Община Враца

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Община Враца
Map of Vratsa municipality (Vratsa Province).png
Общи данни
Област Област Враца
Площ 706.236 km²
Население 75 368 души
Адм. център Враца
Брой селища 22
Управление
Кмет Калин Каменов
(ГЕРБ)
Общ. съвет 37 съветници
   ГЕРБ (14)
   БСП (6)
   Либерален алианс – Има бъдеще за Враца (4)
   Коалиция Народен съюз за Враца (4)
   ВМРО (3)
   БДЦ (3)
   РБ (3)
Площадът със сградата на общината във Враца
Сградата на общината отблизо

Община Враца е съставна община на Област Враца, Северозападна България.

География[редактиране | редактиране на кода]

Положение[редактиране | редактиране на кода]

Общината е разположена в югозападната част на Област Враца. С площта си от 706,236 km2, което съставлява 19,52% от територията на областта, заема 1-во място сред нейните 10 общини. Граничи със следните общини:

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

Релефът на общината е твърде разнообразен – на юг планински, в централните части хълмист и ниско планински, на север равнинен. Територията на общината попада в 3 физикогеографски области на България – Западна Стара планина, Западен Предбалкан, Западна Дунавска равнина.

Към Старопланинската физикогеографска област се отнасят северните и североизточни части на Врачанска планина, заемаща най-южната част общината, където се намира и най-високата точка на общината – 1430 m, разположена югозападно от хижа „Пършевица“.

Средната част от територията на Община Враца попада в пределите на Западния Предбалкан, като тук преобладаващият релеф е хълмистия. Тук са обособени 4 броя ниски възвишения и ридове, които попадат изцяло или частично в пределите на общината. На северозапад е възвишението Милин камък (463 m), разположено между долините на реките Въртешница и Скът. Североизточно от него, в големия завой на река Скът, източно от село Оходен се издига уединената височина Борованска могила (423 m), която частично попада в пределите на общината. Югоизточно от нея, по границата с община Бяла Слатина се простират северозападните части на рида Врачански Венец с максимална височина Орлов връх (506 m), разположен южно от село Върбица. Южно от от възвишенията Милин камъки Врачански Венец в посока изток-запад, основно по границата с община Мездра се издига рида Веслец с Маняшки връх (781 m), разположен северно от село Костелево. Между Врачанска планина на югозапад, рида Веслец на изток и възвишението Милин камък на север в посока от югоизток на северозапад се простира обширното и равно Врачанско поле, което е широко отворено на северозапад към долината на река Ботуня (десен приток на Огоста). Неговата надморска височина варира от около 400 m на югоизток до 250 m на северозапад.

Най-северната част на общината, северно от възвишението Милин камък е заета от южните части на Западната Дунавска равнина, като тук релефът е равнинен. Северозападно от село Три кладенци, в долината на река Рибине (десен приток на Огоста) се намира най-ниската точка на общината – 135 m н.в.

Води[редактиране | редактиране на кода]

Територията на общината попада в пределите на три водосборни басейна – на реките Огоста, Скът и Искър. Югозападната, западната и северозападна част принадлежи към водосборния басейн на река Огоста. Тук основна водна артерия е рака Въртешница, която извира от Врачанска планина, протича на северозапад през Врачанското поле, северозападно от село Лиляче напуска общината и след около 3 km в град Криводол се влива отдясно в река Ботуня (десен приток на Огоста). Най-северната част се отводнява от река Рибине (десен приток на Огоста), която води началото си от възвишението Милин камък, тече на северозапад и след село Три кладенци напуска общината. Източната част на общината се отводнява от най-горното течение на река Скът. Тя извира от рида Веслец южно от село Тишевица, тече на север-северозапад и след село Оходен, след като заобиколи почти изцяло уединената височина Борованска могила напуска общината. Най-югоизточната част на община Враца се отводнява от малки и къси реки и дерета, които се вливат отляво в река Искър.

