Парламентарни избори в България (2014)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Парламентарни избори (2014)
България
2013 ←
5 октомври 2014 (2014-10-05)
→ 2017

240 места в Българския парламент
121 места необходими за мнозинство
Активност 48.66%
  Първа партия Втора партия Трета партия
  Boyko Borissov in Tehran.jpg MihailMikov3.jpg Lutfi Mestan Chairman of DPS.jpg
Лидер Бойко Борисов Михаил Миков Лютви Местан
Партия ГЕРБ БСП ДПС
Лидер от 2006 2014 2013
Преходни избори 97 места, 30.54% 84 места, 26.61% 36 места, 11.31%
Спечелени места 84 39 38
Промяна в места Понижение 13 Понижение 45 Повишение 2
Народен вот 1 072 491 505 527 487 134
Промяна % 32.67% 15.40% 14.84%
Суинг Повишение 2.13% Понижение 11.21% Повишение 3.53%

  Чертвърта партия Пета партия Шеста партия
 
Партия Реформаторски блок Патриотичен фронт ББЦ
Лидер от 2013 2014 2014
Последни избори - - -
Спечелени места 23 19 15
Промяна места - - -
Народен вот 291 806 239 101 186 938
Проценти 8.89% 7.28% 5.69%
Суинг - - -

  Седма партия Осма партия
  Volen Siderov ATAKA.jpg Georgi S. Parvanov.jpg
Лидер Волен Сидеров Георги Първанов
Партия Атака АБВ
Лидер от 2005 2014
Последни избори 23 места, 7.30% -
Спечелени места 11 11
Промяна места Понижение 12 -
Народен вот 148 262 136 223
Проценти 4.52% 4.15%
Суинг Понижение 2.78% -

Министър-председател ←

Георги Близнашки

→ Министър-председател

Бойко Борисов
ГЕРБ

Парламентарните избори в България през 2014 година са предсрочни избори, предизвикани от неустойчивост на управляващото мнозинство в 42-рото Народно събрание, продължили повече от една година антиправителствени протести, ниско обществено доверие към институциите, незадоволителни за управляващата коалиция резултати на изборите за Европейски парламент от 25 май 2014 г. и последвало нейно разпадане. Поради тези обстоятелства на 23 юли Правителството на Пламен Орешарски подава предварително договорена оставка.[1][2][3] На 27 юни на консултации между ГЕРБ, БСП, ДПС и представители на ББЦ за дата на предсрочния парламентарен вот е избран 5 октомври 2014 г.[4][5] В резултат на гласуването на 27 октомври започва работа 43-то Народно събрание със състав от 8 парламентарни групи.[6] На 7 ноември с подкрепата на ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ е избрано второто правителство на Бойко Борисов.[7]

Насрочване и участници[редактиране | редактиране на кода]

На 6 август президентът Росен Плевнелиев подписва указ, насрочващ произвеждането на изборите за 5 октомври. Предизборната кампания продължава от 5 септември до 3 октомври. 4 октомври е ден за размисъл.[8]

Документи за регистрация подават 22 партии и 7 коалиции.[9] Поради установени нередности Централната избирателна комисия отказва регистрация на Българска комунистическа партия с председател Зонка Спасова[10], БКП с председател Крум Захариев, Другата България и Българска работническо-селска партия.[11]

На 2 септември в ЦИК са определени поредните номера на партиите и коалициите в бюлетините[12]:

