4. UCLA Language Materials Project: Language Profile
  5. Greek Helsinki Monitor March 18, 2002 Report
  6. NATIONAL CONFLICT IN A TRANSNATIONAL WORLD: GREEKS AND MACEDONIANS AT THE CONFERENCE FOR SECURITY AND COOPERATION IN EUROPE [1] by Loring Danforth
  7. abstract from page 125
  8. 2001 Country Report on Human Rights Practices published by the United States Department of State [2]
  9. http://www.hri.org/MFA/foreign/musmingr.htm
  10. http://www.hri.org/MFA/foreign/musmingr.htm
  11. http://www.hri.org/MFA/foreign/musmingr.htm
  12. GeoNative - Macedonia
  13. http://www.britannica.com/new-multimedia/pdf/wordat077.pdf
  14. UCLA Language Materials Project: Language Profile
  15. Greek Helsinki Monitor March 18, 2002 Report
  16. NATIONAL CONFLICT IN A TRANSNATIONAL WORLD: GREEKS AND MACEDONIANS AT THE CONFERENCE FOR SECURITY AND COOPERATION IN EUROPE [3] by Loring Danforth
  17. abstract from page 125
  18. 2001 Country Report on Human Rights Practices published by the United States Department of State [4]
  19. http://www.hri.org/MFA/foreign/musmingr.htm
  20. Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946, София 1999
  21. Национално-освободително движение на македонските българи 1878-1944. Том 4
  22. Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония 1936-1946, София 1999
  23. Ив. Кочев, ЗА ТАКА НАРЕЧЕНИЯ „ПОМАШКИ ЕЗИК” В ГЪРЦИЯ, Македонски Преглед, 1996, книга 4
  24. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ((bg))  Организации на българите в Гърция според Държавната агенция за българите в чужбина. // government.bg. Посетен на 1 юни 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция