Черният Орфей

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Черният Орфей
Orfeu Negro
Orfeu Negro, 1959.jpg
Режисьори Марсел Камю
Продуценти Саша Гордин
Сценаристи Марсел Камю
Винисиус ди Морайс
Жак Вио
Базиран на „Orfeu da Conceição“ от Винисиус ди Морайс
В ролите Брену Мелу
Марпеса Дон
Лурдис ди Оливейра
Леа Гарсия
Адемар да Силва
Музика Луиз Бонфа
Антониу Карлус Жобим
Жуау Жилберту
Оператор Жан Бургоан
Монтаж Андре Феи
Филмово студио Диспат Филмс
Гемма
Тупан Филмес
Жанр драма
мюзикъл
романтичен
Премиера 12 юни 1959
Времетраене 107 минути
Страна Бразилия Бразилия
Франция Франция
Италия Италия
Език португалски
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Черният Орфей“ (на португалски: Orfeu Negro) е филм от 1959 г., заснет в Бразилия от френския режисьор Марсел Камю с участието на Марпеса Дон и Брену Мелу. Създаден е на основата на пиесата на Винисиус ди Морайс Orfeu da Conceição, която е адаптация на древногръцката легенда за Орфей и Евридика, представена в контекста на фавела в Рио де Жанейро по време на карнавала в края на 50-те години на XX век. Филмът е международна копродукция на филмови компании от Бразилия, Франция и Италия.

„Черният Орфей“ се отличава с изключителен саундтрак, дело на двама бразилски композитори – Антониу Карлус Жобим и Луиз Бонфа. Песните са изпълнени от образа на Орфей, дублиран от певеца Агостино Дос Сантос.

По-голямата част от филма е заснета във фавелата Моро да Бабилония в квартала на Рио де Жанейро Леме.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Бял гръцки барелеф „експлодира“ в картина, в която тъмнокож мъж танцува самба под звуците на барабаните във фавелата. Току-що пристигналата в Рио де Жанейро Евридика (Марпеса Дон) се качва на трамвай, в който кондуктор е Орфей (Брену Мелу). Непознавайки града, тя остава в трамвая до последната му спирка. Там Орфей я запознава с охранителя на депото Хермес (Алешандр, Константин,), който я насочва как да намери адреса на своята кръстница Серафина (Леа Гарсия).

Сгоденият за Мира (Лурдис ди Оливейра) Орфей не е особено очарован от мисълта за предстоящата сватба. Двамата отиват да сключат предбрачен договор. Когато чиновникът в съда разбира името му, започва да се шегува, дали Мира не се казва Евридика. След шегите Мира е готова да вземе брачните халки, но Орфей няма пари да ги плати. Той е похарчил спестяванията са, за да купи китара за предстоящия карнавал. Мира заема пари на Орфей, за да може той да купи пръстените.

Прибирайки се вкъщи, Орфей с удивление открива, че Евридика и Серафина са му съседки. Евридика е пристигнала в Рио де Жанейро, за да се скрие от странен мъж, за когото вярва, че иска да я убие. Мъжът, преоблечен в маскараден костюм, имитиращ Смъртта, все пак я открива. Орфей обаче успява да го задържи далече от нея. Орфей и Евридика се влюбват по време на съвместното си бягство, съответно от Мира и Смъртта. Когато се появява приятелят на Серафина, морякът Чико (Валдемар ди Соуза), Орфей предлага на Евридика да се пренесе в неговия дом.

Орфей, Мира и Серафина са членове на една от школите по самба, които участват в карнавала. За да може да прекара повече време със своя приятел, Серафина дава карнавалния си костюм на Евридика. По време на фиестата само Орфей разпознава Евридика и танцува повече с нея, отколкото с Мира.

Все пак Мира разбира, че в костюма на Серафина се крие нейната съперница. Бягайки от надвисналата двойна опасност, Евридика се скрива в трамвайното депо. Опитвайки се да се спаси от дебнещата смърт, тя пробва да се измъкне по жиците. Пристигналият да я търси Орфей включва напрежението и неволно я убива. Смъртта казва на Орфей „Сега тя е моя“.

На сутринта отчаяният Орфей търси Евридика в Агенцията за изчезнали хора, макар Хермес да му е казал, че тя е мъртва. Там открива само портиера, който му казва, че през нощта не е имало никой в сградата. Виждайки мъката на Орфей, портиерът го отвежда в подземието по голяма вита стълба, реплика на спускането на древногръцкия герой в подземния свят, за да стане част от макумба ритуал, регионална форма на афробразилската религия кандомбле.

На прага на подземието стои Цербер, триглавото куче на Хадес в гръцката митология. По време на ритуала портиерът казва на Орфей да започне да пее. Тогава духът на Евридика се вселява в тялото на възрастна жена и започва да разговаря с него. Орфей иска да я види, но Евридика го моли да не го прави, защото иначе ще я загуби завинаги. Той се обръща и започва да гледа настрани, но все пак вижда възрастната жена и изчезващият като в гръцкия мит дух на Евридика.

Измъквайки се от ритуала, Орфей отива в моргата и взима мъртвото тяло на Евридика. Пренася го през целия град на ръце и го качва на хълма над дома си, където смята да го изгори. Изпадналата в състояние на амок Мира го проследява, удря го в главата с камък и го бута от скалите. Така Орфей намира смъртта си.

Двете деца, които следват Орфей през целия филм, Бенедету (Жоржи Дус Сантус) и Зека (Аурину Касиану) вярват, че орфеевата китара кара слънцето да изгрява всяка сутрин. След смъртта на Орфей Бенедету разбира, че Зека му е взел китарата и свири, докато слънцето не изгрее. Зека свири, слънцето изгрява. Едно малко момиче се появява, дава на Зека цвете и трите деца започват да танцуват.

Край на разкриващата сюжета част.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Black Orpheus“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.