Великата красота

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Великата красота
La grande bellezza
La Grande Bellezza logo.jpeg
Режисьори Паоло Сорентино
Продуценти Никола Джулиано
Франческа Чима
Фабио Конверси
Сценаристи Умберто Контарело
Паоло Сорентино
В ролите Тони Сервило
Карло Вердоне
Сабрина Ферили
Музика Леле Маркители
Оператор Лука Бигаци
Монтаж Кристиано Травалиоли
Филмово студио „Indigo Film“
Жанр трагикомедия
Премиера 21 май 2013 (Кан)
Времетраене 142 минути
Страна Flag of Italy.svg Италия
Език италиански
Бюджет $ 12 000 000 [1]
Приходи $ 29 500 000 [1]
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Великата красота“ (на италиански: La grande bellezza [la ˈɡrande belˈlettsa]) е италиански трагикомичен филм от 2013 г. на режисьора Паоло Сорентино. Сценарият на филма е написан съвместно от Сорентино и Умберто Контарело. Снимките на филма започват на 9 август 2012, в Рим. Премиерата на „Великата красота“ е на 21 май 2013 г. на кинофестивала в Кан, в селекция за наградата „Златна палма“. Филмът е показван и на Международния филмов фестивал в Торонто през 2013 г., както и на Европейския филмов фестивал в Рейкявик през 2013 г.

Филмът печели „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм на 86-тото издание, както и „Златен глобус“ и Наградата на Британската филмова академия в същата категория. „Великата красота“ е копродукция между Italian Medusa Film, Indigo Film и The French Babe Films, с подкрепата на Banca Popolare di Vicenza, Pathé и France 2 Cinéma. Бюджетът на продукцията е €9.2 милиона[2], а приходите достигат $29,5 милиона [2].

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Филмът започва с цитат от книгата „Пътешествие до края на нощта“ от Луи-Фердинан Селин: „Да се пътешества е много полезно, защото задвижва въображението. Останалото е лудост и болка. Нашето пътешествие е изцяло въображаемо, което е и неговата сила.“ Този роман е включен сред стоте най-велики книги на всички времена, определени от 100 писатели от 54 страни. Книгата на Селин е едновременно автобиография и фикция. Авторът ни увлича с героя Бардамю и неговия двойник Робенсон в едно гротескно пътешествие през живота, през света и през смъртта. Бардамю преживява войната, лута се из джунглите на колониална Африка, живее в нечовешкия свят на индустриална Америка, лекува сиромасите в едно от парижките предградия, навсякъде следван от Робенсон. Двамата стигат до края на самите себе си, там, където човешкото се разпада и освободен от всяка условност, индивидът се показва в цялата си окаяност. Роман антивоенен, циничен, състрадателен, „Пътешествие до края на нощта“ звучи и като подигравка със света, и като израз на човешката болка.[3]Главният герой във „Великата красота“, Джеп Гамбардела, е дошъл в Рим, когато е бил на 26 години, написал е бестселъра си „Човешкият апарат“ и оттогава не е създал нищо друго, освен статии и интервюта с претенциозни артисти, а основното му занимание се свежда до комфорта на светския живот. След партито за шейсет и петия му рожден ден, което завършва с неочаквана новина, свързана с неговото минало, Джеп усеща неудовлетвореността от начина си на живот, поглеждайки по нов начин на средата и себе си, за да се преоткрие на фона на красотата и величието на вечния град.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Изпълнител Роля
Тони Сервило Джеп Гамбардела
Карло Вердоне Романо
Сабрина Ферили Рамона
Карло Бучиросо Лело Кава
Галатеа Ранзи Стефания
Памела Вилореси Виола
Джорджо Пасоти Стефано [4]

Интересни факти[редактиране | редактиране на кода]

Една от основните инспирации на Паоло Сорентино за този филм била идеята на Гюстав Флобер да напише роман за Нищото. В писмо до Луиз Коле (Петък вечер, 16 януари 1852 година), част от кореспонденция, водена по време на написването на „Мадам Бовари“, Флобер споделя: „Най-много бих искал да напиша книга за нещо незначително, книга без външна връзка, която да се задържа сама с вътрешната сила на стила, както земята, без нищо да я подкрепя, се задържа във въздуха; книга, която почти да няма сюжет или чийто сюжет да бъде почти невидим, ако е възможно. Най-хубави произведения са тези, в които материалното е най-малко; колкото повече изразът се доближава до мисълта, колкото повече думата прилепва и се слива с нея, толкова по-хубаво е произведението. Мисля, че това е бъдещият път на изкуството.“ [5] За идеята на Флобер Сорентино казва: „Под Нищо той има предвид клюки и слухове. Хилядите начини за губене на време, нещата, които ни дразнят или доставят удоволствие, които обаче са толкова мимолетни, че ни отвличат от смисъла на живота. Това Нищо е водещо в живота на много хора.“ Той още казва, че иска да изследва следното: „Как това, което си определял като вулгарно и грозно, изведнъж би могло да ти се разкрие като изненадващо красиво. И в това е прелестта на живота.“[2]

В интервю Сорентино споделя, че един от вариантите за заглавие на филма е именно „Човешкият апарат“ – заглавието на измисления роман, който Джеп Гамбардела е написал във филма.[2]

Персонажът на Талия Консепт е основан на личността на пърформанс-артиста Марина Абрамович.[2]

Филмът е посветен на италианския ръгбист и журналист Джузепе Д’Аванцо. Близък приятел на Паоло Сорентино, починал по време на снимките на филма.[2]

В реплика от филма персонажът на Тони Сервило – Джеп Гамбардела – казва; „Кой съм аз? Така започва един роман…“. Този роман е „Надя“ на Андре Бретон от 1928 година. Романът, смятан за един от най-важните текстове на сюрреализма, описва с неутрален тон 9 дни от живота на автора, в които той общува с млада жена, наричаща се Надя. През 1964 година Бретон публикува преработено издание на книгата. Централната част на „Великата красота“, която изследва взаимоотношенията между Джеп и Рамона, се оновава именно на този роман.[2]

Награди и номинации[редактиране | редактиране на кода]

Категория Номиниран Резултат
Оскар (2 март 2014 г.)
Най-добър чуждоезичен филм награда
Награда на БАФТА (16 февруари 2014 г.)
Най-добър чуждоезичен филм награда
Златен глобус (12 януари 2014 г.)
Най-добър чуждоезичен филм награда
Европейски филмови награди (7 декември 2013 г.)
Най-добър филм награда
Най-добър филмов монтаж награда
Най-добър режисьор Паоло Сорентино награда
Най-добър актьор Тони Сервило награда
Най-добър сценарий Паоло Сорентино и Умберто Контарело номинация
Сателит (23 февруари 2014 г.)
Най-добър чуждоезичен филм номинация

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б La grande bellezza (2013). // The Numbers. Посетен на 4 септември 2016.
  2. а б в г д е ж Информация в IMDb
  3. www.colibri.bg
  4. Пълен списък на актьори и роли - „Великата красота“. // Internet Movie Database. Посетен на 14 април 2018.
  5. Гюстав Флобер, „Писма до Луиз Коле“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]