На територията на община Враца има изградени множество микроязовири („Дъбник“, „Влашки дол“, „Агов дол“, „Лиляче“, „Чирен 3“, „Мраморчица“, „Върбица 2“, „Кираджията“, „Девене“, „Три кладенци“ и др.), водите на които основно се използват за напояване на земеделските земи

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Природните забележителности на територията на Община Враца са пещерата „Леденика“, проходът Вратцата, Мемориалният комплекс „Ботев път“, Божият мост край село Лиляче, водопадите „ Скакля” и „Боров Камък“ и природен парк „Врачански Балкан“. Те превръщат общината в уникална и желана туристическа дестинация за любителите на планината, алпинизма, религиозния туризъм, пара и делта-планеризма, спелеологията и селския и еко туризъм. На разположение на туристите са ски пистите около хижа „Пършевица“, многобройните екопътеки и пешеходни маршрути.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[1]

Численост Дял (в %)
Общо 73 894 100,00
Българи 64 334 87,06
Цигани 2 215 3,00
Турци 61 0,08
Други 207 0,28
Не се самоопределят 258 0,35
Неотговорили 6 819 9,23

Населени места[редактиране | редактиране на кода]

Общината има 23 населени места с общо население 73 894 жители според преброяването от 01.02.2011 г.[2]

Общи данни[редактиране | редактиране на кода]

Населени места в Община Враца, население и площ на землищата им
Населено място Население
(2011 г.)
Землище
(в km2)
Населено място Население
(2011 г.)
Землище
(в km2)
Населено място Население
(2011 г.)
Землище
(в km2)
Баница 1149 37,395 Горно Пещене 368 25,923 Нефела 522 5,364
Бели извор 698 28,038 Девене 1032 44,064 Оходен 234 19,151
Веслец 166 14,929 Згориград 1681 27,602 Паволче 696 16,695
Вировско 304 23,476 Костелево 782 22,631 Тишевица 512 22,725
Власатица 354 13,141 Лиляче 857 32,505 Три кладенци 812 28,199
Враца 60 692 154,288 Лютаджик 137 34,899 Челопек 502 20,811
Върбица 474 26,833 Мало Пещене 54 7,436 Чирен 742 48,512
Голямо Пещене 476 32,334 Мраморен 650 24,649
Общо 73 894 706,236

Промени[редактиране | редактиране на кода]

  • МЗ № 2709, обн. 31.07.1942 г. – заличава селата Българска Бяла и Мало Бабино и ги обединява в населено място с. Бели извор
  • МЗ № 2918, обн. 11.01.1943 г. – заличава с. Метковец и го присъединява като квартал на гр. Враца
  • МЗ № 593, обн. 03.04.1945 г. – обединява н.м. Веслеца (от гр. Враца), н.м. Мраморен (от с. Мраморен) и н.м. Върбешки Веслец (от с. Върбешница) и ги признава за ново населено място с. Веслец
  • Указ № 960, обн. 04.01.1966 г. – уточнява името на с. Кула на с. Кулата; преименува с. Малко Пещене на с. Мало Пещене
  • Указ № 757, обн. 08.05.1971 г. – заличава селата Бистрец и Кулата и ги присъединява като квартали на гр. Враца
  • Указ № 2294, обн. 26.12.1978 г. – отделя кварталите Бистрец и Кулата от гр. Враца и ги признава за отделни населени места с. Бистрец и с. Кулата
  • Указ № 583, обн. 14.04.1981 г. – заличава селата Бистрец и Кулата и отново ги присъединява като квартали на гр. Враца
  • Указ № 19, обн. 22.02.2005 г. – отделя с. Върбица и землището му от община Бяла Слатина и го присъединява към община Враца

Политика[редактиране | редактиране на кода]

  • 2003 – Воислав Бубев (независим) печели на втори тур с 60% срещу Румен Стоманярски (БСП).
  • 1999 – Румен Стоманярски (Обединение за Враца) печели на първи тур с 56% срещу Милена Найденова (ОДС плюс).
  • 1995 – Румен Стоманярски (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 57% срещу Христо Койчев (СДС).

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

През общината от югоизток на северозапад преминава участък от 25,3 km от трасето на жп линията МездраБойчиновциБрусарциВидин.

През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 134 km:

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ((en))  Етнически състав на населените места в България според преброяването на населението през 2011 г.. // pop-stat.mashke.org. Посетен на 30 юни 2015.
  2. Преброяване на населението, 01.02.2011, НСИ

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]