Направо към съдържанието

Българи в Гърция

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Българи в Гърция
Етническа карта на Гърция
Численост и ареал
Общ брой180 000 – 250 000 българи в Егейска Македония [1][2][3][4][5][6][7][8]
75 000 българи емигранти [9]
35 000 българи мюсюлмани в Западна Тракия[10]
Костур, Лерин, Воден
Кукуш, Сяр, Драма, Кожани, Бер, Солун
Ксанти, Гюмюрджина
Атина
Описание
Езикбългарски, гръцки
Религияхристияни (православни),
компактна общност от мюсюлмани.
Сродни групиИндо-европейци
Славяни
Южни славяни

Българите са сред най-големите емигрантски групи в Гърция. През 2006 година те са 78 981 души по официални данни, съставляващи 0,7% от населението.[11] По неофициални данни, освен тях, в Северна Гърция (Егейска Македония и Западна Тракия) има значителен брой българоезично население с български произход. В огромното си мнозинство то е с гръцко национално самосъзнание, в резултат на дългогодишна водена политика на денационализация и асимилация, а в малка степен – с македонско национално самосъзнание.

Разположение

[редактиране | редактиране на кода]

Коренното славяноезично население в Егейска Македония варира от 180 000 до 250 000 според някои източници, като тези данни са неофициални.[1][12][13][14][15][16][17][18] В Западна Тракия има компактна общност от помашко население, според официални гръцки данни те са около 35 000 души (23 000 души в окръг Ксанти, 11 000 души в окръг Родопи и 2000 души в окръг Еврос).[19]

Основната част от българските емигранти, които са около 75 000 души през 2006 година, живеят в големите градове и най-вече в Атина и Солун.

История

[редактиране | редактиране на кода]

През VII век в Македония започва масовото заселване на славяни и на Куберовите прабългари. В 837 година хан Пресиян презвема беломорските градове Филипи и Кавала и присъединява областта към България. В зенита на Първата българска държава, при царете Самуил, Гавраил Радомир, Иван Владислав и Пресиян II областта е част от българските територии, а Воден и Преспа са за кратко столици на държавата. Град Кавала в средновековието е българската крепост Морунец, а наричаната от чужденците крепост Перитор носи българското име Буруград. B XIV век именно Ксанти и той са столиците на деспот Момчил войвода. През Възраждането българите са значителен народностен елемент в Беломорска Тракия и Беломорска Македония.

Българите в Беломорска Макeдония и Беломорска Тракия са под чужда власт след анексирането на тези области в 1913 и 1923 година от Гръцкото кралство. По времето на крал Константинос I и на диктатурите на Теодорос Пангалос и особено на Йоанис Метаксас репресиите са изключително ожесточени, като българският език е официално забранен.[20][21] Голяма част от българското население е принудено през 20-те години на XX век да се пресели в България чрез спогодбата Калфов – Политис или да емигрира в САЩ, Канада и Австралия, а на тяхно място се заселват гръцки бежанци от Мала Азия.

По време на Втората световна война се установява Българско административно управление в Западна Тракия и източния дял на Егейска Македония, но етническата картина е коренно променена в междувоенния период и българското население там е останало малцинство. Извън границите на България остават Централна и Западна Македония с градовете Солун, Воден, Енидже Вардар, Лерин и Костур, в които се формират колаборационистки и паравоенни организации като Централен българомакедонски комитет и Солунски български клуб, известни под общото име „Охрана“. По време на Гражданска война (1946 – 1949) българското население сериозно пострадва, много са убитите, осъдените и интернирани в концлагери, голяма част от населението се изселва в страните в Съветската сфера на влияние.[22]

Гърция официално признава само „мюсюлманско малцинство“, в което влиза и местното турско население. Сред българите-мюсюлмани, макар и в неофициален план, неотклонно се лансира тезата за „помашка нация“, език, фолклор и т.н. Издадени са буквар на латиница „абецедар“, граматика и „помашко“-гръцки гръцко-„помашки“ речници (в 1996) отново на латиница, (които да се ползват и за нуждите на гръцката армия и администрация).[23] Сред българското население в Егейска Македония активно действа македонистката структура „Виножито“ (издава сп. „Нова Зора“). Сред българите мюсюлмани – официално регистрираната „Партия на помаците в Западна Тракия“.

Организации

[редактиране | редактиране на кода]

В сайта на ДАБЧ на България се посочва, че в Гърция има следните организации на българите – 7 дружества, 11 учебни заведения, 2 църковни общини и 4 печатни медии.[24]

