Южна Корея
| Република Корея | |
|---|---|
| на корейски: 대한민국 | |
| — частично призната държава — | |
 (знаме)  (герб) | |
|
Национален химн: 애국가 | |
| Наименование на местния жител: кореец | |
.svg) Местоположение на Южна Корея | |
| География и население | |
| Площ |
100 295 km² (на 109-то място) |
| Води | 0.3% |
| Климат |
Умерено континентален климат Влажен субтропичен климат |
| Столица |
Сеул |
| Най-голям град | Сеул |
| Официален език | корейски език |
| Население (пребр., 2016) |
50 801 405 (на 27-мо място) |
| Гъстота на нас. |
509 души/km² (на 24-то място) |
| Градско нас. |
92% (на 33-то място) |
| Управление | |
| Форма | Президентска република |
| Президент | Мун Дже-Ин |
| Министър-председател | И Нак-йон |
| Организации | ООН, СТО, ОИСР, Г-20 |
| История | |
| Първо царство | 2333 пр.н.е |
| Трите царства | 18 пр.н. е |
| Корьо | 918 – 1392 |
| Чосон | 1392 – 1910 |
| Анексия с Япония | 29 август 1910 |
| Освобождение от Япония | 15 август 1945 |
| Основаване на Република Корея | 15 август 1948 |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2016) |
 1,404 трлн.[1] 2016(на 11-то място) |
| БВП на човек (ППС) |
$37,948 [1] (на място) |
| БВП (ном., 2016) |
$1,404 трлн.[1] (на 11-то място) |
| БВП на човек (ном.) |
$ 30,919(2018)[1] (на място) |
| ИЧР (2014) |
0,898 (висок) (17-то) |
| Коеф. на Джини (2013) | 30.2 (среден) |
| Прод. на живота |
82,3 (11-то) |
| Детска смъртност |
2,91 (23-мо) |
| Валута | Южнокорейски вон (KRW) |
| Други данни | |
| Часова зона | UTC+9 |
| Код по ISO | KOR |
| Интернет домейн | .kr |
| Телефонен код | 82 |
| Официален сайт | korea.net |
| Република Корея в Общомедия | |
Репу̀блика Корѐя или РК (Хангъл: 대한민국; Ханча: 大韓民國; Теханмингук), наричана по-често Ю̀жна Корѐя, е суверенна държава в Източна Азия, заемаща южната половина на Корейския полуостров или 100 210 km² от площта му.
На север граничи с Корейската Народнодемократична Република (КНДР), а по море е заобиколена от Китайската народна република на запад и север, Япония на изток и Тайван на юг. Територията ѝ е предимно планинска.[2]
Страната е урбанизирана на 92%, половината от населението живее в Сеулския национален столичен район във високи жилищни блокове. Столицата Сеул е глобален град с четвъртата най-развита икономика и седмият най-екологичен град в света.[3][4]
Най-ранните артефакти или по-точно данни за корейска керамика датират от 8000 г. преди н.е. Първата корейска държава Кочосон датира от 2333 г. пр.н.е., а след като се разпада през I век започва периодът на Трите царства. От едно от тези царства идва името Корея – Когурьо, което е било силно царство в Източна Азия и владеело територии на Североизточен Китай, части от Русия и Монголия и 2/3 от Корейския полуостров по времето на Гуангето Велики. След разпадането на Трите царства идва периодът на династиите Корьо (918 – 1392) и Чосон (1392 – 1910), при която е и обнародвана корейската азбука (хангъл) от Седжон Велики.[5][6][7] Историята на Корея оставя списък от 17 нематериални културни наследства на ЮНЕСКО и 12 в Списъка на световно културно и природно наследство.
Република Корея е образувана през 1948 година от американската окупационна зона на Корейския полуостров, който до 1945 е управляван от Японската империя. Политическите различия със Северна Корея, заемаща територията на съветската окупационна зона, довеждат до напрежение на полуострова, което в крайна сметка прераства в пълномащабен конфликт през 1950 година. Корейската война довежда до смъртта на милиони хора и на практика задълбочава различията между двете държави. Тя формално приключва с примирие през 1953 г., но без официален мирен договор. И двете корейски държави биват приети в ООН през 1991 г.
