Дерсу Узала (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дерсу Узала
японски: 黒澤明, руски: Дерсу Узала
Режисьор Акира Куросава
Сценарий Акира Куросава,
Юрий Нагибин,
Владимир Арсениев
В ролите Максим Мунзук,
Юрий Соломин,
Светлана Данилченко
Разпространител Мосфилм, „Ателие-41“
Времетраене 141 минути, Русия- 144 минути
Страна СССР (Русия), Япония
Език руски
Външни препратки
Страница в IMDb

Дерсу Узала (на японски: 黒澤明, на руски: Дерсу Узала, на английски: Dersu Uzala) е филм на японския режисьор Акира Куросава от 1975 г. по едноименния роман на руския изследовател Владимир Арсениев.

Сюжет[редактиране | edit source]

През 1902 г. руският изследовател капитан Владимир Арсениев прави топографски проучвания на тайгата в Усурийския край. Негов водач става нанайският ловец Дерсу Узала - мъдър и в същото време по детски наивен човек. Изправени пред суровия и тежък живот в тайгата, двамата се свързват в истинско приятелство.

Тъй като зрението на Дерсу Узала се влошава, а единственото средство за препитание за него е ловът, Арсениев му предлага да се премести да живее при него в града. Ловецът приема, но нито приятелството с капитана, нито внимателното отношение на семейството му могат да заменят волния живот в тундрата. Дерсу решава да се върне и Арсениев му подарява чудесна нова пушка. По-късно капитанът е извикан да разпознае трупа му - ловецът е убит, предполага се, заради пушката.

Край на разкриващата сюжета част.

Актьори и персонажи[редактиране | edit source]

  • Максим Мунзук - ловецът Дерсу Узала
  • Юрий Соломин - капитан Владимир Арсениев
  • Светлана Данилченко - Анна, съпруга на Арсениев
  • Дмитрий Корчаков - Вова, син на Арсениев
  • Суменкул Чокморов - Ян Бао
  • Владимир Кремена - Тортигин
  • Александър Пятков - Оленин

Екип[редактиране | edit source]

  • Сценарий - Акира Куросава, Юрий Нагибин, Владимир Арсениев
  • Режисьор - Акира Куросава
  • Оператори - Юрий Гантман, Фьодор Добронравов, Асакадзу Накаи
  • Композитор - Исак Шварц
  • Художник - Юрий Ракша

Награди[редактиране | edit source]

  • 1975 г. - Златен медал и премия ФИПРЕСИ на IX Московски международен кинофестивал.
  • 1976 г. - Награда „Оскар“ в категорията „Най-добър чуждоезичен филм“.
  • 1977 г. - Награда „Давид на Донатело“ в категорията „Най-добър чуждестранен филм“, Италия.
  • 1977 г. - Награда „Сребърна лента“ в категорията „Най-добър чуждестранен филм - най-добър чуждестранен режисьор“ на Италианския национален съюз на филмовите журналисти.
  • 1978 г. - Награда в категорията „Най-добър чуждестранен филм“ на Френския съюз на филмовите критици.

Източници[редактиране | edit source]