ВидАдресСедалище или
местонахождение		Година на
основаване		Година на
закриване		Уебсайт
или блог
Българо–гръцко дружество за приятелство[24]дружествоАтина1999
Гръцко–българско сдружение за култура – Атина[24]дружествоSolonos 112Атина2010
Гръцко–българско сдружение за култура „Паисий Хилендарски“[24]дружествоул. „Аверов“ № 11Атина
Дружество на българите в Пелопонес „Хан Аспарух“[24]дружествоул. „Канакари“ 136Патра2009sbpkhanasparuh[неработеща препратка]
Културно–образователното обединение на българите в района на Източна Македония и Тракия[24]дружествоДедеагач2011
Културно–просветно дружество „Будители“[24]дружествоАтина2009
Сдружение на българите на остров Крит[24]дружествоул.EOK №24 Ираклио,Крит 2015bac.gr
Българско неделно училище „Райна Княгиня“ към „Сдружение на българите на остров Крит“[24]учебно заведениеул. ЕОК №24 Ираклио, Крит 2017bac.gr
Българско неделно училище „Дора Габе“ към „Сдружение на българите на остров Крит“ [24]учебно заведениеул. Йониас №11 Ханя, Крит 2017bac.gr
Българско неделно училище „Анастасия Димитрова“ към „Сдружение на българите на остров Крит“[24]учебно заведениеул. Микрасиатон №8 Ретимно, Крит 2017bac.gr
Българско неделно училище „Гина Кунева“ към „Сдружение на българите на остров Крит“[24]учебно заведениеул. Оплархигос Лакарда №18 Йерапетра, Крит 2017bac.gr
Българско неделно училище „Св. св. Кирил и Методий“[24]учебно заведениеPlateia Aigyptou 1BАтина2004
Българско неделно училище към Атонската обител „Св. Вмчк Георги Зограф“[24]учебно заведениеPlateia Ipodromiu 7Солун2008
Българско неделно училище „Васил Левски“[24]учебно заведениеДедеагач2013
Българско неделно училище „Паисий Хилендарски“[24]учебно заведениеул. „Аверов“ № 11Атина2009schoolbg.eu
Второ неделно училище „Преп. Паисий Хилендарски“ (към Гръцко–българско сдружение за култура)[24]учебно заведениесело Герани (окръг Ханя)
Българско неделно училище „Захари Стоянов“[24]учебно заведениеул. „Коринту“ № 313 – 315Патра2011
Български православен храм „Св. Йоан Рилски Чудотворец“[24]църковна община13561 Papaflesa Str. N:35Атина2008
Зографски манастир[24]църковна общинаСвета гора919
Вестник „България днес“[24]печатна медияАтина
Вестник „Български глас“[24]печатна медияPondou 26Атина1998bgglas.com Архив на оригинала от 2017-05-16 в Wayback Machine.
Вестник „Български новини“[24]печатна медияPandoras 1Атина1999newsbg.eu
Вестник „Контакти“[24]печатна медияул. „Аг. Константину“ 4Атина2000

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 www.ethnologue.com
  2. ↑ GeoNative – Macedonia, архив на оригинала от 27 октомври 2009, https://web.archive.org/web/20091027141233/http://www.geocities.com/Athens/9479/makedonia.html, посетен на 27 октомври 2009
  3. ↑ www.britannica.com
  4. ↑ UCLA Language Materials Project: Language Profile, архив на оригинала от 9 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110209045725/http://www.lmp.ucla.edu/Profile.aspx?LangID=42&menu=004, посетен на 10 ноември 2010
  5. ↑ Greek Helsinki Monitor Архив на оригинала от 2009-07-29 в Wayback Machine. 18 март 2002
  6. ↑ NATIONAL CONFLICT IN A TRANSNATIONAL WORLD: GREEKS AND MACEDONIANS AT THE CONFERENCE FOR SECURITY AND COOPERATION IN EUROPE Архив на оригинала от 2016-07-31 в Wayback Machine.. Loring Danforth
  7. ↑ abstract from page 125
  8. ↑ 2001 Country Report on Human Rights Practices. United States Department of State
  9. ↑ www.hri.org // Архивиран от оригинала на 18 май 2019. Посетен на 4 август 2008.
  10. ↑ ww.hri.org // Архивиран от оригинала на 18 май 2019. Посетен на 4 август 2008.
  11. ↑ ww.hri.org // Архивиран от оригинала на 18 май 2019. Посетен на 4 август 2008.
  12. ↑ GeoNative – Macedonia, архив на оригинала от 27 октомври 2009, https://web.archive.org/web/20091027141233/http://www.geocities.com/Athens/9479/makedonia.html, посетен на 27 октомври 2009
  13. ↑ www.britannica.com
  14. ↑ UCLA Language Materials Project: Language Profile, архив на оригинала от 9 февруари 2011, https://web.archive.org/web/20110209045725/http://www.lmp.ucla.edu/Profile.aspx?LangID=42&menu=004, посетен на 10 ноември 2010
  15. ↑ Greek Helsinki Monitor Архив на оригинала от 2009-07-29 в Wayback Machine. 18 март 2002
  16. ↑ NATIONAL CONFLICT IN A TRANSNATIONAL WORLD: GREEKS AND MACEDONIANS AT THE CONFERENCE FOR SECURITY AND COOPERATION IN EUROPE Архив на оригинала от 2016-07-31 в Wayback Machine.. Loring Danforth
  17. ↑ abstract from page 125
  18. ↑ 2001 Country Report on Human Rights Practices. United States Department of State
  19. ↑ www.hri.org // Архивиран от оригинала на 18 май 2019. Посетен на 4 август 2008.
  20. ↑ Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946, София 1999
  21. ↑ Националноосвободително движение на македонските българи 1878 – 1944. Том 4
  22. ↑ Георги Даскалов, Участта на българите в Егейска Македония 1936 – 1946, София 1999
  23. ↑ Проф. Ив. Кочев, ЗА ТАКА НАРЕЧЕНИЯ „ПОМАШКИ ЕЗИК“ В ГЪРЦИЯ, Македонски Преглед, 1996, книга 4
  24. 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 13 14 15 16 17 18 19 20 21 22 23 24 Организации на българите в Гърция според Държавната агенция за българите в чужбина // government.bg. Посетен на 20 ноември 2018.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Българи_в_Гърция&oldid=12579701“.