Владивосток

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владивосток
Владивосток
— град —
Знаме    Герб
Vladivostok collage.jpg
Страна Флаг на Русия Русия
Федерален субект Приморски край
Площ 331,16 km²
Надм. височина 8 m
Население (2016) 606 653 души
1832 души/km²
Кмет Алексей Литвинов
Основаване 1860 г.
Град от 1880 г.
Пощенски код 690000
Телефонен код +7 423
МПС код 25, 125
Часова зона UTC+10:00
Официален сайт http://www.vlc.ru/
Владивосток в Общомедия

Владивосток (на руски: Владивосток) е град в Русия, разположен на тихоокеанското крайбрежие, от двете страни на залива Златен рог. Градът е административен център на Приморския край и най-голямото руско пристанище на Тихия океан. Има население от 606,6 хил. жители към 2016 г.[1], а в градската му агломерация живеят около 1,01 млн. души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Владивосток е разположен на брега Японско море, на полуострова Муравьов-Амурски, на северната ширина на Варна. Градът е най-важният руски град, що се отнася до достъпа до Азиатско-тихоокеанския регион. Свързан с централна Русия посредством железопътен, автомобилен и въздушен транспорт. В границите на града влизат островите Руски, Попов, Рейнеке и Рикорд, както и редица малки ненаселени острови. Проливът Източен Босфор свързва Амурския и Усурийския залив. [2]

Градът се простира на площ от 625 km² и има население от 615 хиляди жители (2013). [2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Владивосток през 1910-те.

Според древни китайски източници бреговете около мястото на днешния град са били гъсто населени. На картите от времето на династията Юан (1271 – 1368) на мястото на Владивосток се е намирал град Юнминчън (на китайски: 永明城, на пинин: Yǒngmíngchéng), чието име означава „град на вечната светлина“. Това се потвърждава и от многото археологически находки. Според древнокитайските летописи тази територия е обезлюдена след войните между Китай и Корея. С Нерчинския договор от 1689 г. територията на днешния Приморски край влиза в границите на Китай. През 1858 г. територията е присъединена към Русия с подписването на Айгунския договор.

На 2 юли 1860 г. на мястото на днешния град е разположен военен лагер. През 1875 г. във Владивосток е въведено „градско положение“, а през 1880 г. Владивосток получава статут на град. [2]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Население по години
1897 1923 1926 1931 1939 1956 1959
28 933 98 900 108 000 140 000 206 432 265 000 290 608
1962 1967 1970 1973 1976 1979 1982
325 000 397 000 440 889 481 000 521 000 549 789 576 000
1985 1989 1990 1991 1993 1995 1997
605 000 633 838 640 000 648 000 643 000 629 000 623 000
1999 2001 2003 2005 2007 2008 2009
610 000 598 600 594 700 586 800 580 800 578 800 578 619
2010 2011 2012 2013 2014 2015 2016[1]
592 034 592 100 597 476 600 378 603 244 604 602 606 653

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Летата са топли и влажни. Есените и зимите са слънчеви. Климатът е белязан от близостта до море и планини. Средната температура на въздуха е 18 °C през лятото и -13 °C през зимата. През лятото температурата на водата достига 21 °C. [2]

Климатични данни за Владивосток
Показатели ян фев мар апр май юни юли авг сеп окт ное дек годишно
Абсолютни максимални температури (°C) 5,0 9,9 15,2 22,7 29,5 31,8 33,6 33,0 30,0 23,4 17,5 9,4 33,6
Средни максимални температури (°C) −8,1 −4,2 2,2 9,9 14,8 17,8 21,1 23,2 19,8 12,9 3,1 −5,1 9,0
Средни температури (°C) −12,3 −8,4 −1,9 5,1 9,8 13,6 17,6 19,8 16,0 8,9 −0,9 −9,1 4,9
Средни минимални температури (°C) −15,4 −11,6 −4,9 2,0 6,7 11,1 15,6 17,7 13,1 5,9 −3,8 −11,9 2,0
Абсолютни минимални температури (°C) −31,4 −28,9 −22 −8,1 −0,8 3,7 8,8 10,1 2,2 −9,7 −23 −28,1 −31,4
Средни месечни валежи (mm) 14 15 27 48 81 110 164 156 119 59 29 18 840
Брой на дните с валежи 0.3 0.3 4 13 20 22 22 19 14 12 5 1 133
Източник: Pogoda[3]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Военни кораби в залива Златен рог.

Владивосток се явява връзка между Транссибирската магистрала и тихоокеанските морски пътища. Вносът от Япония, Китай, Южна Корея, САЩ и Югоизточна Азия минава от тук. Най-силно развитият отрасъл е риболовът. Развито е и машиностроенето – корабостроене и кораборемонт. Градът е и основен пункт за базиране на руския Тихоокеански флот.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Владивосток е европейски град в културно отношение, въпреки че се намира в Азия. Това е видимо от градския пейзаж. [2]

Звания[редактиране | редактиране на кода]

На 4 ноември 2010 г. Владивосток получава почетното звание „Град на военната слава“ (на руски: „Город воинской славы“). [2]

Побратимени градове[редактиране | редактиране на кода]

Сътрудничество[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б ((ru)) [www.gks.ru/dbscripts/munst/munst05/DBInet.cgi?pl=8112027 Приморский край. Оценка численности постоянного населения на 1 января]
  2. а б в г д е ((ru))  О Владивостоке. // www.vlc.ru, официален уебсайт на Владивосток. Администрация на Владивосток. Посетен на 1 септември 2013.
  3. Pogoda.ru.net. // Посетен на June 19, 2013.