  1. Движение 21
  2. Българска социалдемокрация
  3. Български национален съюз – Нова демокрация[13]
  4. Новото време
  5. Обединена България
  6. Социалдемократическа партия
  7. Коалиция Реформаторски блок (ДСБ, СДС, ДБГ, БЗНС, НПСД, Българска нова демокрация, Християндемократическа партия на България)[14]
  8. Нова България
  9. ГЕРБ
  10. Общество за нова България
  11. Атака
  12. НДСВ
  13. Коалиция България без цензура (ББЦ, Гергьовден, Земеделски народен съюз, ЛИДЕР, Съюз на свободните демократи, Български демократичен съюз "Радикали", Партия на българските жени, Българска индустриално-аграрна партия)[15][16][17]
  14. Коалиция АБВ (АБВ, Българска партия либерали, Обединен блок на труда, ФАГО)
  15. Коалиция Левицата и Зелена партия (Българска левица, Зелена партия)
  16. Нова алтернатива
  17. Коалиция Десните (Български демократичен форум, Синьо единство, Единна народна партия)
  18. ДПС
  19. Глас народен
  20. Партия на зелените
  21. Нова сила
  22. Коалиция БСП лява България (БСП, Български социалдемократи, Движение за социален хуманизъм, Европейска сигурност и интеграция, Комунистическа партия на България, Земеделски съюз Александър Стамболийски, Нова зора, Евророма, Социалдемократи, Партия на българските комунисти, Екогласност, Обединена социалдемокрация, Съюз на комунистите в България)
  23. Зелените
  24. Коалиция Патриотичен фронт (НФСБ, ВМРО-БНД)[18]
  25. Република БГ

Избирателна система[редактиране | редактиране на кода]

Гласува се с хартиена бюлетина. В 500 секции на 10 изборни района експериментално се въвежда и машинно гласуване.[19] Изборите се произвеждат по пропорционална система с регистирани в многомандатни изборни райони кандидатски листи на партии и коалиции или инициативни комитети. Избирателят гласува, като постави с пишещ със син цвят химикал знак „X“ или „V“ в квадратчето с номера на избраната от него партия, коалиция или инициативен комитет. Ако желае, може да отбележи със знак „X“ или „V“ и едно предпочитание (преференция) за кандидат в избраната от него кандидатската листа, като по този начин дава свое подреждане на кандидатите в нея. Когато избирателят не е отбелязал предпочитание, зачита се предпочитание за кандидата, посочен на първо място в листата. Предпочитанията за отделните кандидати са валидни ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малък от 7% от гласовете, подадени за кандидатската листа. Гласуващите в чужбина нямат право на преференция. В Народното събрание влизат партиите и коалициите, получили не по-малко от 4% от действителните гласове от страната и чужбина. Мандатите се определят от Централната избирателна комисия по метода на Хеър-Ниимайер.[20]

Изразходвани средства[редактиране | редактиране на кода]

Политическите сили, изразходвали за участието им в изборите суми над 100 000 лева според финансовите им отчети пред Сметната палата, са[21][22]:

Според „Институт за развитие на публичната среда“ общата стойност на публикуваните към 10 октомври договори на партии и коалиции с медии за предизборно отразяване е 4 385 587 лева. Политическите сили, дали за медийна пропаганда суми над 50 000 лева, са[23]:

Социологически проучвания[редактиране | редактиране на кода]

През последните години електоралната социология в България нееднократно е подлагана на публични критики от политици, обществени личности, журналисти и членове на професионалната общност заради сериозни разминавания между данни от проучвания и изборни резултати, които пораждат съмнения в коректността, достоверността и безпристрастността ѝ.[24][25][26]