Икономиката на Република Корея е част от Четирите азиатски тигъра, скачайки средно с 10% на година за повече от 30 години в период наречен „Чудото на река Хан“. Благодарение на големия фокус над иновациите, периодът продължава толкова дълго. Днес Южна Корея е петият най-голям износител и осмият най-голям вносител в света, страната с най-голям бюджетен излишък от членовете на Г-20 и страната с най-висок кредитен рейтинг в Източна Азия. РК има договори за свободна търговия със 75% от икономиките по света и е единствената държава от Г-20, която търгува едновременно с Китай, САЩ и Европейския съюз. През 1987 г. се въвежда многопартийната система и всеобщото избирателно право, с което страната се превръща в най-модерната демокрация в Азия, известна с прозрачност на правителството, високо ниво на здравеопазване и свобода на религията. Високото ниво на гражданска свобода води до широкото разпространение на културата, главно музиката известна като кей поп и сериали известни като корейска драма наречени заедно „Корейска вълна“, които заливат Източна Азия (от 2000 г.) и Америка, и Запада (от 2009 г.). Седалищата на Зеления фонд на климата (към ООН) и Глобалния институт по зелен растеж се намират в страната и самата тя е лидер в опазването на околната среда с политика на нисковъглеродна икономика.
Според Индекса на човешкото развитие е най-развитата страна от Източна Азия. В световен мащаб, Република Корея е на челните места и по лична безопасност, образование, сигурност на работното място, лесно развиване на бизнес и е на първо място по качество на здравеопазването в света. Южна Корея е на второ място по самоубийства в света, най-много в две възрастови групи – старческа и младежка. 32% от завършилите висше образование са дипломирани в естествени или инженерни науки поставяйки страната на първо място в списъка на ОИСР. РК е лидер в IT сектора – Самсунг Електроникс и LG са начело на световния пазар, а 88% от корейското население притежава смартфони. Освен това страната е с най-бързия интернет в света, а през 2005 става първата страна, минала напълно на широколентов достъп.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: 
Южна Корея заема южните части на Корейския полуостров в източната част на Азия. Граничи по суша само със Северна Корея на север, като поради напрегнатите отношения между двете държави от двете страни на границата има четирикилометрова демилитаризирана зона. Разположена в края на полуострова, Южна Корея опира в няколко морета – Жълто море на запад, Японско море на изток и Корейския проток и Източнокитайско море на юг. Общата площ на страната е 100 210 km².
Най-високата точка на Южна Корея е Хала-сан, изгаснал вулкан с височина 1 950 m, който формира остров Чеджу. Островът е разположен на около 100 km от южния бряг на Корейския полуостров. Той е и най-големият остров с площ от 1 845 km². Веригата Тебек формира основната планинска система на страната. Тя се простира на юг и на север успоредно на източния бряг. Други 4 вериги се простират от планинската верига Тебек, включително веригата Собек, която е втората по големина планинска система. Веригата Собек се разклонява на югозапад от веригата Тебек, разделяйки южната част на страната. Най-високият връх в континенталната част, Чири-сан (1 915 m), се издига в южната част от веригата Собек. Планинските вериги на континента са формирани чрез геоложко нагъване, за разлика от вулканичния произход на Хала-сан. В континенталната част на Южна Корея няма области с вулканична активност и земетресенията са рядкост.
Местният климат е относително умерен с по-силни валежи основно през лятото по време на краткия дъждовен период, наречен Джангма, и със зими, които могат да бъдат доста студени. Средномесечната температура за януари в Сеул е в обхвата от -7 °C до 1 °C, а средната температура за юли варира от 22 °C до 29 °C. Зимните температури са по-високи по протежение на южния бряг и значително по-ниски във вътрешната планинска част. Валежите са концентрирани през летните месеци от юни до септември. Южният бряг е подложен на влиянието на късни летни тайфуни, които довеждат силни ветрове и валежи. Средногодишните валежи варират от 1 370 милиметра в Сеул до 1 470 милиметра в Бусан.
