Реформаторски блок

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Реформаторски блок
Основана 20 декември 2013 г.
Идеология Либерализъм
Християндемокрация
Реформизъм
Народно събрание
0 / 240
Европейски парламент
0 / 17
Областни центрове
4 / 27
Общини
10 / 265
Сайт reformatorskiblok.bg

Реформаторският блок е дясноцентристка политическа коалиция в България.

Основан е на 20 декември 2013 г. и към момента на учредяването си включва партиите Демократи за силна България, Движение „България на гражданите“, Съюз на демократичните сили, Народна партия „Свобода и достойнство“ и Български земеделски народен съюз, както и безпартийни, организирани в граждански съвети.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

През декември 2015 г. ДСБ преминава в опозиция поради недоволство от скоростта и дълбочината, в които се провежда съдебната реформа от правителството на Бойко Борисов. Министър Петър Москов запазва длъжността си, но е изключен от ръководството си в ДСБ. Това събитие бележи нов разлом в РБ. Останалите партии остават в управлението. ПГ на РБ не се разцепва. В края на 2016 г. ДСБ окончателно напуска блока. През февруари 2017 г. и НПСД напуска за да се коалира с ДОСТ на Лютви Местан.

Състав[редактиране | редактиране на кода]

Напуснали РБ[редактиране | редактиране на кода]

Идеология[редактиране | редактиране на кода]

В Блока са представени либерални, християндемократически и консервативни партии. Всички те са реформистки – настояват за реформи, и са антикомунистически.

Политически позиции на РБ[редактиране | редактиране на кода]

Икономически въпроси[редактиране | редактиране на кода]

  • В икономическата програма на Реформаторския блок от октомври 2013 година е записано въвеждане на прогресивен данък върху доходите на физическите лица с две ставки – нулева за доходите под минималната работна заплата и запазване на ставката от 10% за останалите доходи.[2] През ноември същата мярка е предложена от правителството на Пламен Орешарски.[3]
  • Защитава свободата на бизнеса;
  • Допуска преосмисляне на задължителната осигурителна тежест;
  • Подкрепя свободните пазари и свободния избор на гражданите, домакинствата и фирмите.

Енергийни въпроси[редактиране | редактиране на кода]

  • Апелира за създаването на Общ енергиен съюз, в който всички европейски страни да купуват природен газ на едро. Според тях така ще се намали газовата зависимост от Руската федерация;[4]
  • Счита, че преди да се предприеме строителство на 7-ми блок на АЕЦ „Козлодуй“, е необходим публичен дебат;[5]
  • Подкрепя газовата диверсификация и намаляване зависимостта от Руската федерация.

Социални въпроси[редактиране | редактиране на кода]

Външнополитически въпроси[редактиране | редактиране на кода]

Въпроси, свързани със съдебната власт[редактиране | редактиране на кода]

  • Реформаторският блок настоява за реформи и в съдебната система.
    • Разделяне на ВСС на две колегии: съдийска и прокурорска. Паритет при членовете на прокурорската колегия – равен брой излъчени от НС и от прокурорската общност.
    • Отчетност на главния прокурор.
    • Явно гласуване при вземането на решения на ВСС.

Парламентарна дейност[редактиране | редактиране на кода]

43-то НС[редактиране | редактиране на кода]

На 21 октомври 2015 г. депутати от РБ (Радан Кънев, Иван Иванов, Гроздан Караджов, Атанас Атанасов и др.) внасят законопроект в деловодството на НС със следните по-съществени предложения:

  • Прокуратурата да трябва да се отчита;
  • Мандатите на председателите на ВАС и ВКС, както и този на главния прокурор да бъдат скъсени от 7 на 5 години, а на ВСС – от 5 на 3 години;
  • Възможност за отстраняване на главния прокурор и механизъм, по който той да се отчита;
  • Явно гласуване на кадровите решения на ВСС.[6]

Участия в избори[редактиране | редактиране на кода]

Европейски парламент[редактиране | редактиране на кода]

Динамика на подкрепата за РБ според изследвания на „Алфа Рисърч“ от края на 2013 г. и началото на 2014 г.

