Галина Лардева

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Галина Лардева
български изкуствовед
Родена

Националност българска
Образование Национална художествена академия
Научна дейност
Област Изкуствознание
Образование Национална художествена академия
Работила в Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив
Семейство
Съпруг Борис Минков
Деца 2

Галина Лардева е куратор и художествен критик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е в Пловдив на 9 юни 1972 г. Завършва специалност „Изкуствознание“ в Национална художествена академия, София през 1996 г. Доктор по изкуствознание с дисертация в Институт за изследване на изкуствата на БАН на тема „Неконвенционалните форми в българското изкуство от средата на 80-те до средата на 90-те години на XX век. Контекстуални реконструкции“ (2008). Доцент по История и теория на изкуството в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив с хабилитация на тема „Концепции за образа. Въведение в науката за образа“ (2010). Професор по История на изобразителното изкуство с книгата „Художественото произведение като автопоетическа система“ (2017).

От декември 2016 г. е декан на факултет „Изобразителни изкуства“ в Академията за музикално танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

Куратор на множество национални и международни изложби, сред които:

  • 2018 април – „Фланьорът  и капаните на светлината“, галерия Cu 29, Пловдив
  • „Отвъд повърхността“ (Национални есенни изложби – Пловдив, 2018);
  • „Плацебо“ (Национални есенни изложби – Пловдив, 2017);
  • „Огледало“ (Национални есенни изложби – Пловдив, 2016)[1];
  • „Ан пасан“ (Национални есенни изложби – Пловдив, 2015)[2];
  • „Отстранени системи“ (Национални есенни изложби – Пловдив, 2014);
  • „Форсиране на избора“ (Национални есенни изложби – Пловдив, 2013)[3];
  • „Концепции за образа“ (Национални есенни изложби – Пловдив, 2008);
  • „Поглед от дистанция“ (СБХ, 2006);
  • „Визия/Звук“ (Национални есенни изложби – Пловдив, 2000);
  • „Hold your breath“ (българо-канадски проект на Център за съвременни изкуства, Пловдив и BLUNT/Канада, 2000);
  • „Алтернативните галерии на 90-те“ (Център за съвременни изкуства, Баня Старинна – Пловдив, 1999).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Изкуство на прехода: Проблемът неконвенционално изкуство в България. Пловдив: Жанет-45, 2009, 288 с.[4]
  • Художественото произведение като автопоетическа система. изд. „Жанет 45“, Пловдив: 2017

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда Южна пролет в Хасково в раздел Литературна критика и история за монографията Изкуство на прехода: Проблемът неконвенционално изкуство в България.[5]
  • Награда „Пловдив“ в раздел „Изобразително изкуство“ (2010).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дарина Бойкина, Отражения. Национални есенни изложби Пловдив '2016, рец. във в. „Култура“, бр. 34 (2871), 21 октомври 2016 г.
  2. Людмила Димова, Есенните изложби в Пловдив 2015, Портал Култура, 9 септември 2015 г.
  3. Светла Петкова, „Форсираният избор“, рец. във в. Култура, бр. 30 (2736), 20 септември 2013 г.
  4. Светла Петкова, „Още един поглед към изкуството на прехода“, рец. във в. Култура, бр. 16 (2543), 24 април 2009 г.
  5. Желязко Колев, „Раздадоха бронзовите Пегаси на хасковската Южна пролет 2009“, Haskovo.info, 24.04.2009 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]