Пекче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пекче
Хангълː백제
Ханчаː 百濟
18 г. пр.н.е – 660 г.
Царството около 375 година
Царството около 375 година
КонтинентАзия
СтолицаУирьесонг (18 пр.н.е–475 г.)
Унджин (475 – 538)
Саби (538 – 660)
Официален езикстарокорейски
Религиябудизъм, конфуцианство, корейски шаманизъм
Форма на управлениеМонархия
Крал
18 г. пр.н.е. – 28 г.Онджо (първи)
641 – 660Уиджа (последен)
ИсторияДревност
Основаване18 пр.н.е
разширения на крал Кунчого346 – 375
Будизма става официална религия384
Падането на последната столица Саби18 юли 660
Население
Преброяване3 800 000
Днес част отFlag of North Korea.svg Северна Корея
Flag of South Korea.svg Южна Корея
Пекче в Общомедия

Царство Пекче е една от първите корейски държави. Едно от древните Три царства в Корея.

Царството е основано през около 20 г. пр.н.е. В днешна Южна Корея. Царството просъществува до 7 век когато е завладяно от източния си съсед царство Сила (Шила). Малко по-късно Шила завладели целия полуостров и сложили началото на държавата Корея.

Държавата Пекче е една от най-старите държави в Корея. Смята се че е основана през 18 година пр.н.е. от цар Онджо. Царството се намирало около днешния град Суел в Южна Корея.

Истинските военни успехи и значително разширение идват при управлението на цар Кои (234 – 286). По време на управлението си той завладява племенния съюз Махан. Той продължава завоеванията си и завладява териториите на днешна Южна Корея. Втория велик завоевател е цар Кунчого (376 – 375). Той насочва вниманието си най-вече на север срещу царство Когурьо като завладява голяма част от царството. През пети век царството има връзки с Китай и Япония. Царете имали връзка най-вече с императорите на Китай. В края на 6 и 7 век Пекче участвали във войните на Корейския полуостров, в които войни се намесили и китайците. В резултат от унищожителните войни държавата Пекче се разпада.