Южна Корея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Република Корея)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Република Корея
대한민국
— частично призната държава —
      
Национален химн
애국가
Територия, контролирана от Южна Корея (в тъмнозелено); заявена територия, но неконтролирана (в светлозелено).
Територия, контролирана от Южна Корея (в тъмнозелено); заявена територия, но неконтролирана (в светлозелено).
География и население
Площ 100 295 km²
(на 107-о място)
Води 0,3%
Климат Умерено
континентален
Влажен субтропичен
Столица Сеул
Най-голям град Сеул
Официален език корейски
Религия християнство (27,6%)
Демоним кореец
Население (2019) Повишение 51 709 098
(на 28-о място)
Население (2016) 50 801 405
Гъстота на нас. 513 души/km²
(на 23-то място)
Градско нас. 81,5%
(на 37-о място)
Управление
Форма унитарна президентска конституционна република
Президент Мун Дже-Ин
Министър-председател Чон Се Гюн
Организации ООН, СТО, ОИСР, Г-20
История
Първо царство 2333 пр.н.е
Трите царства 18 пр.н. е
Корьо 918 – 1392
Чосон 1392 – 1910
Анексия с Япония 29 август 1910
Освобождение 15 август 1945
Основаване 15 август 1948
Икономика
БВП (ППС, 2020) 2,418 трлн. $[1]
(на 14-о място)
БВП на човек (ППС) 46 451 $[1]
(на 29-о място)
БВП (ном., 2020) 1,626 трлн. $[1]
(на 12-о място)
БВП на човек (ном.) 31 246 $[1]
(на 27-о място)
ИЧР (2018) Повишение 0,906 (много висок)
(на 22-ро място)
Джини (2016) Понижение 35,7 (среден)
Прод. на живота 82,8 години
(на 9-о място)
Детска смъртност 3,2
(на 91-во място)
Грамотност 99%
(на 18-о място)
Валута Южнокорейски вон (KRW)
Други данни
Часова зона KST (UTC+9)
Код по ISO KR
Интернет домейн .kr
Телефонен код +82
ITU префикс DSA-DTZ
D7A-D9Z
HLA-HLZ
6KA-6NZ
Официален сайт www.korea.net
Република Корея в Общомедия

Репу̀блика Корѐя (хангъл: 대한민국; ханча: 大韓民國; Теханмингук), наричана по-често Ю̀жна Корѐя, е суверенна държава в Източна Азия, заемаща южната половина на Корейския полуостров или 100 210 km² от площта му.

На север граничи с Корейската народнодемократична република (КНДР), а по море е заобиколена от Китайската народна република на запад и север, Япония на изток и Тайван на юг. Територията ѝ е предимно планинска.[2]

Страната е урбанизирана на 92%, половината от населението живее в Сеулския национален столичен район във високи жилищни блокове. Столицата Сеул е глобален град с четвъртата най-развита икономика и седмият най-екологичен град в света.[3][4]

Най-ранните артефакти, или по-точно данни за корейска керамика, датират от 8000 г. пр.н.е. Първата корейска държава Кочосон датира от 2333 г. пр.н.е., а след като се разпада през I век, започва периодът на Трите царства. От едно от тези царства идва името Корея – Когурьо, което е било силно царство в Източна Азия и владеело територии на Североизточен Китай, части от Русия и Монголия и 2/3 от Корейския полуостров по времето на Гуангето Велики. След разпадането на Трите царства идва периодът на династиите Корьо (918 – 1392) и Чосон (1392 – 1910), при която е и обнародвана корейската азбука (хангъл) от Седжон Велики.[5][6][7] Историята на Корея оставя списък от 17 нематериални културни наследства на ЮНЕСКО и 12 в Списъка на световно културно и природно наследство.

Република Корея е образувана през 1948 година от американската окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 г. е управляван от Японската империя. Политическите различия със Северна Корея, заемаща територията на съветската окупационна зона, довеждат до напрежение на полуострова, което в крайна сметка прераства в пълномащабен конфликт през 1950 година. Корейската война довежда до смъртта на милиони хора и на практика задълбочава различията между двете държави. Тя формално приключва с примирие през 1953 г., но без официален мирен договор. И двете корейски държави биват приети в ООН през 1991 г.

