География на Виетнам

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
География на Виетнам
Vietnam Topography.png
КонтинентАзия
РегионЮгоизточна Азия
Площ65-то място
 • Общо331 690 km2
Брегова линия3260 km
Граници3773 km – общо
930 km – Камбоджа
1693 km – Лаос
1150 km – Китай
Най-висока точка3143 m вр. Фаншипан
Най-дълга рекаМеконг 4500* (220) km,
Хонгха 1183* (475) km,
Да 910* km,
Ка 513* km,
Ма 512* km,
Ло 470* km
Климаттропичен, субикваториален, мусонен
Виетнам в Общомедия

Виетнам е държава в Югоизточна Азия, заемаща източните части на полуостров Индокитай. Площ 331 690 km². Население на 1 януари 2016 г. 96 570 000 души. Столица град Ханой.

Географско положение, граници, големина, брегове[редактиране | редактиране на кода]

Виетнам е държава в северната част на Югоизточна Азия, заемаща източните райони на полуостров Индокитай. На запад Виетнам граничи с Камбоджа (дължина на границата 930 km) и с Лаос (1693 km) и на север – с Китай (1150 km). Обща дължина на границите (само сухоземни) 3773 km. Преобладаващата част от границите ѝ преминават през планински райони. На юг се мие от водите на Тайландския, а на изток – от водите на Тонкинския залив на Южнокитайско море. Дължина на бреговата линия 3260 km. Бреговете са предимно ниски, пясъчни, слабо разчленени. В северната част на Тонкинския залив е разположен архипелагът Файтсилонг, а в крайния юг – полуостров Камау. Удобните за корабоплаването заливи и пристанища са малко. Най-добрите пристанища са заливите Камран и Хонкхой. Страната има форма на латинска буква S с дължина от север на юг 1750 km, ширина на север 600 km, на юг 375 km, в централните части 50 km. В тези си граници Виетнам заема площ от 331 690 km².[1]

Крайни точки:

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Голяма част от повърхността на страната, предимно на север, северозапад и вътрешните райони са заети от средно високи и ниски планини, силно разчленени от речни долини. В северната половина преобладават паралелно разположените хребети и вериги с югоизточно простиране, като техните склонове са предимно полегати. Най-високата планина е Хоангленшон с връх Фаншипан 3143 m. Най-дълга е планината Чионгшон (над 400 km, височина до 2711 m), простираща се по границата с Лаос. В южната половина на Виетнам планините образуват дълга верига, изградена от широки масиви, плата и средно високи възвишения със заравнени повърхности. Преобладаващите височини са от 500 до 1500 m, максимална 2598 m. Най-обширни са платата Контум (1720 m), Дарлак, Далат (2405 m), Мнонг (1580 m, частично в Камбоджа). Край бреговете се простират ниски равнини, най-големите от които се намират на север по долното течение и делтата на река Хонгха и на юг – делтата на река Меконг.[1]

Геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Североизточната част на Северен Виетнам се отнася към Южнокитайската платформа, а югозападната – към нагъната система на мезоидите. Докамбрийския фундамент на платформата е образуван от кварцити, шисти, мрамори и гранитоиди, а чехълът – от палеозойски пясъчни шисти, карбонатни и мезозойски теригенни, често червеноцветни пластове. Нагънатите мезоидни структури са се формирали в края на триаса и са изградени от къснодокамбрийски метаморфни скали, палеозойски и триасови пясъчни шисти, теригенно-карбонатни и вулканогенни слоеве с обща мощност над 10 km. Несъгласувано над тях лежат теригенни, често червеноцветни и вулканогенни скали от триаса, юрата и кредата, образуващи насложени падини. През средния и късния триас, кредата и палеогена в северните части на страната се е появил гранитоиден магматизъм. Северните части на Южен Виетнам (платото Контум) се отнасят към Индосинийския средищен масив, като неговата стабилизация е вероятно или през докамбрийската, или през херцинската епохи. Структурите, разположени южно от платото, редица изследователи ги отнасят към херцинската нагъвателна система. И на платото, и на юг от него широко са развити покривните кайнозойски базалти.[1]

Северните части на Виетнам са богати на разнообразни полезни изкопаеми. Основните са: каменни въглища – в къснотриасовите наслаги.; желязна руда – в среднокарбонските интрузии и докамбрийските кварцити; олово и цинк – с къснокредните и пермски гранитоиди; бокситите – с пермските и триаски наслаги; волфрам и калай – в алувиалните седименти; рудите с редки елементи – с алкалните гранити от късната креда и палеогена. В южните части на страната по-важните находища са: каменни въглища – в къснотриасовите седименти на платото Контум; злато - в кварцовите жили сред докамбрийските скали на платото Контум; молибден – в кварцовите жили, свързани със среднокарбонските и триасови гранитоиди.[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Тайфунът Линглинг приближава крайбрежието на Виетнам

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Ханой
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
19
 
20
12
 
 
27
 
21
13
 
 
39
 
24
18
 
 
80
 
29
21
 
 
198
 
32
22
 
 
240
 
33
25
 
 
322
 
32
26
 
 
345
 
32
25
 
 
250
 
31
24
 
 
99
 
28
23
 
 
44
 
25
19
 
 
21
 
21
16
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: [1]
Хошимин
Климатограма
ЯФМАМЮЮАСОНД
 
