Кольо Карамфилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Николай Илиев Карамфилов, по-известен като Кольо Карамфилов, е български художник – живописец, график и скулптор. Работи и в жанрове на визуалните изкуства като пърформанс, арт инсталации, фотография и интериорен дизайн.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кольо Карамфилов е роден на 7 декември 1963 г. в Пловдив. През 1982 г. завършва сценография в Средното художествено училище в Пловдив. Още като съвсем млад е приет за член на СБХ и печели няколко награди.

През 1989 създава авангардната група „Ръб“ и е един от идеолозите на артистичната организация, наред с изкуствоведа Димитър Грозданов, Албена Михайлова, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Моника Роменска, Надя Генова, Румен Жеков.[1]

По-късно през 1995 г. създава група „Диско 95“ с друг член на „Ръб“, Димитър Митовски.[1] През 2010 г. започва началото на проекта „Мерси“ със Стефан Божков.

През 2008 г. създава галерия U.P.A.R.K. в Пловдив.

От 1983 г. до смъртта си през 2014 г. прави над 30 самостоятелни изложби и участва в множество групови изяви в България и чужбина. Негови работи са притежание на множество частни колекции в Българияи чужбина.

Почива на 12 януари 2014 г. в Пловдив.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Кольо Карамфилов има два брака: от 1989 до 2002 г. е женен за керамичката Ина Дамянова, а през 2009 г. сключва брак с дъщерята на актьора Наум Шопов, Лиза Шопова.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Като сценограф Карамфилов е работил с режисьорите Петринел Гочев, Андрей Жолдак (Украйна), Димитър Еленов, Лиза Шопова. В киното е бил художник на филмите „Хълмът на боровинките“ на Александър Морфов, „Пазачът на мъртвите“ на Илиян Симеонов и „Аве“ на Константин Божанов.

Режисьор и сценарист е на филма „Казабланка“, с който взима наградата на Jameson за късометражно кино на София Филм Фест 2014 г.

Изложби[редактиране | редактиране на кода]

По-важни изложби в чужбина са:

  • 1998 – Български културен център – Москва, Русия,
  • 1998 – Нигата, Япония,
  • 2001 – Ашау, Германия
  • 1998 – Български културен център – Токио, Япония
  • 2009 – Ашау, Германия,
  • 2010 – „Дом Витгенщайн“, Виена, Австрия,
  • 2010 – Галерия „Сердика“, Варшава, Полша,
  • 2010 – Български културен център – Париж, Франция.

Посмъртно:

  • 27.05.2014 – 08.06.2014 – Галерия „Нюанс“, София[3]
  • 13.04.2016 – 23.04.2016 – Изложба „Кольо Карамфилов: Обично“, Галерия „Червената точка“, София[4]
  • 20.11.2018 – 10.01.2019 – Галерия „L’union de Paris“ – Пловдив[5]
  • 07.01.2019 – 30.01.2019 – Изложба „Необозримо за Кольо К.“ – Градска художествена галерия, Пловдив[6]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

По-важни награди:[3]

  • 1987 – Бронзов медал от III Mеждународно триенале, Варна,
  • 1989 – Награда „Южна пролет“, Хасково,
  • 1989 – Награда на VIII Mладежка изложба,
  • 1995 – „Гран при“ от Първото международно триенале на графиката,
  • 1997 – Стипендия „Сите дез Артс“, Париж,
  • 2004 – Награда за изкуство „Пловдив“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Група „Ръб“, сайт ArtPrice.bg
  2. Кольо Карамфилов (1963 – 2014), сайт ArtPrice.bg
  3. а б Галерия „Нюанс“ представя Кольо Карамфилов (1963 – 2014), Теодора Петева, сайт „Културни новини“
  4. Изложба с непоказвани рисунки на Кольо Карамфилов откриват в София, kanal3.bg
  5. Галерия „L’union de Paris“ представя Кольо Карамфилов (1963 – 2014), Дарина Бойкина, сайт „Културни новини“
  6. Информация за изложбата, Сайт на „Пловдив – Европейска столица на културата'2019“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]