Икономиката на Република Корея е част от Четирите азиатски тигъра, скачайки средно с 10% на година за повече от 30 години в период, наречен „Чудото на река Хан“. Благодарение на големия фокус над иновациите, периодът продължава толкова дълго. Днес Южна Корея е петият най-голям износител и осмият най-голям вносител в света, страната с най-голям бюджетен излишък от членовете на Г-20 и страната с най-висок кредитен рейтинг в Източна Азия. Република Корея има договори за свободна търговия със 75% от икономиките по света и е единствената държава от Г-20, която търгува едновременно с Китай, САЩ и Европейския съюз. През 1987 г. се въвежда многопартийната система и всеобщото избирателно право, с което страната се превръща в най-модерната демокрация в Азия, известна с прозрачност на правителството, високо ниво на здравеопазване и свобода на религията. Високото ниво на гражданска свобода води до широкото разпространение на културата, главно музиката, известна като кей поп и сериали, известни като корейска драма, наречени заедно „Корейска вълна“, които заливат Източна Азия (от 2000 г.) и Америка, и Запада (от 2009 г.). Седалищата на Зеления фонд на климата (към ООН) и Глобалния институт по зелен растеж се намират в страната и самата тя е лидер в опазването на околната среда с политика на нисковъглеродна икономика.

Според Индекса на човешкото развитие е най-развитата страна от Източна Азия. В световен мащаб Република Корея е на челните места и по лична безопасност, образование, сигурност на работното място, лесно развиване на бизнес, и е на първо място по качество на здравеопазването в света. Южна Корея обаче е на второ място по самоубийства в света, най-много в две възрастови групи – старческа и младежка. 32% от завършилите висше образование са дипломирани в естествени или инженерни науки, поставяйки страната на първо място в списъка на ОИСР. Република Корея е лидер в IT сектора – Samsung Electronics и LG са начело на световния пазар, а 88% от корейското население притежава смартфони. Освен това страната е с най-бързия интернет в света, а през 2005 става първата страна, минала напълно на широколентов достъп.

География[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: География на Южна Корея
Сателитна снимка на Южна Корея

Южна Корея заема южните части на Корейския полуостров в източната част на Азия. Граничи по суша само със Северна Корея на север, като поради напрегнатите отношения между двете държави от двете страни на границата има четирикилометрова демилитаризирана зона. Разположена в края на полуострова, Южна Корея опира в няколко морета – Жълто море на запад, Японско море на изток и Корейския проток и Източнокитайско море на юг. Общата площ на страната е 100 210 km².

Най-високата точка на Южна Корея е Хала-сан, изгаснал вулкан с височина 1950 m, който формира остров Чеджу. Островът е разположен на около 100 km от южния бряг на Корейския полуостров. Той е и най-големият остров с площ от 1845 km². Веригата Тебек формира основната планинска система на страната. Тя се простира на юг и на север успоредно на източния бряг. Други 4 вериги се простират от планинската верига Тебек, включително веригата Собек, която е втората по големина планинска система. Веригата Собек се разклонява на югозапад от веригата Тебек, разделяйки южната част на страната. Най-високият връх в континенталната част, Чири-сан (1915 m), се издига в южната част от веригата Собек. Планинските вериги на континента са формирани чрез геоложко нагъване, за разлика от вулканичния произход на Хала-сан. В континенталната част на Южна Корея няма области с вулканична активност и земетресенията са рядкост.

Местният климат е относително умерен, с по-силни валежи основно през лятото по време на краткия дъждовен период, наречен Джангма, и със зими, които могат да бъдат доста студени. Средномесечната температура за януари в Сеул е в обхвата от -7 °C до 1 °C, а средната температура за юли варира от 22 °C до 29 °C. Зимните температури са по-високи по протежение на южния бряг и значително по-ниски във вътрешната планинска част. Валежите са концентрирани през летните месеци от юни до септември. Южният бряг е подложен на влиянието на късни летни тайфуни, които довеждат силни ветрове и валежи. Средногодишните валежи варират от 1370 mm в Сеул до 1470 mm в Бусан.

