Бруней е разделен на 2 части от Областта Лимбанг на малайзийския щат Сарауак, който изцяло обгръща страната като оставя отворена само северната брегова линия.
Средната надморска височина на Бруней е 478 метра. Площта на страната е 5765 км². Дължината на границата с Малайзия е 481 км, а бреговата линия на Южнокитайско море е 161 км. Релефът на страната е равнинен с изключение на южните гранични райони, където релефът е планински, максималната височина достига 2850 м. (връх Букит Пагон).
Четири главни реки прекосяват четирите географски и административни райони на страната. Най-пълноводна е река Белаит, с водосборен басейн 2700 км², а най-малка е река Тамбуронг. Най-важна за страната за страната е едноименната река Бруней, която минава през столицата и на брега ѝ е издигнат султанският палат и други важни обществени сгради. Водното селище Кампонг Айер, издигнато посред река Бруней в столицата е дом на 10% от населението.
Климатът в Бруней влажен субтропичен със средна годишна температура 23.6º С, средна лятна температура 29.4º С и средна зимна температура 21.0º С. Годишното количество на валежите са от 1500 до 2000 мм, падат главно през летния мусонен сезон, когато духат югозападните мусони.
Орангутанът („Горският човек“) се среща по отдалечените южни части и е защитен от закона.
Влажни тропически гори заемат около 75% -80% (76%, 2008)[1]от територията на Бруней, а по крайбрежието вирее мангрова растителност.
Флората на Бруней не се различава съществено от тази на останалата северна част на о-в Борнео. Тропическата гора е дом на 80 метровите зърнобобови менгариси (mengaris) или още наричани тапанги (tapang): и двете малайски имена се отнасят до вида (лат.) Koompassia excelsa, предпочитан от медоносните пчели. Тук се срещат и 50 метрови диптерокарпи (лат. Dipterocarpaceae) растяши на високите и добре отводнени хълмове, „желязното дърво“ билиан (или улин) (лат. Eusideroxylon zwageri)[2], лиани, билки, бамбукови гори, палми, папрати, лишеи, мъхове и чернодробни мъхове.
Мангровите масиви по крайбрежието са богати на чимшироподобни аканти (лат. Acanthus ebracteatus), на малайски – джеруджу хитам – широко използвани от местната етномедицина; палмата нипа(лат. Nypa fruticans) палмата нипа: плодовете са богати на захар, а листата се изполуват за покриване на колиби[3] е свободно растяща или култивирана заради високото захарно съдържание; използва се за фураж, захародобив, листата за покриване на постройки, а стволовете за строеж на салове; терунтум мерах (лат. Lumnitzera littorea) е твърдо стволесто растение и е основен източник на дървесина за строеж на мостове, кейове и подове [4][5].
Фауната на Бруней включва орангутана, следван по известност от рибата бета макростома (лат. Betta macrostoma), водни биволи (лат. Bubalus bubalis), тропически птици, слонове и др. Застрашените днес от изчезване малайски тигри (лат. Panthera tigris jacksoni, Malay: Harimau Belang) някога са кръстосвали горите на Бруней и Сарауак; днес само 500 живеят на Малайския полуостров[6]) и др. Наричана брунейска красавица, бетата макростома се е смятала за изчезнал вид; преоткрита е през 1981 в един от водопадите на тропическата гора [7].
↑Hutton, Wendy. East Malaysia and Brunei. s.l.: Tuttle Publishing, 1997. pp. 18 – 25/208. flora and fauna of Borneo and Brunei
↑Duke, Norman C and Kleine, Diana. Australia's Mangroves: The Authoritative Guide to Australia's Mangrove Plants. MONTRÉAL: MER, 2006. pp. 155 – 6/200. ISBN 0-646-46196-6.
↑Lim, Kelvin K P, et al. A Guide to Mangroves of Singapore. Singapore: Singapore Science Centre, 2002. p. 168. Vol. 1. ISBN 981-04-1307-6.
↑Richmond, Simon, et al. Malaysia, Singapore & Brunei. Melbourne, London & Oakland: Lonely Planet, 2007. pp. 63 – 64/660. ISBN 1-74059-708-7, 9781740597081.
