География на Бруней

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карта на Бруней

Бруней е разделен на 2 части от Областта Лимбанг на малайзийския щат Сарауак, който изцяло обгръща страната като оставя отворена само северната брегова линия.

Средната надморска височина на Бруней е 478 метра. Площта на страната е 5765 км². Дължината на границата с Малайзия е 481 км, а бреговата линия на Южнокитайско море е 161 км. Релефът на страната е равнинен с изключение на южните гранични райони, където релефът е планински, максималната височина достига 2850 м. (връх Букит Пагон).

Четири главни реки прекосяват четирите географски и административни райони на страната. Най-пълноводна е река Белаит, с водосборен басейн 2700 км², а най-малка е река Тамбуронг. Най-важна за страната за страната е едноименната река Бруней, която минава през столицата и на брега ѝ е издигнат султанският палат и други важни обществени сгради. Водното селище Кампонг Айер, издигнато посред река Бруней в столицата е дом на 10% от населението.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Климатът в Бруней влажен субтропичен със средна годишна температура 23.6º С, средна лятна температура 29.4º С и средна зимна температура 21.0º С. Годишното количество на валежите са от 1500 до 2000 мм, падат главно през летния мусонен сезон, когато духат югозападните мусони.

Годишни
Температури и Валежи
месец Янр Фвр Мар Апр Май Юни Юли Авг Сеп Окт Ное Дек Средно
Средни Високи Темп.(°C)
19
18
21
25
28
32
34
33
31
27
24
21
Годишен
Средни Ниски Темп.(°C)
12
12
14
17
21
23
26
24
23
19
17
14
обем
Средни Валежи(mm) 86 135 178 170 231 290 248 305 244 122 66 71
2129

Флора и фауна[редактиране | редактиране на кода]

Орангутанът („Горският човек“) се среща по отдалечените южни части и е защитен от закона.
  • Влажни тропически гори заемат около 75% -80% (76%, 2008)[1]от територията на Бруней, а по крайбрежието вирее мангрова растителност.
  • Флората на Бруней не се различава съществено от тази на останалата северна част на о-в Борнео. Тропическата гора е дом на 80 метровите зърнобобови менгариси (mengaris) или още наричани тапанги (tapang): и двете малайски имена се отнасят до вида (лат.) Koompassia excelsa, предпочитан от медоносните пчели. Тук се срещат и 50 метрови диптерокарпи (лат. Dipterocarpaceae) растяши на високите и добре отводнени хълмове, „желязното дърво“ билиан (или улин) (лат. Eusideroxylon zwageri)[2], лиани, билки, бамбукови гори, палми, папрати, лишеи, мъхове и чернодробни мъхове.
  • Мангровите масиви по крайбрежието са богати на чимшироподобни аканти (лат. Acanthus ebracteatus), на малайски – джеруджу хитам – широко използвани от местната етномедицина; палмата нипа(лат. Nypa fruticans)
    палмата нипа: плодовете са богати на захар, а листата се изполуват за покриване на колиби
    [3] е свободно растяща или култивирана заради високото захарно съдържание; използва се за фураж, захародобив, листата за покриване на постройки, а стволовете за строеж на салове; терунтум мерах (лат. Lumnitzera littorea) е твърдо стволесто растение и е основен източник на дървесина за строеж на мостове, кейове и подове [4],[5].
  • Фауната на Бруней включва орангутана, следван по известност от рибата бета макростома (лат. Betta macrostoma), водни биволи (лат. Bubalus bubalis), тропически птици, слонове и др. Застрашените днес от изчезване малайски тигри (лат. Panthera tigris jacksoni, Malay: Harimau Belang) някога са кръстосвали горите на Бруней и Сарауак; днес само 500 живеят на Малайския полуостров [6]) и др. Наричана брунейска красавица, бетата макростома се е смятала за изчезнал вид; преоткрита е през 1981 в един от водопадите на тропическата гора [7].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Rangga, Qistina. Brunei To Expand Forest Reserve Cover From 41% To 55% Архив на оригинала от 2009-01-31 в Wayback Machine.. Orangutan Outreach. BOS International. 23 юли 2008. Посетен на 13 декември 2008.
  2. Hutton, Wendy. East Malaysia and Brunei. s.l.: Tuttle Publishing, 1997. pp. 18 – 25/208. flora and fauna of Borneo and Brunei
  3. Duke, Norman C and Kleine, Diana. Australia's Mangroves: The Authoritative Guide to Australia's Mangrove Plants. MONTRÉAL: MER, 2006. pp. 155 – 6/200. ISBN 0-646-46196-6.
  4. Lim, Kelvin K P, et al. A Guide to Mangroves of Singapore. Singapore: Singapore Science Centre, 2002. p. 168. Vol. 1. ISBN 981-04-1307-6.
  5. Lim, Kelvin K P, et al. Teruntum merah. A Guide to Mangroves of Singapore. Singapore Science Centre, 2006. Посетен на 13 декември 2008.
  6. Richmond, Simon, et al. Malaysia, Singapore & Brunei. Melbourne, London & Oakland: Lonely Planet, 2007. pp. 63 – 64/660. ISBN 1-74059-708-7, 9781740597081.
  7. Haran, Uma. Paradise of Flora and Fauna. TOURISM in Brunei Darussalam. tripod. Посетен на 12 декември 2008.