География на Южна Корея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
География на Южна Корея
Континент Азия
Регион Източна Азия
Площ 107-мо място
 • Общо 100 210 km2
Брегова линия 2110 km
Граници общо – 248 km
Северна Корея – 248 km
Най-висока точка 1915 m вр. Чирасан
Най-дълга река Нактонган 511 km,
Ханган 494 km,
Къймган 398 km,
Имджинган 274* km,
Сомджинган 229 km
Климат субтропичен
Южна Корея в Общомедия

Южна Корея е държава в Източна Азия. Площта ѝ е 100 210 km² (107-мо място в света), а населението към 1 януари 2020 е 51 270 000.[1]

Географско положение, граници, големина, брегова линия[редактиране | редактиране на кода]

Южна Корея заема южната част на Корейския полуостров, като на север граничи със Северна Корея (дължина на границата 248 km), на изток се мие от водите на Японско (брегова линия 490 km), а на запад и юг – от водите на Жълто море (1620 km). На югоизток Корейския проток я отделя от Япония. Източните ѝ брегове с са предимно планински, слабо разчленени. Западните и особено южните брегове на страната са предимно равнинни, но силно разчленени, с множество заливи и естествени пристанища, но тук корабоплаването е затруднено поради въздействието на силни приливно-отливни течения. Има и множество острови като най-големите са Коджедо, Чеджудо, Чиндо и др.[2]

Територията на Южна Корея Корея се простира между 33°07′ и 38°37′ с.ш. и между 125°05′ и 129°35′и.д. Крайните точки на страната са следните:

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

В източната част на полуострова са разположени Източнокорейските планини, представляващи система от паралелни хребети, простиращи се от север на юг: Тхебек (1638 m), Кванджу, Кьонсан (1240 m) и др. В южната част се простират югозападните разклонения на тези планини: Собек (вр. Чирисан 1915 m), норьон и др., които южно от 36° с.ш. носят названието Южнокорейски планини. Низините и равнините заемат около 1/4 от територията на страната и се намират предимно по крайбрежието на Жълто море.[1]

Геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Страната е разположена в източната част на Китайско-Корейската платформа, изградена основно от докамбрийски гранити, гнайси и метаморфни шисти. Той е засегнат от нагънати деформации, раздробен е и в редица места е пронизан от мезозойски интрузивни вулканични скали, с които са свързани многочислените рудни находища. В Южна Корея значителни са и находищата на полиметални руди, съставните компоненти на които са – олово, цинк, мед и др. метали. Основните находища на медни руди са Йонсан, Сонхин; на волфрамови руди – Сандон, Манньон; на молибденови руди – Къймгансан; на хромови руди – Йончхон.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Местният климат е относително умерен, с по-силни валежи основно през лятото по време на краткия дъждовен период, наречен Джангма, и със зими, които могат да бъдат доста студени. Средномесечната температура за януари в Сеул е в обхвата от -7 до 1 °C, а средната температура за юли варира от 22 до 29 °C. Зимните температури са по-високи по протежение на южния бряг и значително по-ниски във вътрешната планинска част. Валежите са концентрирани през летните месеци от юни до септември. Южният бряг е подложен на влиянието на късни летни тайфуни, които довеждат силни ветрове и валежи. Средногодишните валежи варират от 1370 mm в Сеул до 1470 mm в Пусан.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Южна Корея притежава гъста речна мрежа, но реките, особено вливащите с в Японско море, са къси, планински, с предимно дъждовно подхронване и с ясно изразен летен максимум на оттока. Най-големите реки са: Нактонган (511 km), Ханган (494 km), Къймган (398 km), Имджинган (274 km), Сомджинган (229 km) Водите на повечето от тях се използват за напояване и местно корабоплаване (в най-долните течения). На много от тях са построени язовири, а в основата на преградните им стени ВЕЦ-ове за добив на електроенергия.[1]

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

Почвите в страната са главно кафяви горски и планински горски. Развити са още планински подзолисти и сиви горски почви. В низините и по долините на реките са разпространени плодородни алувиални почви, отличаващи се с голямо богатство и разнообразие. Във флората на Южна Корея има представители на флората на Източен Китай и Япония. По данни от 1993 година, около 60% от територията на страната е покрита с гори и храсти, а обработваемите земи са около 14%. Долният планински пояс на височина до 300 m е зает от субтропични вечнозелени гори и храсти, а нагоре следват широколистни гори представени от дъб, ясен, кестен и др. Горите в равнините са почти унищожени и повсеместно са земеделски усвоени.[1]

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Фауната на Южна Корея не е много богата на видове. От големите бозайници все още се срещат леопард, петнист елен, зубър, кабарга. Птиците са представени от фазани, черни зеленоглави патици, патици мандаринки и др. Реките и крайбрежните райони са богати на риба, от които 75 вида имат промишлено значение (минтай, скумрия, тон, селда и др.). Обект на промишлен риболов са също крабове, скариди, морски таралежи, молюски, трепанги.[1]

Природни райони[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от релефа, геоложкия строеж, климата, водите и растителността територията на Северна Корея се поделя на 3 природни района:

  • Западни равнини – хълмисти, земеделски усвоени равнини, пресечени от ниски възвишения и силно разчленено крайбрежие.
  • Източнокорейски планини – покрити със смесени гори, храсти и пасища и са обект на планински туризъм.
  • Южно крайбрежие и острови – планинско-хълмиста местност със силно разчленени брегове, субтропичен климат и вечнозелени гори и храсти.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]