Българско изобразително изкуство

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Българско изкуство)
Направо към: навигация, търсене
„Българка от Западна Македония“, худ. В. Антонов, 1906

Българското изобразително изкуство се отнася до всички форми на визуално изкуство, правени в България и от български художници, също и в други точки на света.

Има различни периоди на своето развитие. Негови предшественици, които го повлияват, са тракийските мозайки и изображения, златни накити и съдове и пр. Следват периодът на средновековното християнско изкуство, което е почти изцяло фокусирано върху иконостасните изображения, вече светските художествени изображения от Възраждането, изкуството след Освобождението, социалистическият реализъм в изкуството и съвременното българско изкуство.

Праисторическо изкуство[редактиране | редактиране на кода]

В пещерата Магура в с. Рабиша, област Видин са намерени най-старите пещерни рисунки у нас.

Докато преди приемахме, че човекът се е появил у нас преди около 70 хиляди години, сега праисториците говорят вече за 150 – 200 хиляди години. Рисунките в една от галериите на пещерата „Магура“ при с. Рабиша във Видински окръг са датирани от бронзовата епоха. [1].

Антично изкуство по българските земи[редактиране | редактиране на кода]

„Червената църква“ „Света Богородица“ край Перущица

Към VIII-VII век пр. Хр. в гръцките полиси настъпват обществено-икономичеки процеси, изразяващи се в промяна на политическия ред. Родовата аристокрация постепенно губи своята роля и на предно място в политиката излиза правото на свободните граждани да упражняват политическата си воля. Освен това технологията на производство напредва значително, което води до засилване на икономическата мощ у отделните полиси. Това води от своя страна до благоденствие на демоса и неговото разрастване. Така множество граждани търсят нови ниши за своето материално благополучие[2].

  • Старогръцките колонии по Черно море VIII-VII век пр. Хр
  • Римска епоха ΙΙΙ в. пр. Хр
  • Късна античност /от 4 до 6 в. от н. е./.

Изкуство на древните българи[редактиране | редактиране на кода]

Средновековно християнско изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Възрожденско изкуство[редактиране | редактиране на кода]

В края на XVIII и началото на XIX век се очертават с основните си характеристики четирите възрожденски живописни школи. Те възникват на териториален принцип и носят имената на селищата, от които са излезли водещи майстори и зографски фамилии – Тревненска школа, Банска школа, Дебърска школа и Самоковска школа.

Светските жанрове във възрожденското изобразително изкуство се развиват под външни влияния – руски, западноевропейски, централноевропейски. Някои от художниците, без да напускат пределите на Османската империя, намират начин да школуват при чужди майстори. Например през 1839 г. в Пловдив Захари Зограф взема уроци при двама художници от Френската академия. Друга част от творците получават специализирано образование в чужбина. Такива са Станислав Петров – в Москва и Петербург, Николай Павлович – във Виена и Мюнхен, Христо Цокев – в Москва и Петербург.

Сред живописните жанрове, свързани със светското изкуство, възрожденските художници отдават най-голямо предпочитание на портрета. Най-ранният известен до момента кавалетен портрет в националната ни живопис е портретът на епископ Софроний Врачански, рисуван през 1812 г. от неизвестен тревненски майстор.

Утвърждаването на портретния жанр е свързано с творчеството на Захари Зограф. Първият кавалетен портрет в неговото творчество е рисуван през 1838 г. и изобразява любимия учител на художника – Неофит Рилски.

Станислав Доспевски е автор на 38 известни на науката портрети, сред които портретите на баща му Димитър Зограф, на видния татарпазарджишки общественик Стефан Захариев, на влиятелния софиянец Иван Денкооглу, на пловдивския търговец Салчо Чомаков и особено два автопортрета.

През третата четвърт на XIX век теми и мотиви от родната история намират място както в живописните жанрове, така и в графичните. През 1860 г. Николай Павлович илюстрира с три графики амбициозната историческа книга на Георги Ст. Раковски „Няколко речи о Асеню Первому“.

Относително по-скромни са опитите на възрожденските художници в областта на пейзажната и битовата живопис. Автор на най-ранните кавалетни пейзажи е Захарий Зограф.

Следосвобожденско изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Социалистически реализъм[редактиране | редактиране на кода]

Съвременно българско изкуство[редактиране | редактиране на кода]

Попарт изографисването на Паметника на Съветската армия през юни 2011 г. предизвика дискусии

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Иван Маразов. Мит, ритуал и изкуство в древна Тракия. Изд. на СУ „Климент Охридски“, София, 1992.
  • Кирил Кръстев и Васил Захариев. Стара българска живопис. София: Български художник, 1961, 221 с.
  • Никола Мавродинов. Старобългарската живопис. 1946, 196 с.
  • Никола Мавродинов. Старобългарското изкуство. Изкуството на Първото българско царство. 1959, 312 с.
  • Никола Мавродинов. Старобългарското изкуство. XI—XVIII в. 1966, 160 с.
  • Никола Мавродинов. Изкуството на Бълг. възраждане. 1957, 460 с.
  • Никола Мавродинов. Новата българска живопис. История на българското изкуство от епохата на Паисий до Освобождението и на българската живопис от Освобождението до наши дни. 1947, 90 с.
  • Бонева, В. Възраждане: България и българите в преход към Новото време. Университетско издателство Епископ Константин Преславски, Шумен, 2005.
  • Андрей Протич. Петдесет години българско изкуство. 1933 – 1934.
  • Андрей Протич. Новото българско изкуство, 1922
  • Чавдар Попов. Съвременна българска живопис в НХГ. С., Български художник, 1980.
  • Васил Захариев. „Българското изкуство в следосвободителната епоха". 1929.
  • Чавдар Попов. Българската живопис 1878 – 1978. С., Септември, 1981.
  • Чавдар Попов. Постмодернизмът и българското изкуство от 80-те – 90-те години на ХХ век. С., „Български художник“, 2009.
  • Ирина Генова. Историзиране на модерното изкуство в България през първата половина на ХХ век. Възможности за разкази отвъд модерността. София, 2011.
  • Галина Лардева. Изкуство на прехода: Проблемът неконвенционално изкуство в България. Пловдив: Жанет-45, 2009, 288 с.[

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]