Агенция Дата ГЕРБ БСП ДПС Атака РБ ББЦ ПФ АБВ Други Общо
"Галъп интернешънъл"[27] 2014-07-03 22,3% 17,2% 7,2% 2,2% 3,9% 6,6% 2,0% 3,0% 3,1% 67,5%
"Отворено общество"[28] 2014-07-06 25,4% 12,5% 4,5% 2,3% 7,0% 2,9% 1,3% 1,8% 4,4% 62,1%
ЦАМ[29] 2014-07-10 23,9% 13,7% 7,9% 2,1% 3,3% 2,9% 2,2% 2,0% 58,0%
"Сова Харис"[30] 2014-07-15 23,0% 15,2% 8,0% 1,3% 4,0% 5,9% 1,0% 2,7% 61,1%
"Екзакта рисърч груп"[31] 2014-07-15 25,9% 15,3% 6,6% 2,0% 6,0% 5,2% 2,3% 3,2% 66,5%
ИМП[32] 2014-07-25 27,2% 13,5% 7,3% 2,4% 4,5% 6,0% 2,4% 4,0% 4,9% 72,2%
"Галъп интернешънъл"[33] 2014-08-06 23,4% 15,9% 7,8% 1,7% 4,2% 4,9% 3,1% 2,4% 2,9% 66,3%
"Афис"[34] 2014-08-21 31,3% 22,7% 10,1% 3,2% 6,3% 4,5% 4,1% 4,9% 12,9% 100,0%
"Сова Харис"[35] 2014-08-30 43,2% 31,4% 11,1% 7,1% 7,3% 100,1%
ИМП[36] 2014-08-30 36,0% 24,0% 9,3% 3,7% 6,2% 6,4% 3,9% 5,6% 5,0% 100,1%
"Медиана"[37] 2014-09-01 26,8% 17,5% 9,2% 3,7% 4,4% 4,7% 4,3% 3,3% 73,9%
"Алфа Рисърч"[38] 2014-09-05 36,2% 22,5% 12,1% 2,9% 5,2% 4,4% 3,7% 3,9% 9,1% 100,0%
ЦАМ[39] 2014-09-10 36,0% 22,0% 15,0% 3,5% 6,0% 4,0% 4,8% 3,5% 94,8%
"Афис"[40] 2014-09-14 34,3% 23,7% 10,1% 3,9% 5,5% 5,0% 5,5% 5,3% 6,8% 100,1%
"Галъп интернешънъл"[41] 2014-09-18 35,9% 18,3% 14,2% 3,4% 5,6% 5,8% 4,9% 3,6% 8,3% 100,0%
"Екзакта рисърч груп"[42] 2014-09-19 36,5% 20,2% 11,9% 7,3% 5,2% 5,2% 5,3% 91,6%
"Сова Харис"[43] 2014-09-25 37,2% 25,0% 12,7% 3,5% 5,6% 5,9% 4,8% 3,4% 1,6% 99,7%
ИМП[44] 2014-09-27 35,0% 21,2% 12,7% 5,0% 5,6% 5,8% 5,0% 5,4% 4,3% 100,0%
ИСИМ-МБМД[45] 2014-09-28 36,1% 18,6% 16,3% 4,6% 6,6% 4,8% 4,8% 2,8% 5,8% 100,4%
"Медиана"[46] 2014-09-30 31,0% 21,0% 13,2% 4,5% 6,8% 7,5% 7,1% 3,7% 5,2% 100,0%
ЦАМ[47] 2014-09-30 35,5% 21,0% 14,0% 4,5% 7,2% 5,1% 5,4% 2,9% 95,6%
"Афис"[48] 2014-09-30 33,5% 20,7% 13,7% 4,4% 7,2% 6,7% 5,2% 4,6% 4,1% 100,1%
"Галъп интернешънъл"[49] 2014-09-30 33,9% 18,9% 15,1% 4,0% 5,7% 5,9% 4,4% 3,8% 91,7%
"Алфа Рисърч"[50] 2014-09-30 34,1% 19,1% 15,4% 3,9% 6,0% 6,0% 4,2% 3,8% 7,5% 100,0%
"Екзакта рисърч груп"[51] 2014-10-02 37,0% 19,5% 15,0% 3,3% 7,0% 7,0% 4,5% 4,0% 97,3%
ЦИК[52] 2014-10-05 32,67% 15,40% 14,84% 4,52% 8,89% 5,69% 7,28% 4,15% 6,56% 100,00%
Агенция Дата ГЕРБ БСП ДПС Атака РБ ББЦ ПФ АБВ Други Общо

Забележки:

  • В графата „дата“ е отбелязана датата на завършване на проучването, а в случаи, в които тя не е спомената в източниците, се посочва датата на публикацията.
  • Процентите в таблицата означават дял от всички имащи право на глас (с общ сбор под 100%) или дял само от заявилите намерение да гласуват (с общ сбор от или близо до 100%). При наличие в източниците и на двата вида данни предпочитание се дава на втория. Изключение е проучването на „Сова Харис“ от 30 август, което представя процентно разпределение на групите на партиите и коалициите в бъдещия парламент.
  • Проучванията имат различни методики и представителност. Сведения за тях се съдържат в съответните източници.

