Владимир Арсениев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Арсениев.

Владимир Арсениев
Владимир Клавдиевич Арсеньев
руски изследовател
VK Arsenyev.jpg
Роден
Починал
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област География, етнография

Подпис Arsenyev signature.png
Уебсайт Страница в IMDb
Владимир Арсениев в Общомедия

Владимир Клавдиевич Арсениев (на руски: Владимир Клавдиевич Арсеньев) е изтъкнат руски пътешественик, географ, етнограф, писател и изследовател на Далечния Изток.

Ранни години (1872 – 1902)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 август 1872 година в Петербург, Русия, второто дете от деветте деца в семейството на железопътен кондуктор. През 1892 постъпва в Петербургското юнкерско пехотно училище, където един от преподавателите му е брат на известния пътешественик Григорий Ефимович Грум-Гржимайло, който спомага за бъдещия интерес на Арсениев към географските изследвания и по-специално към Далечния Изток. През 1895, след завършване на образованието си, получава назначение в Полша, а през 1900 по негова молба е изпратен във Владивосток.

Експедиционна дейност (1902 – 1927)[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1902 – 1903 г, Арсениев извършва топографски, географски и военно-статистически изследвания на отделни райони в Южното Приморие, а през 1906 – 1910 изследва планината Сихоте Алин (2077 м).

През 1909 Арсениев е избран за действителен член на Имперското Руско географско дружество. През 1912 издава първия си труд, в който обобщава материалите, събрани от първите си три експедиции – „Краткий военно-географический и военно-статистический очерк Уссурийского края“.

През 1918 извършва пътешествие до Камчатка, през 1923 – до Командорските острови, през 1926 – в района на десния бряг на река Амур и през 1927 – по маршрута Советская ГаванХабаровск.

Следващи години (1927 – 1930)[редактиране | редактиране на кода]

На 7 януари 1930 г., Арсениев приема задълженията на началник на Бюрото за икономически изследвания на нови железопътни линии в Усурийск и в същото време става началник на четири експедиции, изследвайки областите на планираните железопътни линии.

Умира на 4 септември 1930 година във Владивосток от възпаление на белите дробове по време на поредната си експедиция по долното течение на река Амур.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Книги[редактиране | редактиране на кода]

  • По Уссурийскому краю, 1921 („По Усурийския край“)
  • Дерсу Узала, 1923
  • В горах Сихотэ-Алиня, 1937 („В планините Сихоте Алин“)
  • Сквозь тайгу („През тайгата“)
  • Китайцы в Уссурийском крае („Китайците от Усурийския край“)
  • В кратере вулкана („В кратера на вулкана“)
  • Дорогой хищник („Скъпият хищник“)
  • Искатели жень-шеня („Търсачи на жен-шен“)
  • Быт и характер народностей Уссурийского края („Бит и характер на народностите от Усурийския край“).
  • Собрание сочинений В. К. Арсеньева в 7 томах

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Азатян, А. А. и др., История открытия и исследования Советской Азии, М. 1969 г. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279360/
  • Баранский, Н. Н., Отечественние физико-географы и путешественники, М. 1960 г.
  • Есаков, В. А., География в России в ХІХ и начале ХХ века (Открытия и исследования земной поверхности и развитие физической географии), М., 1978 г.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 18 – 20. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Арсеньев, Владимир Клавдиевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.