Пекче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пекче
Хангълː백제
Ханчаː 百濟
18 г. пр.н.е – 660 г.
Царството около 375 година
Царството около 375 година
Континент Азия
Столица Уирьесонг (18 пр.н.е–475 г.)
Унджин (475 – 538)
Саби (538 – 660)
Официален език старокорейски
Религия будизъм, конфуцианство, корейски шаманизъм
Форма на управление Монархия
Крал
18 г. пр.н.е. – 28 г. Онджо (първи)
641 – 660 Уиджа (последен)
История Древност
Основаване 18 пр.н.е
разширения на крал Кунчого 346 – 375
Будизма става официална религия 384
Падането на последната столица Саби 18 юли 660
Население
Преброяване 3 800 000
Днес част от Флаг на Северна Корея Северна Корея
Флаг на Южна Корея Южна Корея
Пекче в Общомедия

Царство Пекче е една от първите корейски държави. Едно от древните Три царства в Корея.

Царството е основано през около 20 г. пр.н.е. В днешна Южна Корея. Царството просъществува до 7 век когато е завладяно от източния си съсед царство Сила (Шила). Малко по-късно Шила завладели целия полуостров и сложили началото на държавата Корея.

Държавата Пекче е една от най-старите държави в Корея. Смята се че е основана през 18 година пр.н.е. от цар Онджо. Царството се намирало около днешния град Суел в Южна Корея.

Истинските военни успехи и значително разширение идват при управлението на цар Кои (234 – 286). По време на управлението си той завладява племенния съюз Махан. Той продължава завоеванията си и завладява териториите на днешна Южна Корея. Втория велик завоевател е цар Кунчого (376 – 375). Той насочва вниманието си най-вече на север срещу царство Когурьо като завладява голяма част от царството. През пети век царството има връзки с Китай и Япония. Царете имали връзка най-вече с императорите на Китай. В края на 6 и 7 век Пекче участвали във войните на Корейския полуостров, в които войни се намесили и китайците. В резултат от унищожителните войни държавата Пекче се разпада.