Централната избирателна комисия регистрира като агенции, които ще извършват социологически проучвания в изборния ден, „Екзакта рисърч груп“ ООД[53], „Сова-5“ АД[54], „Галъп интърнешънъл“ АД[55], „Институт за социални изследвания и маркетинг – МБМД“ ЕООД[56], „Афис“ ООД[57], „Алфа Рисърч“ ООД[58].

В отговор на запитване на група медии[59] на 1 октомври ЦИК допуска публикуване на резултати от екзит полове в социални мрежи и блогове преди края на гласуването през изборния ден 5 октомври.[60]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Избирателната активност в страната към 19:00 ч. на 5 октомври е 48,66%.[61] Броят на гласувалите избиратели според положените подписи в избирателните списъци е 3 500 585. Броят на гласувалите с предпочитание (преференция) е 1 121 624. Недействителните гласове са 218 125. Официалните резултати от изборите за страната, обявени от ЦИК, са[62]:

Партия / Коалиция (КП) Гласове Разпред.
1. Движение 21 39 221 1,195%
2. Българска социалдемокрация 9 431 0,287%
3. Български национален съюз – Нова демокрация 5 559 0,169%
4. Новото време 3 836 0,117%
5. Обединена България 10 831 0,330%
6. Социалдемократическа партия 5 398 0,164%
7. КП Реформаторски блок 291 806 8,888%
8. Нова България 12 628 0,385%
9. ГЕРБ 1 072 491 32,667%
10. Общество за нова България 4 615 0,141%
11. Атака 148 262 4,516%
12. НДСВ 7 917 0,241%
13. КП България без цензура 186 938 5,694%
14. КП АБВ 136 223 4,149%
15. КП Левицата и Зелена партия 7 010 0,214%
16. Нова алтернатива 11 583 0,353%
17. КП Десните 7 234 0,220%
18. ДПС 487 134 14,837%
19. Глас народен 37 335 1,137%
20. Партия на Зелените 7 456 0,227%
21. Нова сила 5 553 0,169%
22. КП БСП лява България 505 527 15,398%
23. Зелените 19 990 0,609%
24. КП Патриотичен фронт 239 101 7,283%
25. Република БГ 18 901 0,576%
Независими кандидати 1 185 0,03%
Всичко 3 283 192 100%
Разпределение на мандатите в Народното събрание[63]
Партия / Коалиция (КП) Мандати
07. КП Реформаторски блок 23
09. ГЕРБ 84
11. Атака 11
13. КП България без цензура 15
14. КП АБВ 11
18. ДПС 38
22. КП БСП лява България 39
24. КП Патриотичен фронт 19
Всичко 240

Социално-демографски профили на гласувалите и партиите[редактиране | редактиране на кода]

Социално-демографски профил на гласувалите[редактиране | редактиране на кода]

Социално-демографски профил на гласувалите според агенция „Алфа Рисърч“, основан на данни от екзит пол[64]:

