Седжон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Седжон
이도
Статуя на Седжон Велики
Статуя на Седжон Велики

Роден
Починал
Погребан Сеул, Южна Корея

Религия Конфуцианство
Будизъм
Управление
Период 1418 – 1450
Предшественик Теджон
Наследник Мунджон
Семейство
Род Чосон
Баща Теджон
Майка Кралица-наложница Уонгон
Съпруга кралица Сохон
наложница Хье
наложница Йонг
наложница Шин
Седжон в Общомедия

Цар Седжон Велики (на корейски: 세종대왕, с ханджа: 世宗大王) е мъдър цар от династията Чосон, който управлява Корея между 1418 – 1450. Управлението му се свързва с обединяването на корейската нация в една държава и с изобретяването на корейската писменост хангъл.

Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Седжон е роден на 7 май 1397 година и е третият син в семейството на цар Теджон. Докато е млад, Седжон показва увлечение по науката и ясно си проличава, че отношението на баща му към него е по-добро от отношението към останалите му братя.

Най-старият син на Теджон и законен престолонаследник осъзнава, че не разполага с нужните качества, за да бъде владетел, и предлага най-малкият му брат Седжон да поеме властта в ръцете си, след което напуска Сеул и започва да води усамотен живот в планините на Корейския полуостров. По-малкия му брат се замонашава, с което пътят на Седжон към трона се открива. През август 1418 година, цар Теджон абдикира и на престола се възкачва най-малкия му син Седжон.

Управление на цар Седжон[редактиране | редактиране на кода]

Цар Седжон е много уважаван корейски владетел, един от двамата корейски царе, удостоени с титлата Велики[1], вероятно защото въпреки че бил начетен и способен владетел, се вслушвал и в думите на обикновения човек[2]. Цар Седжон се смята и за създател на корейската азбука хангъл, която от началото на 20 век постепенно започва да измества китайските йероглифи от употреба и днес тя е предпочитаното средство за писане на корейски език.

След възкачването си на власт през 1418 година, цар Седжон постига успех в няколко последователни военни начинания, като отблъсква японските пирати, нахлуващи от изток и успява да обедини цялата нация в единна държава, чийто територии достигат до съвременната граница между Китай и КНДР[3].

Създаване на хангъл[редактиране | редактиране на кода]

До създаването на корейската азбука (хангъл), корейският език се изписва с помощта на китайските йероглифи. Освен че те не предават точно фонетичните особености на корейския език, тяхното изучаване е продължителен и труден процес. В стремежа си да улесни народа в процеса на неговото ограмотяване, цар Седжон поръчва създаването на хангъл[4]. Скоро след това е написана и книгата Хунмиджонгъм (на корейски: 훈민정음, с ханджа: 訓民正音), която представлява ръководство за употребата на новосъздадената писменост.

В началото, хангъл е определен за „просташко писмо“, защото по онова време владеенето на писмен и говорим китайски език се счита за престижно. Макар че в първите години след създаването си, хангъл се използва предимно от жените за размяна на писма помежду им, по-късно азбуката придобива по-широка популярност и днес употребата на китайските йероглифи в корейския език (ханджа) е много рядка[5]. Въпреки това, в южнокорейските училища все още се изучават 1800 йероглифа. За разлика от Южна Корея, в КНДР ханджа отдавна са излезли от употреба.

Създаването на корейската писменост е важно не само от лингвистична гледна точка, защото тя представлява стъпка срещу асимилацията на корейския народ от китайците.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

В резултат от усложненията на диабета, от който боледува, цар Седжон умира през 1450 година, оставяйки след себе си разцъфтяваща в политически, военен и социално-културен контекст държава.


Гробницата на цар Седжон в Южна Корея

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Днес, името на цар Седжон носят много улици и жилищни квартали в корейските градове, а образът му може да бъде открит и на банкнотата от 10 000 вона. Тече строителството на нов град, който ще носи името на известния владетел, и ще замени Сеул като столица на държавата[6].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.buzzle.com
  2. www.easternspirit.org, архив на оригинала от 12 март 2013, https://web.archive.org/web/20130312021143/http://www.easternspirit.org/news.php?extend.504.11, посетен на 2011-07-15 
  3. Encyclopedia of World History, Vol II, P362 Sejong, Edited by Marsha E. Ackermann, Michael J. Schroeder, Janice J. Terry, Jiu-Hwa Lo Upshur, Mark F. Whitters, ISBN 978-0-8160-6386-4
  4. www.zkorean.com
  5. Kim Jeong Su(1990), <<한글의 역사와 미래>>(History and Future of Hangul) ISBN 10 – 8930107230
  6. www.koreatimes.co.kr