История[редактиране | редактиране на кода]
До разделянето на Корея[редактиране | редактиране на кода]
По традиция за начало на корейската история се приема легендарното основаване на династията Кочосън през 2333 пр.н.е. от владетеля Тангун.[8] Държавата на Кочосън се разраства и установява контрол над северните части на полуострова и част от Манджурия. След многобройни войни с китайската империя Хан, тя се разпада в края на 2 век пр.н.е., което поставя началото на епохата на Ранните корейски държави.
През следващите десетилетия Корейския полуостров и южните части на Манджурия се контролират от малки държавици, като Пуйо, Окчо, Тоне и Самхан. През 1 век пр.н.е. започва епохата на Трите царства, когато тези области са поделени между три по-големи държави – Когурьо, Пекче и Шила. Докато Шила се развива силно с будистката си религия и поддържа приятелски отношения с Китай на династията Тан, Когурьо води ожесточени сражения с тях и Суй.[9] През 612 година Суй рухва напълно след жестоко поражение от Когурьо, когато след една битка от 300 000 войници на Суй оцеляват само 2700. В края на 7 век Шила превзема Когурьо и Пекче с помощта на Тан,[9] но на север се обособява държавата Пархе, управлявана предимно от бившия елит на Когурьо.[10]
В началото на 10 век на мястото на Шила се образува държавата Корьо, а Пархе е разгромена от китаните. В Корьо до голяма степен са продължени културните традиции на Шила. Почти тридесетгодишната война с Монголската империя през 13 век отслабва държавата Корьо, но тя успява да се запази, макар и като трибутарен съюзник на монголците. След разпадането на Монголската империя в края на 14 век в Корея настъпва тежка политическа криза, в резултат на която на власт идва династията Чосон. Новите владетели пренасят столицата в Сеул и установяват относителен мир. Създадена е писмеността хангъл и в страната нараства влиянието на конфуцианството.
В края на 16 век Япония прави два опита за нашествие в Корея, които са отблъснати с китайска помощ. През 17 век страната е нападана неколкократно от манджурците, но запазва самостоятелността си, за разлика от Китай, който е подчинен от тях. Манджурските нашествия са последвани от почти два века мир.
През последните години на династията Чосон Корея става все по-зависима от Китай и се изолира от външния свят. Владетелите на страната се опитват да се противопоставят на външната намеса, но са принудени да разрешат свободната търговия. През 1897 година е обявено създаването на Корейска империя, но през 1910 година тя е завладяна от Япония. През 1945 година, в края на Втората световна война японците капитулират, а северната и южната част на Корейския полуостров са окупирани съответно от Съветския съюз и Съединените щати.
От средата на 20 век[редактиране | редактиране на кода]
Макар и още през 1943 година да се постигат споразумения за обединена Корея, Студената война и изострящите се отношения между СССР и САЩ довеждат до обособяването на две отделни правителства на полуострова – на партизанина-комунист Ким Ир Сен на север, и на крайнодесния политик Ли Синман на юг. През 1948 те провъзгласяват независими държави. На 25 юни 1950 Северна Корея напада южна. Държавите-членки на Съвета за сигурност се възползват от отсъствието на съветските представители в този момент, и се съгласяват да изпратят войски в помощ на Южна Корея. СССР и Китай подкрепят режима на Ким, а САЩ и ООН – този на Ли. Войната завършва с много малки териториални промени, но колосални разрушения на Корейския полуостров и 2,5 милиона загинали.
През 1960 авторитарният режим на Ли Синман е свален чрез масови студентски вълнения. Новото демократично правителство обаче просъществува по-малко от година и на свой ред е свалено от генерал Пак Чжън-хи. До смъртта си в атентат през 1979, Пак полага основите на мощната, базирана на износ съвременна южнокорейска икономика, но сериозно погазва гражданските и политически свободи.
