Скът

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Скът
Relief Map of Bulgaria.jpg
43.2456° с. ш. 23.6147° и. д.
43.7236° с. ш. 23.8622° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Враца
Община Враца
Община Борован
Община Бяла Слатина
Община Мизия
Дължина 134 km
Водосборен басейн 1 074,1 km²
Отток 1,7 m³/s
Начало
Място северно от Маняшки връх
в рида Веслец,
Предбалкана
Координати 43°14′44.16″ с. ш. 23°36′52.92″ и. д. / 43.2456° с. ш. 23.6147° и. д.
Надм. височина 556 m
Устие
Място десен приток на река ОгостаДунавЧерно море
Координати 43°43′24.96″ с. ш. 23°51′43.92″ и. д. / 43.7236° с. ш. 23.8622° и. д.
Надм. височина 29 m

Скътантичността на латински Scitus, Сцитус) е река в Северозападна България, Предбалкана и Дунавската равнина, област Враца – общини Враца, Борован, Бяла Слатина и Мизия, десен приток на река Огоста. Дължината ѝ е 134 km, която ѝ отрежда 18-то място сред реките на България. Река Скът е най-големият приток на Огоста.

Скът е и една от най-опасните реки в България. С тясното си корито и голям водосборен басейн, тя е причина за големи наводнения и десетки смъртни случаи през последните десетилетия. Най-печалното прииждане на реката до момента е през 2014 г., когато тя буквално удавя град Мизия.

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Скът извира от местността Речка, северно от Маняшки връх (781 m, най-високата точка на планинския рид Веслец, на 556 m н.в. В началото тече на изток, а след село Горно Пещене се насочва на север. Обхожда от запад и север възвишението Борованска могила (420 m) чрез къс пролом, навлиза в Дунавската равнина и продължава на изток, като почти до устието си тече в широка асиметрична долина с по-стръмен десен склон. След село Бъркачево реката завива на север, а след град Бяла Слатина – на северозапад. От село Алтимир Скът продължава в северна посока, като наклонът на реката става много малък, с което се обясняват множеството ѝ меандри. В този участък широчината на реката е от 5 до 10 m, като дъното и  е покрито с пясък. По-рано Скът и Огоста са се вливали отделно в Дунав. Заради атомната станция Козлодуй коритото на Огоста е било пренасочено към коритото на Скът и сега Скът се влива отдясно в река Огоста на 3 км преди устието ѝ в Дунав, на 29 m н.в.

Водосборен басейн, речен отток, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборният басейн на реката е 1 074,1 km2[1], което представлява 34% от водосборния басейн на река Огоста.

Списък на притоците на река Скът: → ляв приток ← десен приток:

  • ← Корене
  • ← Речка
  • ← Напоя
  • ← Енева река
  • → Мраморчица
  • ← Лалов дол
  • ← Каменития дол
  • Бързина 37 km / 244 km2
  • ← Сираковска бара
  • ← Кнежни дол

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Средногодишният отток при станция Нивянин е 0,86 m3/s. Максимумът е през пролетта, което се дължи на топенето на снежната покривка и пролетните дъждове. Пълноводието на реката продължава до юни, дължащо се на майско-юнския дъждовен максимум. Данните за вътрешногодишното разпределение на речния отток са за периода 1950/1951 - 1982/1983 г.[2]

речен отток I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII средногодишен
количество (m3/s) 0,72 1,31 2,02 1,36 1,51 1,07 0,38 0,24 0,35 0,40 0,31 0,70 0,86
количество (% от годишния обем) 6,90 12,60 19,50 13,10 14,60 10,30 3,70 2,30 3,40 3,80 3,00 6,80 100,0

Средногодишният отток при град Мизия е доста по-голям и достига до 1,7 m3/s.

Селища[редактиране | редактиране на кода]

По течението ѝ са разположени 2 града и 15 села:

Стопанско значение[редактиране | редактиране на кода]

Водите на Скът и множеството му малки притоци се използват главно за напояване, като за тази цел в басейна на реката са изградени множество малки микроязовири.

От село Алтимир до устието на реката по долината ѝ, на протежение от 23,8 km преминава второкласен път № 15 от Държавната пътна мрежа ВрацаОряхово.

В участъка от град Бяла Слатина до село Алтимир, покрай левия бряг на реката, на протежение от 13,9 km е прокаран третокласен път № 133 от Държавната пътна мрежа Бяла СлатинаВълчедръмЛом.

В участъка от град Бяла Слатина до село Бъркачево, покрай десния бряг на реката, на протежение от 8,6 km е прокаран третокласен път № 134 от Държавната пътна мрежа Бяла СлатинаГабареГорна Бешовица.

От Бяла Слатина до устието на реката е преминавало и трасето, което все още съществува на терена на бившата теснолинейна жп линия Червен брягОряхово.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пенин, Румен. Природна география на България. София, Булвест 2000, 2007. ISBN 978-954-18-0546-6. с. 263.
  2. География на България. Физическа и социално-икономическа география. Географски институт — БАН, ФорКом, С., 2002, с. 200. ISBN 954-464-123-8