Москва не вярва на сълзи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Москва не вярва на сълзи
Режисьори Vladimir Menshov
Продуценти Мосфилм
Сценаристи Valentin Chernykh
В ролите Алексей Баталов
Музика Sergey Nikitin
Премиера
Език Руски език
Външни препратки
IMDb

„Москва не вярва на сълзи“ е съветски художествен филм от 1979 г. На първо място по посещаемост в СССР през 1980 г. (около 90 млн. зрители). [1] През 1981 г. е удостоен с Оскар за най-добър чуждестранен филм.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Москва през петдесетте години. В общежитие живеят три приятелки. Съдбата им се развива според характера на всяко момиче. Антонина се омъжва, има деца и обича мъжа си. За Людмила Москва е лотария, в която тя е длъжна да спечели своето особено щастие. Катерина е единствена дъщеря на родителите си, завършва институт, работи и става директор на голямо предприятие. Но идва любовта към такъв силен човек, каквато е тя самата. И се оказва, че да спасиш любовта от собствените си грешки е трудно и почти невъзможно.

История на създаването[редактиране | редактиране на кода]

Владимир Меншов отначало иска да се откаже от мелодраматичния сценарий, но все пак е привлечен от него. В началото на втората част има интересен похват – героинята навива будилника, ляга да спи, и се събужда след няколко години. Както по-късно признава и самия Меншов, възможно е във филма да има и някаква автобиографическа, за него и съпругата му Вера Алентова, нотка. Те, също като героите във филма, са от общежитие, току-що пристигнали провинциалисти и лимитници, които са завоювали Москва. [2]

Отначало създателите получават доста хладни отзиви за филма като „упадъчна по дух и доста бедна мелодрама, експлоатираща низките чувства на зрителите“. Наградата „Оскар“ и огромният касов успех са напълно неочаквани за кинематографското ръководство и критиците. [1]

Владимир Меншов и създателите на филма не отиват на церемонията по връчването на наградите. По версията на самия Меншов, в същото време той е бил „без право на пътуване“ и не би могъл да отиде в Холивуд. [1] За това, че е получил наградата на филмовата академия на САЩ, Меншов узнава от програма „Время“ по съветската телевизия. Вместо него в тържествената церемония участва и получава златната статуетка аташето по въпросите на културата на посолството на СССР в САЩ. [3]. Дълго време статуетката се съхранава в дирекция „Държавно кино“ на СССР. Едва през 1989 г., когато Владимир Меншов получава наградата „Ника“, едновременно с това получава и своя „Оскар“.[4]

Филмът „Москва не вярва на сълзи“ е гледан от около 90 млн. зрители. По посещаемост заема второ място сред всички съветски филми (след продукцията „Пирати на XX век“). [5]

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Снимачна група[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Номинация за наградата на Берлинския кинофестивал „Златната мечка“ – 1980 г.
  • Вера Алентова е призната за най-добрата актриса на СССР по резултати от въпрос на списанието „Съветски екран“ – 1980 г.
  • С Държавна премия на СССР са удостоени Владимир Меншов, художника на филма – Саид Менялшчиков, актьорите Алексей Баталов, Вера Алентова, Ирина Муравьова и Раиса Рязанова – 1981 г.
  • „Оскар“ на филмовата академия на САЩ за най-добър чуждестранен филм – 1981 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Москва слезам не верит (фильм)“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.