История[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: История на Южна Корея

До разделянето на Корея[редактиране | редактиране на кода]

По традиция за начало на корейската история се приема легендарното основаване на династията Кочосън през 2333 пр.н.е. от владетеля Тангун.[8] Държавата на Кочосън се разраства и установява контрол над северните части на полуострова и част от Манджурия. След многобройни войни с китайската империя Хан, тя се разпада в края на 2 век пр.н.е., което поставя началото на епохата на Ранните корейски държави.

Дворецът Кьонгбукунг, построен по времето на династия Чосон

През следващите десетилетия Корейският полуостров и южните части на Манджурия се контролират от малки държавици, като Пуйо, Окчо, Тоне и Самхан. През 1 век пр.н.е. започва епохата на Трите царства, когато тези области са поделени между три по-големи държави – Когурьо, Пекче и Шила. Докато Шила се развива силно с будистката си религия и поддържа приятелски отношения с Китай на династията Тан, Когурьо води ожесточени сражения с тях и Суй.[9] През 612 година Суй рухва напълно след жестоко поражение от Когурьо, когато след една битка от 300 000 войници на Суй оцеляват само 2700. В края на 7 век Шила превзема Когурьо и Пекче с помощта на Тан,[9] но на север се обособява държавата Пархе, управлявана предимно от бившия елит на Когурьо.[10]

В началото на 10 век на мястото на Шила се образува държавата Корьо, а Пархе е разгромена от китаните. В Корьо до голяма степен са продължени културните традиции на Шила. Почти тридесетгодишната война с Монголската империя през 13 век отслабва държавата Корьо, но тя успява да се запази, макар и като трибутарен съюзник на монголците. След разпадането на Монголската империя в края на 14 век в Корея настъпва тежка политическа криза, в резултат на която на власт идва династията Чосон. Новите владетели пренасят столицата в Сеул и установяват относителен мир. Създадена е писмеността хангъл и в страната нараства влиянието на конфуцианството.

В края на 16 век Япония прави два опита за нашествие в Корея, които са отблъснати с китайска помощ. През 17 век страната е нападана неколкократно от манджурците, но запазва самостоятелността си, за разлика от Китай, който е подчинен от тях. Манджурските нашествия са последвани от почти два века мир.

През последните години на династията Чосон Корея става все по-зависима от Китай и се изолира от външния свят. Владетелите на страната се опитват да се противопоставят на външната намеса, но са принудени да разрешат свободната търговия. През 1897 година е обявено създаването на Корейска империя, но през 1910 година тя е завладяна от Япония. През 1945 година, в края на Втората световна война, японците капитулират, а северната и южната част на Корейския полуостров са окупирани съответно от Съветския съюз и Съединените щати.

От средата на 20 век[редактиране | редактиране на кода]

 Основни статии: Корейска война и История на Южна Корея

Макар и още през 1943 година да се постигат споразумения за обединена Корея, Студената война и изострящите се отношения между СССР и САЩ довеждат до обособяването на две отделни правителства на полуострова – на партизанина-комунист Ким Ир Сен на север, и на крайнодесния политик Ли Синман на юг. През 1948 те провъзгласяват независими държави. На 25 юни 1950 Северна Корея напада Южна. Държавите-членки на Съвета за сигурност се възползват от отсъствието на съветските представители в този момент, и се съгласяват да изпратят войски в помощ на Южна Корея. СССР и Китай подкрепят режима на Ким, а САЩ и ООН – този на Ли. Войната завършва с много малки териториални промени, но колосални разрушения на Корейския полуостров и 2,5 милиона загинали.

Студентското въстание от 1960 срещу управлението на Ли Синман

През 1960 г. авторитарният режим на Ли Синман е свален чрез масови студентски вълнения. Новото демократично правителство обаче просъществува по-малко от година и на свой ред е свалено от генерал Пак Чжън-хи. До смъртта си в атентат през 1979 г. Пак полага основите на мощната, базирана на износ съвременна южнокорейска икономика, но сериозно погазва гражданските и политически свободи.

