Бряг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Брегова линия)
Редуване на плажове и клифове на остров Крит

Брегът е ивицата на взаимодействие между сушата и воден басейн (океан, море, езеро, залив, река, язовир).[1] Линията, където сушата се среща с водата, се нарича брегова линия. Макар че върху картите тя се изобразява недвусмислено, в действителност слабо се мени поради приливите и отливите. Близката зона от брега навътре в сушата се нарича крайбрежие. Главните фактори за формирането на бряг са вълните и техния прибоя, като най-ярко те се проявяват в крайбрежната зона на моретата и океаните.[2]

Типичен клиф в Ирландия

Образуване, развитие, основни фактори[редактиране | редактиране на кода]

Двата основни вида брегове са морски (океански) и речен. Дейността на факторите, образуващи морския бряг, се свеждат до абразията и преместването на наносите, формиращи различните брегови акумулативни форми. Ролята на сушата в процеса на взаимодействието с морето се заключава в това, че реките и другите екзогенни агенти доставят от сушата в бреговата зона разрушен наносен материал, от който тук се формират крайбрежните морски наноси, а геоложкия строеж и релефа на крайбрежната суша влияят на хода и направлението на развитието на морските брегове.[2]

Развитието на морските брегове от акумулативен или абразионен тип се определя от степента на разхода на енергията на вълните над подводния брегови склон. Последното зависи от параметрите на вълните, наклона на подводния склон и баланса на наносите в морския бряг. Големите вълни са способни да произвеждат много по интензивна дейност, а големите дълбочини над подводния брегови склон и малкото количество наноси по склона обеспечават малкия разход на енергията на вълните при преминаването им над подводната част на морския бряг. Изброените условия способстват за наличието на абразионни процеси. Малките параметри на вълните, обилните наноси, отложени по подводния склон обезпечават значителния разход на енергия на вълните над подводния брегови склон и, съответно, преобладаването на акумулативни процеси.[2]

Началото на формирането на съвременната брегова зона на моретата и океаните се отнася към времето, когато в резултат следледниковата трансгресия преди около 5500 – 6000 години, нивото на океана се е установило на коти близки до съвременните. В хода на тази трансгресия нивото на океана се е повишило приблизително с 90 – 100 m в сравнение неговото предишно положение. В резултат на това става заливане на крайбрежните части на равнините на континентите, а също и долните участъци от долините на реките. При тези условия са се се образували различни типове ингресионни брегове, които могат да се поделят на ледникови (фиордови, шхерни), ерозионни (риасови, лиманни), еолови (аралски тип бряг), структурно-денудационни (далматински тип) и др.[2]

Съвкупността от абразионните и акумулативните процеси довежда до изравняване контура на ингресионните брегове. Носовете се разрушават от абразията, а заливите се запълват или отчленяват от брегови акумулативни форми. Интензивността на процеса на изравняване на бреговете определя също количеството наноси, постъпващи в пределите на морския бряг и степента на твърдост на скалите, изграждащи основния бряг. Там където бреговите склонове се изградени от здрави скали, процесите на изравняване се намират в зачатъчно състояние и такива брегове са се съхранили до наши дни в изходната си конфигурация и са обусловени от субаералния релеф. В зависимост от степента и характера на обработка на бряг от морските вълни се обособяват следните основни типове брегове: непроменени (или почти непроменени), абразионни, акумулативмни, абразионно-акумулативни.[2]

Други фактори за формиране на видовете морски брегове[редактиране | редактиране на кода]

Освен вълните и прибоя, във формирането на морските брегове участват и други фактори, като при тяхното преобладаване се създават особени типове брегове. В устията на големите реки се формират делтови брегове, по бреговете на тропическите морета рифообразуващите организми създават коралови брегове, а по бреговете на полярните морета под термичното въздействие на морската вода върху вечно замръзналата земна покривка – термоабразионни брегове. Специфични черти на морския бряг предават приливно-отливните и ветровите явления (брегове с приливно или ветрово осушаване) и крайбрежната растителност (фитогенни брегове – мангрови и тръстикови брегове). Във формирането и разпространението на типовете брегове се проявява и физикогеографската зоналност, като термоабразионните брегове са характерни за полярната зона, кораловите и мангровите – за тропическата и екваториалната и т.н. Съвременните тектонски движения също влияят за формирането на морските брегове. В тектонски потъващите райони по крайбрежието следледниковата трансгресия се разпростира далече навътре в сушата, отколкото в участъците с тектонски издигания. Като цяло, при еднакви условия, потъването на бреговете способства за тяхното разрушаване (абразия), а издигането – за процесите на акумулация. При дефицит на наноси, издигащите се участъци се подложени на силна абразия, а при излишък от наноси и потъване на бреговата зона се формират акумулативни брегове.[2]

Разчлененост на брега[редактиране | редактиране на кода]

Разчлененост се нарича степента, в която брегът се извива, образувайки характерните брегови форми – полуострови, заливи, острови. Колкото повече и по-ясно изразени (дълбоко вдадени) са те, толкова по-разчленен е брегът. От континентите най-слабо разчленена брегова линия има Африка, а също Южна Америка и Австралия. Европа и Северна Америка са с най-разчленен бряг.