Гласували по възраст
Възрастова група ГЕРБ БСП ДПС РБ ПФ ББЦ Атака АБВ Друга
18 – 30 г. 33% 7% 19% 11% 5% 7% 4% 3% 11%
31 – 60 г. 35% 12% 15% 10% 6% 8% 3% 4% 7%
над 60 г. 29% 31% 9% 6% 7% 4% 5% 5% 4%
Гласували по образование
Образование ГЕРБ БСП ДПС РБ ПФ ББЦ Атака АБВ Друга
Висше/Полувисше 34% 15% 4% 16% 7% 5% 3% 4% 12%
Средно 35% 17% 13% 6% 6% 6% 5% 5% 7%
Основно и по-ниско 17% 20% 42% 3% 3% 7% 3% 2% 3%
Гласували по етнос
Етническа група ГЕРБ БСП ДПС РБ ПФ ББЦ Атака АБВ Друга
Българи 36% 19% 3% 10% 7% 7% 5% 5% 8%
Турци 7% 3% 83% 3% 1% 2% 0% 1% 0%
Цигани 8% 17% 44% 2% 1% 7% 2% 3% 16%
Гласували по населено място
Тип населено място ГЕРБ БСП ДПС РБ ПФ ББЦ Атака АБВ Друга
София 35% 15% 1% 20% 6% 3% 2% 3% 15%
Областен град 37% 16% 3% 9% 9% 7% 3% 4% 12%
Малък град 33% 19% 7% 8% 6% 8% 4% 3% 12%
Село 22% 17% 37% 4% 3% 6% 4% 4% 3%

Забележка:

  • Данните в таблиците на агенция „Алфа Рисърч“ се проследяват по редове.

Социално-демографски профил на партиите[редактиране | редактиране на кода]

Социално-демографски профил на партиите според агенция „Галъп интърнешънъл“, основан на данни от екзит пол[65]:

Възрастова структура на електоратите на партиите
Възрастова група Всички ГЕРБ БСП ДПС РБ ББЦ ПФ АБВ Атака
18 – 25 г. 10% 9,5% 5,7% 14,3% 8,9% 12,9% 7,8% 8% 12,2%
26 – 35 г. 16,4% 18,3% 8,2% 17,5% 19,7% 19,9% 13,2% 15% 15,3%
36 – 45 г. 19,3% 21,2% 9,9% 21,5% 22,1% 26,4% 19,6% 16,3% 17,8%
46 – 55 г. 19,3% 20,3% 15,3% 20,2% 23,1% 18,9% 19% 22,1% 16%
56 – 65 г. 17,5% 17,1% 21,5% 14,6% 16% 12,5% 21,5% 18,9% 20,7%
Над 65 г. 17,6% 13,6% 39,5% 11,9% 10,1% 9,3% 18,9% 19,7% 18%
Трудова структура на електоратите на партиите
Трудова група Всички ГЕРБ БСП ДПС РБ ББЦ ПФ АБВ Атака
Работа с пълна заетост 50,2% 58,3% 34,2% 34,5% 64,3% 54% 51% 55,1% 42,7%
Работа с частична заетост 7,9% 6,4% 6,6% 13,7% 7,8% 7,6% 7,7% 5,2% 9,4%
Учещи 4,6% 4,7% 3,1% 4,5% 4,6% 5% 4,4% 4,2% 3,9%
Домакини 2,7% 2,8% 1,4% 5,6% 1,4% 2,9% 2,4% 3,1% 2,2%
Безработни 10,6% 8% 8,5% 24,3% 7,3% 13,6% 6,3% 6,6% 16%
Пенсионери 23,9% 19,9% 46,3% 17,4% 14,6% 16,9% 28,2% 25,9% 25,8%
Образователна структура на електоратите на партиите
Образование Всички ГЕРБ БСП ДПС РБ ББЦ ПФ АБВ Атака
Висше 40,9% 44,3% 37,8% 10,6% 62,3% 31,1% 45,8% 51,7% 36,2%
Средно 47,5% 49,5% 46,6% 50,6% 33,4% 60,9% 48,2% 46% 51,5%
Основно 10,3% 5,7% 14,2% 31,9% 3,8% 6,3% 5,6% 7,5% 12%
По-ниско 1,4% 0,5% 1,3% 6,9% 0,6% 1,8% 0,3% 0,2% 0,2%
Селищна структура на електоратите на партиите
Тип населено място Всички ГЕРБ БСП ДПС РБ ББЦ ПФ АБВ Атака
София 13,4% 14,5% 12,3% 0,9% 29% 4,3% 12,7% 15,7% 11,7%
Областен град 40,7% 48,1% 33,9% 13,3% 42% 42,5% 51,5% 46% 38,4%
Малък град 20,5% 19% 24,4% 15,7% 17,8% 28,2% 22,5% 19,6% 25,6%
Село 25,4% 18,4% 29,4% 70,1% 11,1% 25% 13,2% 18,7% 24,3%
Етническа структура на електоратите на партиите
Етническа група Всички ГЕРБ БСП ДПС РБ ББЦ ПФ АБВ Атака
Българи 86,6% 96,1% 94,1% 16,5% 94,5% 93,4% 99% 98,1% 94,5%
Турци 9,8% 1,8% 1% 72,6% 3,8% 2,1% 0,2% 0,7% 2%
Цигани 3,1% 1,8% 4,4% 9,9% 0,9% 4,1% 0,7% 0,9% 2,6%
Други 0,5% 0,3% 0,5% 1% 0,8% 0,4% 0,2% 0,2% 0,9%
Полова структура на електоратите на партиите
Пол Всички ГЕРБ БСП ДПС РБ ББЦ ПФ АБВ Атака
Мъже 46,6% 45,4% 42,9% 53,3% 45,2% 44,7% 48,5% 38,9% 65,1%
Жени 53,4% 54,6% 57,1% 46,7% 54,8% 55,3% 51,5% 61,1% 34,9%