След като Пак е убит, репресираните опозиционни лидери започват борба за власт помежду си. До властта обаче успява да достигне генерал Чхън До-хван, който през 1980 година сваля временното правителство. След като Чхън поема президентския пост, в страната избухват протести и се появяват движения за демокрация, но много от протестиращите са хвърлени в затвора, а част от тях – избити. Олимпийските игри в Сеул през 1988, както и убийството след измъчване на студента с демократични възгледи Пак Чжон Чхъл през 1987 слагат край на деспотичното управление на генерал Чхън и полагат основите на демокрацията в Южна Корея.

Население[редактиране | редактиране на кода]

 Основни статии: Население на Южна Корея и Корейци
Южнокорейски деца

Южна Корея се отличава с голяма гъстота на населението – 487 д./km², което е 10 пъти повече от средната за света. Повечето жители живеят в градски райони, поради миграцията от селските райони към градовете по време на годините на бурно икономическо развитие.[11] Столицата Сеул е най-големият град в страната и е главен промишлен център. Според преброяването от 2005 г. градът е с население от 9,8 милиона жители. Сеулският столичен район има общо население от 24,5 млн. жители, което го прави вторият най-голям столичен район в света и най-гъсто населеният град в ОИСР. Други големи градове са Бусан (3,5 милиона души), Инчхън (2,5 милиона), Тегу (2,5 милиона), Теджон (1,4 милиона), Куанджу (1,4 милиона) и Улсан (1 милион).[12] Напоследък все повече се засилва процесът на урбанизация, въпреки мерките, които правителството взема, за да го ограничи. Традиционната система, при която семейства от две и повече поколения живеят под един покрив, трайно се замества с нова, при която всяко семейство живее самостоятелно.

Населението се оформя и от международната миграция. След Втората световна война и разделението на Корейския полуостров, около четири милиона души от Северна Корея преминават границата и се заселват на юг. Тази тенденция на имиграция към страната се обръща през следващите 40 години поради емиграцията на много южнокорейци, особено към Съединените щати и Канада. Общото население на Южна Корея през 1960 г. е 25 милиона,[13] а днес е около 50 062 000.[14]

Южна Корея е една от най-хомогенните в етнически аспект държави в света, като над 99% от жителите ѝ са етнически корейци.[15] Корейците наричат своето общество 단일 민족 국가 (Dan-il minjok guk ga), или „еднорасовото общество“.

Процентът на чужди граждани е малък, но расте.[16] Към 2009 г. в Южна Корея има 1 106 884 чуждестранни жители или 2% от населението, но повече от половината от тях са етнически корейци с чуждо гражданство. Например, имигрантите от Китай (КНР) съставляват 56,5% от чуждите граждани, но приблизително 70% от китайските граждани в Корея са Joseonjok (조선족 на корейски), или китайски граждани с корейски произход.[17] Независимо от тяхната етническа принадлежност, в Южна Корея има 28 500 американски военни.[18][19] В допълнение, около 43 000 учители по английски език от англоговорещите страни пребивават временно в Корея.[20]

Южна Корея има най-ниската раждаемост в света.[21] Ако тази тенденция се запази, населението се очаква да намалее с 13% до 42,3 милиона души през 2050 г.[22] Раждаемостта се изчислява на 9 раждания на 1000 души,[23] а продължителността на живота през 2008 г. е 79,10 години, което отрежда 34-то място в света по този показател.[24]

Корейската конституция провъзгласява свобода на вероизповеданията. Религията заема важно място в живота на корейците.

  • 35,0% – атеисти
  • 28,7% – християни
  • 23,9% – будисти
  • 8,0% – местни религии
  • 1,4% – други
Възрастов състав (2006)
  • 0 – 14 години: 18,9% (мъже 4 844 083/жени 4 368 139)
  • 15 – 64 години: 71,8% (мъже 17 886 148/жени 17 250 862)
  • над 65 години: 9,2% (мъже 1 818 677/жени 2 678 914)

Образование[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Образование в Южна Корея
Частният университет „Сънкюнкван“ в Сеул

Южнокорейската образователна система предвижда образованието да се провежда в училища от следните степени:

  • начални училища (6 години),
  • средни училища (3 години),
  • гимназии (3 години) и
  • колежи и университети (от 2 до 4 години) с магистърски и докторски програми.