Изглед на брега[редактиране | редактиране на кода]

Конкретният вид на брега може да е много различен. Дълбоко в заливите, където морските течения са слаби, се натрупват пясъчни отложения и така се образуват плажове. Те са ниски, а водният басейн край тях е плитък. Приливите и отливите ясно се забелязват. Зоната, която остава суха при отлив, а е под вода при прилив, се нарича интертидална.[3] Обратно, в издаващите се във водата части и особено на крайните точки на сушата (носовете), брегът е скалист, стръмен и падащ направо във водата. Такъв бряг се нарича клиф.

Типове бряг (илюстрация от руски училищен атлас) От ляво надясно и от горе надолу: фиордов, шхеров, далматински, риасов, прав, лиманен, естуарен, лагунен (два вида).

Типове бряг[редактиране | редактиране на кода]

Във физическата география, според произхода и според посоката на бреговите форми се различават няколко типа бряг.

Прав (неутрален) бряг[редактиране | редактиране на кода]

Брегът държи относително права линия, няма дълбоки брегови форми. Може да бъде както нисък, така и висок.

Риасов бряг[редактиране | редактиране на кода]

При него се редуват дълбоки триъгълни заливи и полуострови (риа), оформени от потъналите естуари на малки реки. Най-характерен е за северозападното крайбрежие на Испания, откъдето идва и името му.

Фиордов бряг[редактиране | редактиране на кода]

Състои се от много по-дълбоки и изключително тесни заливи (фиорди), някои от които достигат 200 – 300 км. Оформен е от екзарационната дейност на ледниците. Най-характерен е за Норвегия, Гренландия, Чили, Нова Зеландия, тихоокеанското крайбрежие на Канада.

Далматински бряг[редактиране | редактиране на кода]

При този вид бряг бреговите форми са оформени в успоредни линии. Образува се там, където зона на успоредни планински хребети потъва и се озовава наполовина под морското равнище. Носи името си от крайбрежието на ДалмацияАдриатическо море).[4]

Шхеров бряг[редактиране | редактиране на кода]

Морето край брега е осеяно с малки необитаеми островчета (често – просто стърчащи скали). Типичен пример има край Финландия, където тези островчета се наричат шхери.

Балеарски бряг[редактиране | редактиране на кода]

Представлява редица добре оформени кръгли заливчета, отделени от също така малки полуостровчета.

Лагунен бряг[редактиране | редактиране на кода]

Така се наричат зоните, в които пякъчни коси затварят обширни плитки заливи, наречени лагуни.

Лиманен бряг[редактиране | редактиране на кода]

В този случай в близост до брега се запазват соленоводни езера – лимани.

Други класификации на бреговете[редактиране | редактиране на кода]

Съгласуван и несъгласуван бряг[редактиране | редактиране на кода]

Съгласуваният бряг (или още конкордантен) е този бряг, чиято посока на простиране съвпада с посоката на геоложките структури. Типичен пример – далматинският бряг. В обратния вариант имаме несъгласуван (дисконкордантен) бряг, при който бреговата линия върви напречно на геоложките структури (риасов и фиордов бряг).[5]

Игресионен и регресионен бряг[редактиране | редактиране на кода]

Ингресия се нарича заливането на потъваща суша от воден басейн. Ингресионните брегове са с ясно изразени и дълбоко врязани форми – фиордов, риасов, далматински, лиманен. Регресията е отдръпването на водата поради издигане на сушата. В този случай се оформят ниски брегова е неутрален тип.

Речни брегове[редактиране | редактиране на кода]

Дейността на речните води се проявява във вид на ерозия на бреговете, от една страна и във вид на акумулация на наноси в определени участъци от друга. Характера на разрушаването и натрупването по бреговете на реките се определя от особеностите на морфологията и динамиката на речното корито (меандриране, разделяне на ръкави, преместване на прагове и бързеи и др.), неговия геоложки строеж и съвременните тектонски движения. В процеса на разрушаване на речните брегове голяма роля принадлежи на гравитацията (свлачища, срутища, сипеи). Основните видове речни брегове са: периодично заливани (заливни речни тераси) и незаливани (основни брегове, надзаливни речни тераси).[2]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Берег, в Большой энциклопедический словарь
  2. а б в г д е ж ((ru)) «Большая Советская Энциклопедия» – Берег, т. 3, стр. 211 – 212
  3. Pickard, George L. Descriptive Physical Oceanography. 5, illustrated. Elsevier, 1990. ISBN 075062759X. с. 7 – 8.
  4. Румен Пенин, Физическа география и ландшафтна екология, София 2007, с. 73
  5. Пенин, Физическа география..., с. 81,175