Водач на листата на РБ за европейските избори е Меглена Кунева, втори в листата е Светослав Малинов. На изборите, Реформаторският блок печели 6.45% от гласовете или малко над 140 000 гласа и реализира един мандат в Европейския парламент, в групата на Европейската народна партия. Поради получения по-висок преференциален вот от избирателите на РБ, Малинов измества Кунева от първото място в листата и заема спечеленото от блока място в парламента.

Европейски парламент
Избори # на спечелените места # на спечелените гласове  % от народния глас Място сред участниците
2014
1 / 17
144 532 6.45% 5-и

Парламентарни избори[редактиране | редактиране на кода]

Карта на разпределение на гласовете за РБ по избирателни райони за парламентарните избори през 2014

На изборите за 43-то Народно събрание на 5 октомври 2014 г. РБ се явява в състав от 7 партии: ДСБ, СДС, ДБГ, БЗНС, НПСД, Българска нова демокрация и Християндемократическа партия на България.[7]

Народно събрание
Избори # на спечелените места # на спечелените гласове  % от народния глас Място сред участниците
2014
23 / 240
291 806 8.89% 4
2017
0 / 240
107 399 3.06% 6

В началото на работата на 43-то НС след поредица от преговори Реформаторският блок подписва коалиционно споразумение от 20 точки с водещата десноцентристка партия ГЕРБ[8][9] и с подкрепата на Патриотичния фронт и АБВ на 7 октомври съставя и избира правителството „Борисов 2“. В него блокът е представен от Меглена Кунева (ДБГ, заместник министър-председател и министър по координация на европейските политики и институционалните въпроси), Николай Ненчев (БЗНС, министър на отбраната), Даниел Митов (гражданска квота, министър на външните работи), Христо Иванов (гражданска квота, министър на правосъдието), проф. Тодор Танев (гражданска квота, министър на образованието и науката), д-р Петър Москов (ДСБ, министър на здравеопазването) и Божидар Лукарски (СДС, министър на икономиката).[10]

След първоначалното преразпределение на мандатите вследствие на назначаването на депутати за министри и заместник-министри към 16 ноември 2014 г. парламентарната група на Реформаторския блок се състои от 7 представители на ДБГ, 5 на ДСБ, 4 от СДС, по 1 от НПСД и БНД, 4 от гражданската квота и 1 несвързан с партийните и коалиционните структури.[11]

Местни избори[редактиране | редактиране на кода]

2015[редактиране | редактиране на кода]

Реформаторският блок взима 4 кметски поста в областните центрове.[12]

Реформаторският блок взима 10 общински постове.[13]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пет партии учредиха съюз Реформаторски блок. // vesti.bg. Дарик Нет, 2013. Посетен на 2014-02-11.
  2. Мерки, без които не можем (DOC). // capital.bg. Реформаторски блок, 2014. Посетен на 2014-05-08.
  3. Чернева, Калина. Първа стъпка към отмяна на плоския данък. // capital.bg. Икономедиа, 2013. Посетен на 2014-05-08.
  4. Полският премиер призова за енергиен съюз в ЕС срещу монопола на руския газ
  5. Реформаторите: Kакви ядрени централи без дебати в обществото?
  6. Реформаторите предлагат промяна в прокуратурата и намаляване мандата на тримата големи в съдебната власт // „Дневник“, 21 октомври 2015 г.
  7. Решение №772-НС. // Централна избирателна комисия, 22.08.2014. Посетен на 18.10.2014.
  8. „ГЕРБ подписа коалиционно споразумение с реформаторите и декларация за подкрепа с АБВ и ПФ“. // bTV Новините, 06.11.2014. Посетен на 16.11.2014.
  9. „Управленската програма на следващото правителство“. // „Дневник“, 06.11.2014. Посетен на 16.11.2014.
  10. Рилска, Биляна. „Вторият кабинет на Борисов вече е избран“. // „Дневник“, 07.11.2014. Посетен на 16.11.2014.
  11. „Реформатори си броят постовете“. // „Клуб Z“, 16.11.2014. Посетен на 16.11.2014.
  12. БТВ новините. Реформаторският блок взе кметски поста в 4 от областните центъра.. // http://btvnovinite.bg,+02.11.2015.
  13. 24chasa.bg. Вижте кой доминира в общинските съвети. // 24chasa.bg, 01.11.2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България