Казабланка (филм)
| Казабланка | |
|---|---|
| Casablanca | |
 Киноафиш, създаден от Бил Голд | |
| Режисьори | Майкъл Къртис |
| Продуценти | Хал Уолис |
| Сценаристи | Хулиус Епстайн Филип Епстайн Хауард Кох Кейси Робинсън |
| Базиран на | „Всички търсят Рик“ от Мъри Бърнет и Джоан Алисън |
| В ролите | Хъмфри Богарт Ингрид Бергман Пол Хенрейд Клод Рейнс Конрад Вайт Сидни Грийнстрит Питър Лори[1] |
| Музика | Макс Щайнер |
| Оператор | Артър Едесон |
| Монтаж | Оуен Маркс |
| Костюми | Ори-Кели |
| Филмово студио | Уорнър Брос Пикчърс |
| Разпространител | Уорнър Брос Пикчърс Warner Home Video (текущ дистрибутор по домовете чрез Turner, 1998 г. – настояще) |
| Жанр | Романтична драма Антифашизъм |
| Премиера | 26 ноември 1942 (Холивуд Тиътър) |
| Времетраене | 102 мин.[2] |
| Страна |  САЩ |
| Език | английски |
| Цветност | черно-бял |
| Бюджет | $ 878,000[3] - $ 1 мил.[4][5] |
| Приходи | $ 3.7[6] - $ 6.9 мил.[4] |
| Външни препратки | |
| IMDb Allmovie | |
| Казабланка в Общомедия | |
„Казабланка“ (на английски: Casablanca) е американски игрален филм от 1942 г., режисиран от Майкъл Къртис и с участието на актьорите Хъмфри Богарт, Ингрид Бергман и Пол Хенрейд. Историята се развива по време на Втората световна война и главно действащо лице е американски емигрант в Казабланка, който е раздвоен между своята любов и това да помогне на нея и нейния съпруг да избягат от нацистите. Сценарият е базиран на пиесата „Всички търсят Рик“ от Мъри Бърнет и Джоан Алисън. Поддържащият актьорски състав включва: Клод Рейнс, Конрад Вейт, Сидни Грийнстрийт, Питър Лори и Дули Уилсън.
Сюжет[редактиране | редактиране на кода]
Действието на филма се развива в Казабланка, Мароко в края на 1941 година, по време на Втората световна война. Във филма главният герой Рик Блейн (Хъмфри Богарт) е горчив и циничен американец, който държи бар Rick's Café Americain (Кафето на Рик Американеца). Луксозният нощен клуб привлича разнообразни клиенти: французи, германци и бегълци от нацисткото настъпление, и дори крадци. Една нощ в заведението се появява Елза (Ингрид Бергман), бившата и болезнена любов на Рик със своя съпруг Виктор Ласло - водач на чешката съпротива, който бяга от режима на Виши, за да проължи битката с нацизма. Рик трябва да избира между това да задържи своята най-голяма любов или да помогне на нея и съпруга ѝ да избягат.
В ролите[редактиране | редактиране на кода]
| Актьор | Роля |
|---|---|
| Хъмфри Богарт | Рик Блейн |
| Ингрид Бергман | Илза Лунд |
| Пол Хенрейд | Виктор Ласло |
| Клод Рейнс | капитан Луи Рено |
| Конрад Вейт | майор Хайнрих Щрасър |
| Сидни Грийнстрийт | синьор Ферари |
| Питър Лори | Угарте |
| Маделин Лебльо | Ивон |
| Дули Уилсън | Сам |
| Джой Пейдж | Анина Брандъл [7] |
Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]
Произведението получава три награди „Оскар“ в категориите: „Най-добър филм“, „Най-добър режисьор“ и „Най-добър адаптиран сценарий“.[8] Оригиналът на филма е черно бял.
