Владимир Арсениев
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Арсениев.
| Владимир Арсениев Владимир Клавдиевич Арсеньев | |
|---|---|
| руски изследовател | |
 | |
| Роден | |
| Починал | 4 септември 1930 г.
Владивосток, Русия |
| Погребан | Владивосток, Русия |
| Националност |  Русия |
| Награди | орден Света Анна III степен (25 февруари 1906 (стар стил)) Орден „Свети Станислав“ II степен (17 март 1907 (стар стил)) орден на свети Владимир, 4-та степен (14 октомври 1907 (стар стил)) Орден „Свети Станислав“ III степен (25 февруари 1906 (стар стил)) |
| Научна дейност | |
| Област | География, етнография |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Владимир Арсениев в Общомедия | |
Владимир Клавдиевич Арсениев (на руски: Владимир Клавдиевич Арсеньев) е изтъкнат руски и съветски пътешественик, военен географ, етнограф, писател, изследовател на Далечния Изток.
Ранни години (1872 – 1902)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 29 август 1872 г. в Петербург, Русия, като второто дете от 9 деца в семейството на железопътен кондуктор. През 1892 г. постъпва в Петербургското юнкерско пехотно училище, където преподавател му е брат на известния пътешественик Григорий Ефимович Грум-Гржимайло, който спомага за бъдещия интерес на Арсениев към географските изследвания и по-специално към Далечния Изток.
След завършване на образованието си (1895) получава назначение в Полша, а през 1900 г. по негова молба е изпратен във Владивосток.
Експедиционна дейност (1902 – 1927)[редактиране | редактиране на кода]
В периода 1902 – 1903 г. Арсениев извършва топографски, географски и военно-статистически изследвания на отделни райони в Южното Приморие, а през 1906 – 1910 г. изследва планината Сихоте Алин (2077 м).
През 1909 г. е избран за действителен член на Имперското Руското географско дружество. Издава през 1912 г. първия си труд „Краткий военно-географический и военно-статистический очерк Уссурийского края“, в който обобщава материалите, събрани от първите си 3 експедиции.
Извършва пътешествия до Камчатка (1918), Командорските острови (1923), по десния бряг на река Амур (1926) и по маршрута Советская Гаван – Хабаровск (1927).
Последни години (1927 – 1930)[редактиране | редактиране на кода]
На 7 януари 1930 г. Арсениев поеема задълженията на началник на Бюрото за икономически изследвания на нови железопътни линии в Усурийск и в същото време става началник на 4 експедиции, изследвайки областите на планираните железопътни линии.
Умира на 4 септември 1930 г. във Владивосток от възпаление на белите дробове по време на поредната си експедиция по долното течение на река Амур.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носят:
- връх Арсениев () в планината Сихоте Алин, Приморски край§
- връх Арсениев – на остров Парамушир в Курилските острови;
- град Арсениев () град в Приморски край;
- ледник Арсениев – на северния склон на вулкана Авачинска сопка, Камчатка;
- река Арсениев – на остров Парамушир в Курилските острови.
Книги[редактиране | редактиране на кода]
- По Уссурийскому краю, 1921 („По Усурийския край“)
- Дерсу Узала, 1923
- В горах Сихотэ-Алиня, 1937 („В планините Сихоте Алин“)
- Сквозь тайгу („През тайгата“)
- Китайцы в Уссурийском крае („Китайците в Усурийския край“)
- В кратере вулкана („В кратера на вулкана“)
- Дорогой хищник („Скъпият хищник“)
- Искатели жень-шеня („Търсачи на жен-шен“)
- Быт и характер народностей Уссурийского края („Бит и характер на народностите от Усурийския край“).
- Собрание сочинений В. К. Арсеньева в 7 томах Архив на оригинала от 2010-12-09 в Wayback Machine.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 18 – 20
- Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М., 1969
- Баранский, Н. Н., Отечественние физико-географы и путешественники, М., 1960
- Есаков, В. А., География в России в ХІХ и начале ХХ века (Открытия и исследования земной поверхности и развитие физической географии), М., 1978
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Арсеньев, Владимир Клавдиевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|