След като Пак е убит, репресираните опозиционни лидери започват борба за власт помежду си. До властта обаче успява да достигне генерал Чхън До-хван, който през 1980 година сваля временното правителство. След като Чхън поема президентския пост, в страната избухват протести и се появяват движения за демокрация, но много от протестиращите са хвърлени в затвора, а част от тях – избити. Олимпийските игри в Сеул през 1988, както и убийството след измъчване на студента с демократични възгледи Пак Чжон Чхъл през 1987 слагат край на деспотичното управление на генерал Чхън и полагат основите на демокрацията в Южна Корея.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Южна Корея се отличава с голяма гъстота на населението – 487 души на квадратен километър, което е 10 пъти повече от средната за света. Повечето жители живеят в градски райони, поради миграцията от селските райони към градовете по време на годините на бурно икономическо развитие.[11] Столицата Сеул е най-големият град в страната и е главен промишлен център. Според преброяването от 2005 г., градът е с население от 9,8 милиона жители. Сеулският столичен район има общо население от 24,5 млн. жители, което го прави вторият най-голям столичен район в света и най-гъсто населеният град в ОИСР. Други големи градове са Пусан (3,5 милиона души), Инчхън (2,5 милиона), Тегу (2,5 милиона), Теджон (1,4 милиона), Куанджу (1,4 милиона) и Улсан (1 милион).[12] Напоследък все повече се засилва процесът на урбанизация, въпреки мерките, които правителството взема, за да го ограничи. Традиционната система, при която семейства от две и повече поколения живеят под един покрив, трайно се замества с нова, при която всяко семейство живее самостоятелно.
Населението се оформя и от международната миграция. След Втората световна война и разделението на Корейския полуостров, около четири милиона души от Северна Корея преминават границата и се заселват на юг. Тази тенденция на имиграция към страната се обръща през следващите 40 години поради емиграцията на много южнокорейци, особено към Съединените щати и Канада. Общото население на Южна Корея през 1960 г. е 25 милиона,[13] а днес е около 50 062 000.[14]
Южна Корея е една от най-хомогенните в етнически аспект държави в света, като над 99% от жителите ѝ са етнически корейци.[15] Корейците наричат своето общество 단일 민족 국가 (Dan-il minjok guk ga), или „еднорасовото общество“.
Процентът на чужди граждани е малък, но расте.[16] Към 2009 г. в Южна Корея има 1 106 884 чуждестранни жители или 2% от населението, но повече от половината от тях са етнически корейци с чуждо гражданство. Например, имигрантите от Китай (КНР) съставляват 56,5% от чуждите граждани, но приблизително 70% от китайските граждани в Корея са Joseonjok (조선족 на корейски), или китайски граждани с корейски произход.[17] Независимо от тяхната етническа принадлежност, в Южна Корея има 28 500 американски военни.[18][19] В допълнение, около 43 000 учители по английски език от англоговорящите страни пребивават временно в Корея.[20]
Южна Корея има най-ниската раждаемост в света.[21] Ако тази тенденция се запази, населението се очаква да намалее с 13% до 42,3 милиона души през 2050 г.[22] Раждаемостта се изчислява на 9 раждания на 1000 души,[23] а продължителността на живота през 2008 г. е 79,10 години, което отрежда 34-то място в света по този показател.[24]
Корейската конституция провъзгласява свобода на вероизповеданията. Религията заема важно място в живота на корейците.
- 35,0% – атеисти
- 28,7% – християни
- 23,9% – будисти
- 8,0% – местни религии
- 1,4% – други
- Възрастов състав (2006)
- 0 – 14 години: 18,9% (мъже 4 844 083/жени 4 368 139)
- 15 – 64 години: 71,8% (мъже 17 886 148/жени 17 250 862)
- над 65 години: 9,2% (мъже 1 818 677/жени 2 678 914)
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Южно-корейската образователна система предвижда образованието да се провежда в следните степени училища:
- начални училища (6 години),
- средни училища (3 години),
- гимназии (3 години) и
- колежи и университети (от 2 до 4 години) с магистърски и докторски програми.