Началното образование е задължително за всички деца от 6 до 11-годишна възраст. Програмата се състои от 8 основни предмета: корейски език, математика, обществени науки, природознание, етика, физическо възпитание и изкуства.

Учениците в така нареченото „средно училище“ (на български средно училище е това училище, което дава средно образование) – подобно на прогимназията в България, изучават определен брой задължителни учебни предмети (например английски език), както и избираеми предмети, които са с техническа или професионална насоченост.

След това учениците могат да избират между обикновени гимназии и професионални училища. Учебната програма в гимназията е доста натоварена, тъй като конкуренцията между кандидат-студентите е изключително голяма.

Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Здравеопазване в Южна Корея

Южна Корея има национална здравноосигурителна система, която към 2003 година покрива 30,7 милиона души от близо 50-милионното ѝ население.[25] Правителството отделя около 6% от БВП за здравеопазването. Системата е насочена по-скоро към лечение, отколкото към превенция, и страната все още има проблеми с общественото здраве.

Почти всички регистрирани заболявания в Южна Корея са хронични, което се дължи на малкото програми за превенция. Около 1/3 от населението пуши, а регистрираните случаи на СПИН са по-малко от 0,1% от населението. Сериозен проблем е броят на самоубийствата – Южна Корея има най-много случаи на самоубийство от всички индустриализирани страни в света.[26] Страната е и на първо място в Азия по брой противогрипни ваксинации – 311 на 1000 души население.[27]

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Държавно устройство на Южна Корея

Република Корея официално е провъзгласена на 15 август 1948 г. Страната има демократична форма на управление, основана на разделение на властите и система за надзор и баланс, заложена в приетата на 17 юли 1948 г. Конституция. Управлението се извършва чрез изпълнителната, законодателната и съдебната власт.

Начело на изпълнителната власт стои президентът, който се избира на преки избори за един мандат от 5 години. Президентът изпълнява функциите си с помощта на Държавния съвет с членове – премиера и министрите.

Законодателната власт е представена от еднокамарно Национално събрание. То включва 300 депутати, 246 от които се избират мажоритарно, а 54 – в пропорционални листи.

Юридическата система е тристепенна, с районни съдилища в големите градове, с 3 апелативни съда и Върховен съд. Върховният съд разглежда и се произнася по обжалвани решения относно граждански и наказателни дела. Неговите решения са окончателни и служат на съдебната практика.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: Икономика на Южна Корея
Спортен автомобил Hyundai Genesis. Автомобилната промишленост е сред най-силните отрасли на южнокорейската икономика

Южна Корея е развита страна с пазарна икономика,[28][29] силно концентрирана върху износа на високотехнологични продукти. От 1960-те до края на 1990-те години икономиката ѝ е една от най-бързо развиващите се в света,[30] но след икономическата криза през 1997 забавя развитието си. Силният ръст идва благодарение на износа на готови за консумация стоки, най-вече автомобили и електроника.[31] През 2009 година Южна Корея е била най-големият износител в световен мащаб.[32] Към 2011 година продължава да е сред 10-те най-големи износители в света. Страната има и един от най-високите резултати в Индекса за човешко развитие на ООН, и отлична образователна система, благодарение на която икономиката ѝ е сред най-иновативните в света.[33]

Високоскоростен влак КТХ-2, способен да развива скорости до 350 km/h

Въпреки потенциала на южнокорейската икономика за висок растеж и значителната структурна стабилност, Южна Корея страда от постоянно уронване на кредитния си рейтинг на фондовия пазар в резултат на войнствеността на Северна Корея по време на военни кризи, което оказва неблагоприятно въздействие върху финансовите ѝ пазари.[34][35] Въпреки това някои финансови организации, като Международния валутен фонд, хвалят устойчивостта на икономиката на Южна Корея във времена на икономически кризи, посочвайки като силни страни нисък държавен дълг и висок фискален резерв, които могат бързо да се използват за справяне с извънредни финансови обстоятелства.[36] Южна Корея е една от малкото развити страни, които успяват да избегнат рецесията по време на световната финансова криза,[37] а икономическият растеж достига 6,1% през 2010 г.,[38] което представлява рязко възстановяване от забавените темпове на растеж от 2,3% през 2008 г. и 0,2% през 2009 г., когато световната финансова криза засяга страната.

