Марти

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Марти
Marty
Режисьори Делбърт Ман
Продуценти Харолд Хехт
Бърт Ланкастър
Сценаристи Пади Чайефски
В ролите Ърнест Боргнайн
Бетси Блеър
Джо Мантел
Музика Рой Уеб
Оператор Джоузеф Лашел
Монтаж Алън Кросланд-младши
Филмово студио Hecht-Lancaster Productions
Разпространител United Artists
Жанр трагикомедия
Премиера 11 април 1955
Времетраене 94 минути
Страна Flag of the United States.svg САЩ
Език английски
Бюджет $ 343 000
Приходи $ 2 000 000
Външни препратки
IMDb Allmovie
Общомедия В Общомедия

„Марти“ (на английски: Marty) е американски игрален филм – романтична трагикомедия, излязъл по екраните през 1955 година, режисиран от Делбърт Ман с участието на Ърнест Боргнайн в заглавната роля. Сценарият, написан от Пади Чайефски, е базиран на неговата едноименна телевизионна пиеса от 1953 година. През 1994 година, филмът е избран като културно наследство за опазване в Националния филмов регистър към Библиотеката на Конгреса на САЩ.[1]

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Произведението разказва историята на Марти Пилети, итало-американски месар стар ерген, който живее все още с майка си в Бронкс, Ню Йорк. Той разбира се е под постоянен натиск от семейство и приятели, натякващи му, че всичките му братя и сестри са вече женени с деца. Дали Марти се е примирил със своята самота и липсата на любимо същество.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Актьор Роля
Ърнест Боргнайн Марти Пилети
Бетси Блеър Клара
Джо Мантел Анджи
Естер Минчоти г-жа Пилети
Аугуста Чиоли леля Катрин
Карън Стийл Вирджиния
Джери Парис Томи
Джеймс Бел г-н Снайдер [2]

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Въпреки ниския си бюджет, „Марти“ е големия победител на 28-ата церемония по връчване на наградите „Оскар“, където е номиниран за отличието в 8 категории, печелейки четирите основни приза: най-добър филм, най-добър режисьор, най-добър сценарий и най-добра главна мъжка роля за изпълнението на Ърнест Боргнайн.[1][3] Произведението е удостоено и с престижната награда „Златна палма“ от фестивала в Кан, превръщайки се във втория филм, след „Изгубеният уикенд“ (1945), който печели едновременно приза от Кан и „Оскар“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]