 
14
 
32
21
 
 
4
 
33
22
 
 
12
 
34
23
 
 
42
 
34
24
 
 
220
 
33
25
 
 
331
 
32
24
 
 
313
 
31
25
 
 
267
 
32
27
 
 
334
 
31
23
 
 
268
 
31
23
 
 
115
 
30
22
 
 
56
 
31
22
средни макс. и мин. температури, °C
валежи, mm
източник: [2]

Климатът на Виетнам е субекваториален, с гореща на юг и прохладна зима на север и с рязко изразен максимум на валежите през периода на влажния мусон. За голяма част от страната влажен се явява летния югозападен или югоизточен мусон, а сух – зимния североизточен. В нископланинските райони средната температура на най-студения месец е от 15°С на север (януари) до 25,8°С на юг (декември), на най-топлия 28 – 29°С (юни и юли на север, април на юг). Над 1500 m н.в. през зимата се наблюдават и отрицателни температури. Годишната сума на валежите е 1500 – 2000 mm, а на места (предимно в планините) над 3000 mm. В цялата страна, освен по източната приморска ивица от нос Зин на юг до Тонкинския залив на север, около 80% от годишната сума на валежите е през периода от май до октомври, а в източната приморска ивица – от август до януари. През втората половина на лятото и есента често явление са тайфуните, които предизвикват опустошителни наводнения.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Речната мрежа на страната е гъста. Всичките реки принадлежат към водосборния басейн на Южнокитайско море. Повечето имат планински облик, с множество прагове и бързеи. Характерно за тях е рязкото покачване на нивото (до 10 m и повече) и оттокът им (десетки пъти) в сезона на мусонните дъждове. Всичките реки на север и юг и на реките по западните склонове на планините в централните части са пълноводни в периода от юни до октомври, а реките течащи по източните склонове на централните части – в периода от септември до декември. Повечето от тях имат голямо стопанско значение за напояване и за превоз на товари. Основните реки са: на север – Хонгха (Червената река, 1183 km, в пределите на Виетнам 475 km) с притоците си Да (Черната река, 910 km, изворите ѝ са в Китай) и Ло (470 km, изворите ѝ са в Китай), Ка (513 km, изворите ѝ са в Лаос), Ма (512 km, изворите ѝ са в Лаос); на юг – долното течение (около 220 km) на река Меконг и нейната голяма делта.[1]

Почви, растителност, животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Във Виетнам преобладават планинските латеритни почви, в приморските и нископланинските райони – червено-жълтите латеритни, в делтите на реките – алувиалните, по периферните части на делтата на Меконг и по други участъци от крайбрежието – блатните засолени почви.[1]

Около 40% от територията на страната, предимно в планините, е покрита с тропически и субтропически гори. Голяма част от тях са с вторичен произход. В предпланинските райони и в долния планински пояс преобладават гори съставени от вечнозелени тропически видове от семействата на двукрилоплодните, бобовите, млечните и др. Над 600 – 700 m н.в. на север и 1000 – 1200 m на юг са разпространени гори, в които тропическите видове се смесват с видове на субтропичния и умерения климат – дъб, бук, кестен, различни видове бор. На юг борът образува обширни масиви. Както в подлеса на влажните гори, така и в боровите масиви, предимно по долините на реките, широко разпространение има бамбукът. Платата на юг са заети от редки саванни гори и савани, на места с вторични гори, а в по-високите части – вторични савани и храсталаци. В зоната на приморските низинни равнини преобладават типовете културна растителност и полета заети от палмови и бамбукови гори. Значителни участъци от тях, особено на юг, са заети от блатна растителност. В районите заливани от приливите са разпространени мангровите гори, съставени от вечнозелени твърдолистни дървета, ризофори и бругиери.

Територията на Виетнам попада в пределите на Индийско-Индокитайската подобласт на Индо-Малайската зоогеографска област. Най-характерните животни са: във влажните гори – гибон, макак, мечка (тибетска и малайска), тигър, дървесна вивера, белка, прилеп, питон-удушвач, големи гущери (варани), бели и зелени папагали; в саваните и саванните гори – индийски слон, еднорог и двурог носорог, антилопи, елени, диви говеда, диви свине, бодливи свинчета, пауни, орли, яребици, диви кокошки и др. В делтите на реките и блатата обитават розово фламинго, щъркели, пеликани, чапли, диви патици, гъски и др. Речната фауна е също много разнообразна.[1]

Природни райони[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от релефа, климата, водите и растителността територията на Виетнам се дели на 3 основни района и на 3 подрайона.

  • Пояс на приморските низини – ивица от низини, основно равнини, предимно с културни ландшафти, разделени от ниски планински масиви:
    • В северните части на Виетнам – низини с прохладна зима и летен максимум на валежите;
    • В средните части на Виетнам – с топла зима и есенно-зимен максимум на валежите;
    • В южните части на Виетнам – с гореща, много суха зима и летен максимум на валежите.
  • Планински пояс - верига от планински и платовидни участъци, разделени от дълбоко врязани (на места под 200 m н.в.) речени долини, с предимно горска растителност и височинна поясност на ландшафтите.
  • Пояс на платата – серия от заравнени или хълмисти плата на запад от южната планинска област на височина 200 – 1000 m, с топъл климат, суха зима, заети от савани и саванни гори.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]