Южна Корея в исторически план е получател на официалната помощ за развитие (ОПР) от ОИСР. През 1980-те до средата на 1990 г. икономическата мощ на страната, измерена в БВП (ППС) на глава от населението, е все още малък процент от средната за индустриализираните нации.[39] През 1980 южнокорейският БВП на глава от населението е 2300 $, около 1/3 от този на близките развити азиатски икономики като Сингапур, Хонг Конг и Япония. Оттогава Южна Корея се е превърнала в силно развита икономика и в крайна сметка достига БВП на глава от населението от 30 000 $ през 2010 г., почти тринайсет пъти по-голям отколкото преди тридесет години. БВП на цялата страна се увеличава от 88 милиарда $ до 1,46 трилиона $ в същия времеви отрязък.[40] През 2009 г. Южна Корея официално става първият основен получател на официалната помощ за развитие, превърнал се в основен донор на финансова помощ.[41] Между 2008 г. и 2009 г., страната дава помощи в размер на 1,7 млрд. $ на различни страни по света, като се изключи Северна Корея. Южна Корея отделя два пъти повече средства за Северна Корея от официалната помощ за развитие за други страни.[42]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Халю вълна[редактиране | редактиране на кода]

 Основна статия: кей поп
Търсенето на кей поп през 2013 според „Google Trends“, България е в зелен цвят

Терминът „корейска вълна“ описва популяризирането на корейската развлекателна индустрия извън границите на Южна Корея след 1994 година, когато започват да дебютират първите корейски групи, а от 2000 нататък корейските сериали добиват все по-голяма популярност в Източна Азия.[43] Бумът на музиката, озаглавена кей поп, става през 2009 г., като днес благодарение на интернет е достигнала голяма публика извън Източна Азия.[44] В България кей попът се радва на сравнително широка публика.[45][46][47]