Началното образование е задължително за всички деца от 6 до 11-годишна възраст. Програмата се състои от 8 основни предмета: корейски език, математика, обществени науки, природознание, етика, физическо възпитание и изкуства.
Учениците в така нареченото „средно училище“ (на български средно училище е това училище, което дава средно образование) – подобно на прогимназията в България, изучават определен брой задължителни учебни предмети (например английски език), както и избираеми предмети, които са с техническа или професионална насоченост.
След това учениците могат да избират между обикновени гимназии и професионални училища. Учебната програма в гимназията е доста натоварена, тъй като конкуренцията между кандидат-студентите е изключително голяма.
Здравеопазване[редактиране | редактиране на кода]
Южна Корея има национална здравноосигурителна система, която към 2003 година покрива 30,7 милиона души от близо 50-милионното ѝ население.[25] Правителството отделя около 6% от БВП за здравеопазването. Системата е насочена по-скоро към лечение, отколкото към превенция, и страната все още има проблеми с общественото здраве.
Почти всички регистрирани заболявания в Южна Корея са хронични, което се дължи на малкото програми за превенция. Около 1/3 от населението пуши, а регистрираните случаи на СПИН са по-малко от 0,1% от населението. Сериозен проблем е броят на самоубийствата – Южна Корея има най-много случаи на самоубийство от всички индустриализирани страни в света.[26] Страната е и на първо място в Азия по брой противогрипни ваксинации – 311 на 1000 души население.[27]
Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]
Република Корея официално е провъзгласена на 15 август 1948 г. Страната има демократична форма на управление, основана на разделение на властите и система за надзор и баланс, заложена в приетата на 17 юли 1948 г. Конституция. Управлението се извършва чрез изпълнителната, законодателната и съдебната власт.
Начело на изпълнителната власт стои президентът, който се избира на преки избори за един мандат от 5 години. Президентът изпълнява функциите си с помощта на Държавния съвет с членове – премиера и министрите.
Законодателната власт е представена от еднокамарно Национално събрание. То включва 300 депутати, 246 от които се избират мажоритарно, а 54 – в пропорционални листи.
Юридическата система е тристепенна, с районни съдилища в големите градове, с 3 апелативни съда и Върховен съд. Върховният съд разглежда и се произнася по обжалвани решения относно граждански и наказателни дела. Неговите решения са окончателни и служат на съдебната практика.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Южна Корея е развита страна с пазарна икономика,[28][29] силно концентрирана върху износа на високотехнологични продукти. От 1960-те до края на 1990-те години икономиката ѝ е една от най-бързо развиващите се в света,[30] но след икономическата криза през 1997 забавя развитието си. Силният ръст идва благодарение на износа на готови за консумация стоки, най-вече автомобили и електроника.[31] През 2009 година Южна Корея е била най-големият износител в световен мащаб.[32] Към 2011 година продължава да е сред 10-те най-големи износители в света. Страната има и един от най-високите резултати в Индекса за човешко развитие на ООН, и отлична образователна система, благодарение на която икономиката ѝ е сред най-иновативните в света.[33]
Въпреки потенциала на южнокорейската икономика за висок растеж и значителната структурна стабилност, Южна Корея страда от постоянно уронване на кредитния си рейтинг на фондовия пазар в резултат на войнствеността на Северна Корея по време на военни кризи, което оказва неблагоприятно въздействие върху финансовите ѝ пазари.[34][35] Въпреки това някои финансови организации, като Международния валутен фонд, хвалят устойчивостта на икономиката на Южна Корея във времена на икономически кризи, посочвайки като силни страни нисък държавен дълг и висок фискален резерв, които могат бързо да се използват за справяне с извънредни финансови обстоятелства.[36] Южна Корея е една от малкото развити страни, които успяват да избегнат рецесията по време на световната финансова криза,[37] а икономическият растеж достига 6,1% през 2010 г.,[38] което представлява рязко възстановяване от забавените темпове на растеж от 2,3% през 2008 г. и 0,2% през 2009 г., когато световната финансова криза засяга страната.
