География на Северна Корея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
География на Северна Корея
North Korea Topography.png
КонтинентАзия
РегионИзточна Азия
Площ98-о място
 • Общо120 540 km2
Брегова линия1530 km
Границиобщо – 1577 km
Китай – 1310 km
Русия – 19 km
Южна Корея – 248
Най-висока точкавр. Пектусан (2744 m)
Най-дълга рекаАмнокан (813 km),
Туманган (549 km),
Тедонган (439 km),
Имджинган (274* km),
Чхончхонган (217 km)
Климатумерен, преходен от морски към континентален
Северна Корея в Общомедия

Северна Корея е държава в Източна Азия. Площта ѝ е 120 540 km² (98-о място в света), а населението към 1 януари 2021 е 25 900 000.[1]

Географско положение, граници, големина, брегова линия[редактиране | редактиране на кода]

Общата дължина на сухоземните граници (в т.ч. и речни) на северна Корея е 1577 km, като на северозапад и север граничи с Китай (дължина на границата – 1310 km), на североизток – с Русия (19 km), а на юг – с Южна Корея (248 km). Границите ѝ с Китай и Русия са речни (по реките Амнокан и Туманган, а с Южна Корея – предимно сухоземни. Страната заема северната част на Корейския полуостров и части от Източна Азия. Източните брегове с Японско море са предимно планински, слабо разчленени, като най-удобните за корабоплаването заливи се намират в северната му част. Западният бряг с Жълто море е предимно равнинен, силно разчленен (големите заливи Западнокорейски и Канхваман), но тук корабоплаването е затруднено поради въздействието на силни приливно-отливни течения.[2]

Територията на Северна Корея се простира между 37°40′ и 43°00′ с.ш. и между 124°11′ и 130°42′и.д. Крайните точки на страната са:

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от релефа на Северна Корея е планински. На север се простират Северокорейските планини, състоящи се от редица хребети: Хамгьон (2541 m), Мачхольон (2433 m), Пуджольон (2150 m), Пуксубек (2522 m), Нанним (2262 m), Каннам (1823 m), Чогюрьон, Мьохан (2186 m), Пуктебон (1833 m) и др. и обширни плата – Кема (1523 m) и Чанбайшан с вулкана Пектусан (Байтоушан (2744 m) на границата с Китай. На югоизток в пределите на страната навлизат северните части на Източнокорейските планини – хребетите или части от тях: Тхебек (1638 m), Кванджу, Масиньон (1530 m) и Ахобирьон. Низините и равнините заемат около 1/4 от територията на страната и се намират предимно по крайбрежието на Жълто море.[1]

Геоложки строеж, полезни изкопаеми[редактиране | редактиране на кода]

Страната е разположена в източната част на Китайско-Корейската платформа, изградена основно от докамбрийски гранити, гнайси и метаморфни шисти. Седиментният чехъл на платформата е представен от протерозойски наслаги, разпространени главно между 38° и 40° с.ш. Той е засегнат от нагънати деформации, раздробен е и в редица места е пронизан от мезозойски интрузивни вулканични скали, с които са свързани многочислените рудни находища. В Северна Корея има над 100 находища на желязна руда, като най-големите от тях са в Мусанския железноруден басейн. Значителни са и находищата на полиметални руди, съставните компоненти на които са олово, цинк, мед и др. метали. Основните находища на оловно-цинкови руди се намират в Комдок, Хвапхьон, Мунчхон и др.; на медни руди – Капсан, сандон, Хучхан, Танчхон; на кобалтови руди – Хварьон. На много места в страната се добива злато и сребро. Северна Корея разполага с множество нерудни изкопаеми, в т.ч. графит и магнезит. Разработват се и находища на каменни въглища (северно и източно от Пхенян) и кафяви въглища (в североизточните райони).[1]

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Северна Корея е разположена в умерения климатичен пояс, с четири сезона през годината. Зимата е сравнително суха и студена поради въздействието на зимния континентален мусон (средната януарска температура в Пхенян е -3°C през деня, а през нощта – -13°C), лятото е горещо и влажно (средната августова температура в Пхенян е 29°C през деня и 20°C през нощта). През зимата се наблюдават температури от порядъка на -30°C, -40°C, а в планините се натрупва дебела снежна покривка. Около 60% от годишните валежи са между юни и септември, свързани с нахлуването на летния морски мусон. Годишната сума на валежите е около 700 mm, която сума нараства от север на юг и от запад на изток. Пролетта и есента са меки, но сравнително сухи.[1]

Води[редактиране | редактиране на кода]

Северна Корея притежава гъста речна мрежа, но реките, особено вливащите с в Японско море, са къси, планински, с дъждовно или снежно-дъждовно подхронване, с ясно изразен летен максимум на оттока. Най-големите реки са: Амнокан (압록강, 813 km), Туманган (두만강, 549 km), Тедонган (439 km), Имджинган (274 km) и Чхончхонган (217 km). Водите на повечето от тях се използват за напояване и корабоплаване (в най-долните течения). На много от тях са построени язовири, а в основата на преградните им стени ВЕЦ-ове за добив на електроенергия.[1]

Почви, растителност[редактиране | редактиране на кода]

Почвите в страната са главно кафяви горски и планински горски. Развити са още планински подзолисти и сиви горски почви. В низините и по долините на реките са разпространени плодородни алувиални почви, отличаващи се с голямо богатство и разнообразие. Във флората на Северна Корея има представители на флората на Сибир, Североизточен и Източен Китай и Япония. По данни от 1993 година около 61% от територията на страната е покрита с гори, а обработваемите земи са около 14%. Долният планински пояс е зает от широколистни гори (дъб, ясен, кестен), нагоре са разпространени смесени гори с примеси от смърч, бор, корейски кедър, които в планините на север се сменят с иглолистни гори (предимно смърчови и елови).[1]

Животински свят[редактиране | редактиране на кода]

Фауната на Северна Корея не е много богата на видове, но като количество е многобройна. От големите бозайници се срещат усурийски тигър, леопард, черна хималайска и кафява усурийска мечка, рис, петнист елен, зубър, кабарга. Птиците са представени от фазани, черни зеленоглави патици, патици мандаринки и др. Реките и крайбрежните райони са богати на риба, от които 75 вида имат промишлено значение (минтай, скумрия, тон, селда и др.). Обект на промишлен риболов са също крабове, скариди, морски таралежи, молюски, трепанги.[1]

Природни райони[редактиране | редактиране на кода]

В зависимост от релефа, геоложкия строеж, климата, водите и растителността територията на Северна Корея се поделя на 5 природни района:

  • Североизточно крайбрежие – тясна и разпокъсана крайбрежна равнина с редки, но добре защитени заливи и пристанища.
  • Северокорейски планини – средновисоки планини, покрити с иглолистни, смесени и широколистни гори.
  • Северозападно крайбрежие – преобладават ниските и гъсто заселени равнини.
  • Западни равнини (северната част) – хълмисти, земеделски усвоени равнини, пресечени от ниски възвишения и силно разчленено крайбрежие.
  • Източнокорейски планини (северната част) – покрити със смесени гори, храсти и пасища.[1]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Федотов, Александър. „История на класическата корейска литература“, Издател: ИК „Климент Охридски“, 2006. [1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]