Провадийска река

Провадийска река
	Провадийска река
	Провадийска река
	Местоположение; – начало, – устие
Общи сведения
Местоположение	България ; Област Шумен ; Община Хитрино ; Община Шумен ; Община Каспичан ; Област Варна ; Община Ветрино ; Община Провадия ; Община Аврен ; Община Белослав
Дължина	119 km
Водосб. басейн	2131,8 km²
Отток	2,4 m³/s
Начало
Място	северозападно от; село Звегор, ; Община Хитрино,; Самуиловски височини
Координати	43°24′15.12″ с. ш. 26°47′53.88″ и. д. / 43.4042° с. ш. 26.7983° и. д.
Надм. височина	441 m
Устие
Място	в Белославско езеро → Черно море
Координати	43°10′59.16″ с. ш. 27°39′34.92″ и. д. / 43.1831° с. ш. 27.6597° и. д.
Надм. височина	0 m
	Провадийска река в Общомедия

Провадийска река е река в Североизточна България, област Шумен – общини Хитрино, Шумен и Каспичан и област Варна – общини Ветрино, Провадия, Аврен и Белослав, вливаща се в Белославското езеро. Дължината ѝ е 119 km^[1], която ѝ отрежда 22-ро място в България.

Географска характеристика

Извор, течение, устие

Провадийска река води началото си под името Каменица от карстов извор в Самуиловските височини на 441 m н.в., на 70 m северозападно от шуменското село Боян, община Венец. Горното ѝ течение преминава през географската област Овче поле в югоизточна посока в широка долина. От град Каспичан до град Провадия долината ѝ придобива проломен характер и отделя Провадийското плато на югозапад, платото Стана на север и Добринското плато на изток. След Провадия реката прави голяма дъга изпъкнала на юг, завива на север, а в най-долното течение на североизток и на 2,6 km североизточно от село Разделна, община Белослав се влива в югозападния ъгъл на Белославското езеро, което от своя страна се оттича в Черно море ^[2].

Водосборен басейн, притоци

Площта на водосборния басейн на Провадийска река е 2131,8 km², като на север граничи с водосборните басейни на реките Канагьол и Суха река и Батова река, вливаща се в Черно море, а на юг – с водосборния басейн на река Камчия.

Основни притоци – → ляв приток, ← десен приток:

→ Капаклъдереси
← Мътнишка река (Мътеница, Мадара)
→ Крива река
→ Златина
→ Язтепенска река
→ Наджакдере
← Главница
→ Манастирска река
→ Девня (влива се в Белославското езеро)

Хидроложки показатели

Провадийска река е с дъждовно-снежно подхранване, с максимален отток през февруари-март, а минимален – август-септември. Среден отток при село Синдел 2,4 m³/s.

Селища

По течението на реката са разположени 2 града и 11 села:

Област Шумен

Област Варна

Община Провадия – Венчан, Златина, Провадия, Бързица;
Община Аврен – Юнак, Синдел, Тръстиково;
Община Белослав – Разделна.

Стопанско значение

Водите на реката основно се използват за напояване и промишлени нужди. Голяма част от горното и цялото долно течение на реката е коригирано с водозащитни диги против наводнения.

По долината на реката преминават и части от два пътя от Държавната пътна мрежа:

на протежение от 8,9 km в участъка между село Златина и град Провадия, част от второкласен път № 208 Ветрино – Провадия – Айтос;
на протежение от 12,8 km в участъка между село Бързица и град Провадия, част от второкласен път № 904 Старо Оряхово – Долни чифлик – Провадия.

По цялото протежение на долината на Провадийска река преминава част от трасето на жп линията Русе – Варна.

Редки или изчезващи видове риби, откривани в реката

В реката се срещат следните риби, рядко срещани в България:

Кедринка(Gasterosteus aculeatus L.)
Кавказко попче(Knipowitschia caucasica Berg)
Дългоопашато попче (Knipowitschia longicaudata)^[3]

Вижте също

Топографска карта

Лист от карта K-35-18. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-19. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-31. Мащаб: 1 : 100 000.
Лист от карта K-35-32. Мащаб: 1 : 100 000.

Външни препратки

Цони Анчев. Корекция на Провадийската река и Синделското блато // Свободен глас - 06/12/1911, No. 40

Източници

↑ Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
↑ Мичев, Н., Михайлов, Ц., Вапцаров, И., Кираджиев, Св. Географски речник на България. София, 1980, с. 391
↑ Карапеткова, М. и Вл. Помаков. Костни риби. В: Даков, М. и др. (съст.). Червена книга на НР България. Т. 2. Животни. София: Издателство на БАН, 1985, с. 26, 28, 29.

[1] Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.

[2] Мичев, Н., Михайлов, Ц., Вапцаров, И., Кираджиев, Св. Географски речник на България. София, 1980, с. 391

[3] Карапеткова, М. и Вл. Помаков. Костни риби. В: Даков, М. и др. (съст.). Червена книга на НР България. Т. 2. Животни. София: Издателство на БАН, 1985, с. 26, 28, 29.

[1]

[2]

[3]