Южна Корея в исторически план е получател на официалната помощ за развитие (ОПР) от ОИСР. През 1980-те до средата на 1990, икономическата мощ на страната, измерена в БВП (ППС) на глава от населението, е все още малък процент от средната за индустриализираните нации.[39] През 1980 южнокорейският БВП на глава от населението е $ 2300, около 1/3 от този на близките развити азиатски икономики като Сингапур, Хонг Конг и Япония. Оттогава Южна Корея е се е превърнала в силно развита икономика и в крайна сметка достига БВП на глава от населението от $ 30 000 през 2010 г., почти тринайсет пъти по-голям отколкото преди тридесет години. БВП на цялата страна се увеличава от $ 88 милиарда до $ 1,46 трилиона в същия времеви отрязък.[40] През 2009, Южна Корея официално става първият основен получател на официалната помощ за развитие, превърнал се в основен донор на финансова помощ.[41] Между 2008 г. и 2009 г., страната дава помощи в размер на $ 1,7 млрд. на различни страни по света, като се изключи Северна Корея. Южна Корея отделя два пъти повече средства за Северна Корея от официалната помощ за развитие за други страни.[42]
Култура[редактиране | редактиране на кода]
Халю вълна[редактиране | редактиране на кода]
Терминът „корейска вълна“ описва популяризирането на корейската развлекателна индустрия извън границите на Южна Корея след 1994 година, когато започват да дебютират първите корейски групи, а от 2000 нататък корейските сериали добиват все по-голяма популярност в Източна Азия.[43] Бумът на музиката, озаглавена кей поп става през 2009 г. като днес благодарение на интернет е достигнала голяма публика извън Източна Азия.[44] В България кей попът се радва на сравнително широка публика.[45]
Популярни групи и изпълнители в кей поп музиката са: Ти Ви Екс Кю, Гърлс Дженерейшън, Биг Бенг, 2NE1, БоА (певица), Шайни (SHINee), Рейн, Ексо (EXO), Би Ти Ес (BTS), Seventeen, T – ARA, BLACKPINK и други.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г World GDP Ranking
- ↑ Korea's Geography. // Asianinfo.org, 1 февруари 2010. Посетен на 13 юли 2010.
- ↑ Global Metro Monitor
- ↑ Most Sustainable Cities index 2016 overall
- ↑ Current Perspectives on Settlement, Subsistence, and Cultivation In Prehistoric Korea
- ↑ Rediscovering Russia in Asia: Siberia and the Russian Far East by Stephen Kotkin and David Wolff
- ↑ Concise History of the Language Sciences: From the Sumerians to the Cognitivists by E.F.K. Koerner and R.E. Asher
- ↑ Korea's History. // AsianInfo. Посетен на 17 февруари 2009.
- ↑ а б The Three Kingdoms. // AsianInfo. Посетен на 23 ноември 2013.
- ↑ The Parhae Kingdom. // AsianInfo. Посетен на 23 ноември 2013.
- ↑ South Korea. // CIA Country Studies. Посетен на 22 април 2006.
- ↑ Summary of Census Population (by administrative district/sex/age). // NSO Database. Посетен на 11 май 2009.
- ↑ World Population Prospects: The 2006 Revision. Source: Population Division of the Department of Economic and Social Affairs of the United Nations Secretariat.
- ↑ Korea's Population Tops 50 Million. // English.chosun.com, 1 февруари 2010. Посетен на 25 април 2010.
- ↑ South Korea. CIA – The World Factbook.
- ↑ „South Koreans Struggle With Race“. The New York Times. 1 ноември 2009.
- ↑ More Than 1 Million Foreigners Live in Korea (According to the article, approximately 443,566 people are considered to be Chinese residents in South Korea with Korean ethnicity (조선족). // 6 август 2009. Посетен на 18 октомври 2009.
- ↑ Kostat.go.kr, 대한민국 통계청
- ↑ US Soldiers in Korea Negative About Rotation to Middle East. // Koreatimes.co.kr. Посетен на 25 април 2010.