Продукция[редактиране | редактиране на кода]
Филмът „Казабланка“ е базиран на пиесата „Всички търсят Рик“ от Мъри Бърнет и Джоан Алисън, която не е поставяна на драматичен театър.[9] Стивън Карнот, литературен анализатор на Уорнър Брос, определя пиесата като „префърцунена глупост“, но дава своето одобрение.[10] Редакторът отговарящ за сценарийте Ирен Даймънд, която открива драматургичния текст по време на пътуване до Ню Йорк през 1941 г., разубеждава продуцента Хал Уилис да закупи правата през януари 1942 г. за $20,000 (равняват се на днешните $280,000)[10] - най-високата сума плащана до тогава в Холивуд за нереализирана пиеса.[11] Проектът е преименуван на „Казабланка“, като имитация на успешния филма от 1938 г. „Алжир“.[12] Бъдещата лента също така споделя други сходни качества с посоченото заглавие - начин на предаване на историята, декори и теми. „Алжир“ пък от своя страна е римейк на популярен френски филм от 1937 „Пепе льо Моко“ с участието на Жан Габен и режисиран и съсценарий Жулиен Дювивие.[13]
Снимките на филма започват на 25 май 1942 г. и приключват на 3 август същата година. Производствените разходи достигат $1 039 000 ($75 000 над бюджета).[14]
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
| Хъмфри Богарт (Рик Блейн) |
Ингрид Бергман (Илза Лунд) |
Пол Хенрейд (Виктор Ласло) |
Сидни Грийнстрийт (синьор Ферари) |
|---|---|---|---|
|
|
|
|
В България[редактиране | редактиране на кода]
В България филмът е издаден на VHS от „Брайт Айдиас“ през 1994 г. с български дублаж. Екипът се състои от:
| Превод | Росица Статева |
| Звукорежисьор | Петър Колев |
| Режисьор на дублажа | Костадин Бонев |
| Озвучаващи артисти | Лидия Вълкова Иван Иванов Димитър Герасимов Васил Бинев Иван Петрушинов |
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ebert, Roger. „Great Movies: Casablanca“. // RogerEbert.com, 15 септември 1995. Архивиран от оригинала на 11 август 2015. Посетен на 19 септември 2022. „Богарт, Бергман и Пол Хенрейд са звездите на филма, но на екрана присъства и не по-малко добър поддържащ актьорски състав избран от Уорнърс. Сред тези имена са Питър Лори, Сидни Грийнстрит, Клод Рейнс и Дули Уилсън.“ (на английски)
- ↑ „Casablanca (U)“. // Уорнър Брос. British Board of Film Classification, 17 декември 1942. Архивиран от оригинала на 21 септември 2013. Посетен на 19 септември 2022. 102m 30s (на английски)
- ↑ Schatz, Thomas. Boom and Bust: „American Cinema in the 1940s“. University of California Press, 1999. ISBN 9780520221307. p. 218. (на английски)
- ↑ а б The William Shaefer Ledger. // Historical Journal of Film, Radio and Television 15 (sup3). Уорнър Брос, 1995. DOI:10.1080/01439689508604551. p. 23. Посетен на 19 септември 2022. (на английски)
- ↑ „Casablanca“. // Box Office Mojo. Посетен на 19 септември 2022. $950,000 (на английски)
- ↑ „Top Grossers of the Season“. // Варайъти 153 (4). Ню Йорк, 5 януари (сряда) 1944. p. 54. Посетен на 19 септември 2022. (на английски)
- ↑ Пълен списък на актьори и роли - „Казабланка“. // Internet Movie Database. Посетен на 15 април 2019.
- ↑ Номинации и награди
- ↑ Behlmer 1985, с. 194.
- ↑ а б Harmetz 1992, с. 17.
- ↑ Francisco 1980, с. 33.
- ↑ Harmetz 1992, с. 30.
- ↑ Mitchell, Elvis. „Before 'Casablanca,' There Was 'Pépé“. // Ню Йорк Таймс, 1 март 2002. Посетен на 19 септември 2022. (на английски)
- ↑ Robertson, James C.. „The Casablanca Man: The Cinema of Michael Curtiz“. Curtiz, Routledge, 1993. ISBN ISBN 0-415-06804-5. p. 79. Посетен на 19 септември 2022. (на английски)
Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]
- Behlmer, Rudy. „Inside Warner Bros. (1935–1951)“. London, Weidenfeld and Nicolson, 1985. ISBN 978-0-297-79242-0. (на английски)
- Harmetz, Aljean. „Round Up the Usual Suspects: The Making of Casablanca – Bogart, Bergman, and World War II“. Hyperion, 1992. ISBN 978-1-56282-761-8. Посетен на 19 септември 20222.
- Francisco, Charles. „You Must Remember This: The Filming of Casablanca“. Englewood Cliffs, New Jersey, Prentice-Hall, 1980. ISBN 978-0-13-977058-6. p. 216. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- „Казабланка“ в
Internet Movie Database - „Казабланка“ в
Allmovie - „Казабланка“ в Rotten Tomatoes
