Източна Азия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Източна Азия
East Asia (orthographic projection).svg
Площ 11 839 074 km²
Население 1 555 784 500 д.
Гъстота 131 д./km²
Държави 6
Зав. територии 2
Езици китайски,
японски,
корейски
и други
Градове Пекин,
Пхенян,
Сеул,
Тайпе,
Токио
и други
Часова зона UTC+7, UTC+8, UTC+9
Източна Азия в Общомедия

Източна Азия е регион на Азия.[1] Площта му е около 6 640 000 km² или 15% от тази на континента. Там живеят над 1500 милиона души, 40% от населението на Азия и 1/4 от населението на света. Гъстотата на населението е 230 души/km², пет пъти повече от средното за света. Източна Азия включва главно териториите, които принадлежат към басейна на Тихия океан, т.е. зоната, покрита от високите хималайски планини, Памир, Алтай, планините Джаблан и река Амур. Източна Азия включва териториите на Китай (Хонконг, Макао), Монголия, Народна демократична република Корея (Северна Корея), Република Корея (Южна Корея), Япония и Тайван.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Територията на Източна Азия е една от най-населените в света. Повече от 1,6 милиарда души живеят в източен Китай, по-точно в Китайската низина, Манджурия, Корейския полуостров и Япония. По религиозна принадлежност населението на Източна Азия изповядва главно ученията на конфуцианството, будизма и даоизма. Например конфуцианството в Китай представлява около 90% от населението, будистите в Китай само около 5%, в Южна Корея около 50%, в Монголия повече от 90%. В Япония около 80% от населението са едновременно привърженици на синто и будизма. На остров Тайван преобладават привържениците както на конфуцианството, така и на будизма, а около 20% принадлежат на даоизма. Характерно е, че в Южна Корея над 40% са християни, предимно от протестантска и католическа религия, докато в Северна Корея хората са официално нерелигиозни и неофициално изповядват будизма, християнството и шаманизма. Езиците, които се говорят в Източна Азия, принадлежат към езиковите семейства: китайско-тибетски, тонга-манджу и монголски. Голямото население на много нации говори различни езици с много диалекти. В Китай и Тайван китайският език е много диалектен. Използва се китайска йероглифна писменост. Монголският е официалният език с кирилицата от 1945 г., а по-късно е върнат към старомонголската писменост от 13 век. На Корейския полуостров и двете страни говорят корейски и използват отделна корейска писменост. В Япония населението използва японски език и японска писменост.

Държави[редактиране | редактиране на кода]

Държава Площ Население (2018) Гъст. на населението ИЧР Столица/Адм. център
Flag of the People's Republic of China.svg Китай 9 640 011 km² 1 427 647 786 д. 138 души/km² 0,752 Пекин
Flag of Hong Kong.svg Хонконг 1104 km² 7 371 730 д. 6390 души/km² 0,933 Хонконг
Flag of Macau.svg Макао 30 km² 631 636 д. 18 662 души/km² 0,909 Макао
Flag of Japan.svg Япония 377 930 km² 127 202 192 д. 337 души/km² 0,909 Токио
Flag of Mongolia.svg Монголия 1 564 100 km² 3 170 216 д. 2 души/km² 0,741 Улан Батор
Flag of North Korea.svg Северна Корея 120 538 km² 25 549 604 д. 198 души/km² 0,733 Пхенян
Flag of South Korea.svg Южна Корея 100 210 km² 51 171 706 д. 500 души/km² 0,903 Сеул
Flag of the Republic of China.svg Тайван 36 197 km² 23 726 460 д. 639 души/km² 0,907 Тайпе

Култура и обичаи[редактиране | редактиране на кода]

Източноазиатските народи, които в основата си са групирани като китайци, японци, корейци и монголци, имат ясно изразена култура, която силно разчита на дългогодишната традиция. То се отнася и за вярата, образованието, изкуствата и архитектурата. Подобни традиции разчитат на ежедневния живот и труд на населението, което все още живее в голям брой в селските райони. С индустриалното развитие обаче населението все повече се населява в големите градове, където неизбежно започват социални и културни промени. Наблюдава се все по-голям трансфер от номадско-арийската система на живот и обичайно към стационарно земеделие, което бързо се измества към вторичните отрасли.

Стопанство[редактиране | редактиране на кода]

Природните особености на източноазиатския регион, в регионален план, са съвсем различни. В северозападните части на Китай и Монголия, заобиколени от високи планини, преобладава сухият климат, с пустинни райони (Такла Макан, Гоби и др.), Полусухи и степни, където населението се занимава с номадско и полу-номадско животновъдство. В долните крайбрежни части на Източна Азия, които са климатични, по-богати и гъсто населени, се развива селското стопанство и особено се развиват животновъдството и птицефермите. Две характерни животни са важни като работещи говеда в Източна Азия: силно – дългокосместо говедо и бивол – което се отглежда и използва в низините за селскостопански работи. Най-развитото от отглеждането е отглеждането на ориз. Култивира се и в низините и терасира в хълмисти райони. Разпръснато е главно по долините на големите реки, особено Хуанг Хе и Ян Цзян. От останалите култури Китай е и най-големият производител на пшеница, царевица, картофи, зеленчукови култури, соя, чай, тютюн и др. Китай също се характеризира с производството на коприна. Източноазиатските морета позволяват развитието на риболов, така че тези държави се считат за риболовни мощности. Източноазиатските страни в миналото са били до голяма степен затворени за икономическо развитие, но след Втората световна война започва бързото и силно индустриално развитие от почти напълно разрушената икономика. В условия на големи популации, където проблемът с храненето е широко разпространен, известно време по-късно, по-точно след 1970 г., Китай започва застойно индустриално развитие. Подобна е ситуацията и в двете корейски държави. Следователно днес Източна Азия е най-развитият индустриален регион в Азия. След 1990 г., тъй като миграционният лимит е намален, миграцията на населението към градовете се увеличава. Китай се характеризира като индустриално-земеделска страна с големи природни ресурси и възможности за бързо развитие. Разработени са черна металургия, машинна промишленост, производство на автомобили, самолети, кораби, вагони и локомотиви, електротехника, химическа, текстилна, хранително-вкусова промишленост и др. Увеличава се строителството на пътища и железници.

Източници[редактиране | редактиране на кода]