- ↑ Foreign Teachers Unenthusiastic Over Culture Course. // Koreatimes.co.kr, 26 ноември 2009. Посетен на 18 февруари 2010.
- ↑ South Korea's birthrate world’s lowest. // koreatimes.co.kr, 22 май 2009. Посетен на 25 април 2010.
- ↑ South Korea: Lowest Birthrate in the World. // LifeSiteNews.com, 28 август 2006. Посетен на 25 април 2010.
- ↑ South Korea. // CIA World Factbook. 26 юни 2009. Посетен на 7 февруари 2011.
- ↑ CIA – The World Factbook 2008 – Rank Order – Life expectancy at birth
- ↑ South Korea Country Study, Библиотека на Конгреса
- ↑ Suicide rate 2009, OECD; Harden, Blaine. A troubling trend in a prosperous society. // Washington, DC, Washington Post, 18 април 2010. с. A10.; Suicide in South Korea, The Economist, 2010-07-08. Посетен на 15 юли 2010.
- ↑ www.thejakartapost.com
- ↑ IMF Advanced Economies List. World Economic Outlook, Database—WEO Groups and Aggregates Information, October 2008. // Imf.org, 8 октомври 2008. Посетен на 25 април 2010.
- ↑ CIA. Appendix B. International Organizations and Groups. World Factbook.. // 2008. Посетен на 10 април 2008.
- ↑ Pecotich, Anthony и др. Handbook of Markets and Economies. M.E. Sharpe, 2006. ISBN 978-0-7656-0972-4. Посетен на 17 февруари 2009.
- ↑ South Korea – The Economy. // Countrystudies.us. Посетен на 18 февруари 2010.
- ↑ Seoul Upbeat With Record $41 Bil. Surplus. // Koreatimes.co.kr. Посетен на 18 февруари 2010.
- ↑ The Innovation Imperative in Manufacturing: How the United States Can Restore Its Edge
- ↑ Moody's Raises Korea's Credit Range. // Chosun Ilbo, 2 август 2010. Посетен на 14 август 2010.
- ↑ Financial markets unstable in S.Korea following Cheonan sinking. // Hankyeoreh, 26 май 2010. Посетен на 14 август 2010.
- ↑ S Korea stands among world's highest-level fiscal reserve holders: IMF. // Xinhua, 7 септември 2010. Посетен на 8 септември 2010.
- ↑ South Korea Survived Recession With CEO Tactics. // Newsweek, 10 май 2010. Посетен на 8 септември 2010.
- ↑ IMF Raises Growth Forecast for Korea to 6.1%. // Chosun Ilbo, 2 септември 2010. Посетен на 8 септември 2010.
- ↑ Advanced Economies GDP by PPP per capita. // International Monetary Fund. Посетен на 16 октомври 2010.
- ↑ Korea: Gross domestic product based on purchasing-power-parity (PPP). // International Monetary Fund. Посетен на 16 октомври 2010.
- ↑ Korea to Join Donors Club Wednesday. // Korea Times, 23 ноември 2009. Посетен на 16 октомври 2010.
- ↑ Why is Korea’s ODA disbursements relatively smaller than those of other donor countries?. // ODA Korea. Посетен на 16 октомври 2010.
- ↑ CNN about koream wave
- ↑ Историята на К-попа или как популярната корейска музика успя да завладее света
- ↑ „Кей поп или музиката на новото поколение“.posredniknews
- ↑ „K-pop е новата музикална мода сред българските тийнейджъри“
- ↑ За кей попа, анимето, мечтите и приятелството – интервю с един тийнейджър „За кейпоп музиката, анимето, мечтите и приятелството“
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Република Корея, Официалният сайт на Република Корея (на английски, френски, немски, арабски, испански, виетнамски, руски, китайски и японски)
- „Страната на утринната свежест“, Книга за Корея на Аврам Агов (на български)
| |||||||||||||||||
| |||||||
| |||||||
.svg){kind=small}
