Владимир Арсениев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Арсениев.

Владимир Арсениев
Владимир Клавдиевич Арсеньев
руски изследовател
VK Arsenyev.jpg
Роден
Починал
Погребан Владивосток, Русия

Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област География, етнография

Подпис Arsenyev signature.png
Уебсайт
Владимир Арсениев в Общомедия

Владимир Клавдиевич Арсениев (на руски: Владимир Клавдиевич Арсеньев) е изтъкнат руски и съветски пътешественик, военен географ, етнограф, писател, изследовател на Далечния Изток.

Ранни години (1872 – 1902)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 август 1872 г. в Петербург, Русия, като второто дете от 9 деца в семейството на железопътен кондуктор. През 1892 г. постъпва в Петербургското юнкерско пехотно училище, където преподавател му е брат на известния пътешественик Григорий Ефимович Грум-Гржимайло, който спомага за бъдещия интерес на Арсениев към географските изследвания и по-специално към Далечния Изток.

След завършване на образованието си (1895) получава назначение в Полша, а през 1900 г. по негова молба е изпратен във Владивосток.

Експедиционна дейност (1902 – 1927)[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1902 – 1903 г. Арсениев извършва топографски, географски и военно-статистически изследвания на отделни райони в Южното Приморие, а през 1906 – 1910 г. изследва планината Сихоте Алин (2077 м).

През 1909 г. е избран за действителен член на Имперското Руското географско дружество. Издава през 1912 г. първия си труд „Краткий военно-географический и военно-статистический очерк Уссурийского края“, в който обобщава материалите, събрани от първите си 3 експедиции.

Извършва пътешествия до Камчатка (1918), Командорските острови (1923), по десния бряг на река Амур (1926) и по маршрута Советская ГаванХабаровск (1927).

Последни години (1927 – 1930)[редактиране | редактиране на кода]

На 7 януари 1930 г. Арсениев поеема задълженията на началник на Бюрото за икономически изследвания на нови железопътни линии в Усурийск и в същото време става началник на 4 експедиции, изследвайки областите на планираните железопътни линии.

Умира на 4 септември 1930 г. във Владивосток от възпаление на белите дробове по време на поредната си експедиция по долното течение на река Амур.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • По Уссурийскому краю, 1921 („По Усурийския край“)
  • Дерсу Узала, 1923
  • В горах Сихотэ-Алиня, 1937 („В планините Сихоте Алин“)
  • Сквозь тайгу („През тайгата“)
  • Китайцы в Уссурийском крае („Китайците в Усурийския край“)
  • В кратере вулкана („В кратера на вулкана“)
  • Дорогой хищник („Скъпият хищник“)
  • Искатели жень-шеня („Търсачи на жен-шен“)
  • Быт и характер народностей Уссурийского края („Бит и характер на народностите от Усурийския край“).
  • Собрание сочинений В. К. Арсеньева в 7 томах

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001, стр. 18 – 20
  • Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М., 1969
  • Баранский, Н. Н., Отечественние физико-географы и путешественники, М., 1960
  • Есаков, В. А., География в России в ХІХ и начале ХХ века (Открытия и исследования земной поверхности и развитие физической географии), М., 1978
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Арсеньев, Владимир Клавдиевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.