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б в г World GDP Ranking
  2. ↑ Korea's Geography. // Asianinfo.org, 1 февруари 2010. Посетен на 13 юли 2010.
  3. ↑ Global Metro Monitor
  4. ↑ Most Sustainable Cities index 2016 overall
  5. ↑ Current Perspectives on Settlement, Subsistence, and Cultivation In Prehistoric Korea
  6. ↑ Rediscovering Russia in Asia: Siberia and the Russian Far East by Stephen Kotkin and David Wolff
  7. ↑ Concise History of the Language Sciences: From the Sumerians to the Cognitivists by E.F.K. Koerner and R.E. Asher
  8. ↑ Korea's History. // AsianInfo. Посетен на 17 февруари 2009.
  9. ↑ а б The Three Kingdoms. // AsianInfo. Посетен на 23 ноември 2013.
  10. ↑ The Parhae Kingdom. // AsianInfo. Посетен на 23 ноември 2013.
  11. ↑ South Korea. // CIA Country Studies. Посетен на 22 април 2006.
  12. ↑ Summary of Census Population (by administrative district/sex/age). // NSO Database. Посетен на 11 май 2009.
  13. ↑ World Population Prospects: The 2006 Revision. Source: Population Division of the Department of Economic and Social Affairs of the United Nations Secretariat.
  14. ↑ Korea's Population Tops 50 Million. // English.chosun.com, 1 февруари 2010. Посетен на 25 април 2010.
  15. ↑ South Korea. CIA – The World Factbook.
  16. ↑ „South Koreans Struggle With Race“. The New York Times. 1 ноември 2009.
  17. ↑ More Than 1 Million Foreigners Live in Korea (According to the article, approximately 443 566 people are considered to be Chinese residents in South Korea with Korean ethnicity (조선족). // 6 август 2009. Посетен на 18 октомври 2009.
  18. ↑ Kostat.go.kr, 대한민국 통계청
  19. ↑ US Soldiers in Korea Negative About Rotation to Middle East. // Koreatimes.co.kr. Посетен на 25 април 2010.
  20. ↑ Foreign Teachers Unenthusiastic Over Culture Course. // Koreatimes.co.kr, 26 ноември 2009. Посетен на 18 февруари 2010.
  21. ↑ South Korea's birthrate world’s lowest. // koreatimes.co.kr, 22 май 2009. Посетен на 25 април 2010.
  22. ↑ South Korea: Lowest Birthrate in the World. // LifeSiteNews.com, 28 август 2006. Посетен на 25 април 2010.
  23. ↑ South Korea. // CIA World Factbook. 26 юни 2009. Посетен на 7 февруари 2011.
  24. ↑ CIA – The World Factbook 2008 – Rank Order – Life expectancy at birth
  25. ↑ South Korea Country Study, Библиотека на Конгреса
  26. ↑ Suicide rate 2009, OECD; Harden, Blaine. A troubling trend in a prosperous society. // Washington, DC, Washington Post, 18 април 2010. с. A10.; Suicide in South Korea, The Economist, 2010-07-08. Посетен на 15 юли 2010.
  27. ↑ www.thejakartapost.com
  28. ↑ IMF Advanced Economies List. World Economic Outlook, Database—WEO Groups and Aggregates Information, October 2008. // Imf.org, 8 октомври 2008. Посетен на 25 април 2010.
  29. ↑ CIA. Appendix B. International Organizations and Groups. World Factbook.. // 2008. Посетен на 10 април 2008.
  30. ↑ Pecotich, Anthony и др. Handbook of Markets and Economies. M.E. Sharpe, 2006. ISBN 978-0-7656-0972-4. Посетен на 17 февруари 2009.
  31. ↑ South Korea – The Economy. // Countrystudies.us. Посетен на 18 февруари 2010.
  32. ↑ Seoul Upbeat With Record $41 Bil. Surplus. // Koreatimes.co.kr. Посетен на 18 февруари 2010.
  33. ↑ The Innovation Imperative in Manufacturing: How the United States Can Restore Its Edge
  34. ↑ Moody's Raises Korea's Credit Range. // Chosun Ilbo, 2 август 2010. Посетен на 14 август 2010.
  35. ↑ Financial markets unstable in S.Korea following Cheonan sinking. // Hankyeoreh, 26 май 2010. Посетен на 14 август 2010.
  36. ↑ S Korea stands among world's highest-level fiscal reserve holders: IMF. // Xinhua, 7 септември 2010. Посетен на 8 септември 2010.
  37. ↑ South Korea Survived Recession With CEO Tactics. // Newsweek, 10 май 2010. Посетен на 8 септември 2010.
  38. ↑ IMF Raises Growth Forecast for Korea to 6.1%. // Chosun Ilbo, 2 септември 2010. Посетен на 8 септември 2010.
  39. ↑ Advanced Economies GDP by PPP per capita. // International Monetary Fund. Посетен на 16 октомври 2010.
  40. ↑ Korea: Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP). // International Monetary Fund. Посетен на 16 октомври 2010.
  41. ↑ Korea to Join Donors Club Wednesday. // Korea Times, 23 ноември 2009. Посетен на 16 октомври 2010.
  42. ↑ Why is Korea’s ODA disbursements relatively smaller than those of other donor countries?. // ODA Korea. Посетен на 16 октомври 2010.
  43. ↑ CNN about koream wave
  44. ↑ Историята на К-попа или как популярната корейска музика успя да завладее света
  45. ↑ „Кей поп или музиката на новото поколение“.posredniknews
  46. ↑ „K-pop е новата музикална мода сред българските тийнейджъри“
  47. ↑ За кей попа, анимето, мечтите и приятелството – интервю с един тийнейджър „За кейпоп музиката, анимето, мечтите и приятелството“

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

OECD Logo.svg
Консултативни членове на Антарктическия договор
Proposed flag of Antarctica (Graham Bartram).svg
Нормативен контрол
Таксономичен контрол
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Южна_Корея&oldid=10582876“.