Забележка:

  • Данните в таблиците на агенция „Галъп интърнешънъл“ се проследяват по колони.

Пространствено разпределение на партиите[редактиране | редактиране на кода]

Подкрепата за ГЕРБ е равномерна върху почти цялата територия на страната, като изключение са общините с най-силни позиции на ДПС, в които тя е осезаемо по-ниска. При БСП се наблюдава сходно с ГЕРБ разпределение, но с по-изразена поддръжка в Северозападна и Югоизточна България. ДПС запазва надмощие в традиционните за движението региони с голям дял турско и мюсюлманско население, Лудогорието, Източна Стара планина, Източните и Западните Родопи. Реформаторският блок получава най-силна подкрепа в столицата София и Хасковска област. Патриотичният фронт е с ясно очертано електорално ядро в Бургаска област, а ББЦ в Кюстендилска област и Северозападна България. Поддръжниците на АБВ и Атака са сравнително по-равномерно разпределени с лек превес на Северозападна, Средна северна и част от Югоизточна България.[66]

Източници и бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. "Правителството подаде оставка". // Mediapool.bg, 23.07.2014. Посетен на 05.08.2014.
  2. "Орешарски подаде оставка (допълнена)". // Икономедия АД, 23.07.2014. Посетен на 23.07.2014.
  3. "Оставката на кабинета е факт". // bTV Media Group, 23.07.2014. Посетен на 23.07.2014.
  4. "Предсрочните парламентарни избори ще са на 5 октомври". // Икономедия АД, 27.06.2014. Посетен на 27.06.2014.
  5. "Избори на 5 октомври". // bTV Media Group, 27.06.2014. Посетен на 27.06.2014.
  6. Христова, Анна. "Началото на 43-ия парламент (хронология)". // "Дневник", 27.10.2014. Посетен на 07.11.2014.
  7. "Парламентът одобри втория кабинет на Бойко Борисов". // Mediapool.bg, 07.11.2014. Посетен на 07.11.2014.
  8. "Президентът насрочи парламентарните избори на 5 октомври". // "Дневник", 06.08.2014. Посетен на 06.08.2014.
  9. "Общо 22 партии и 7 коалиции се регистрираха за изборите". // "Дневник", 20.08.2014. Посетен на 20.08.2014.
  10. Решение №808-НС. // Централна избирателна комисия, 29.08.2014. Посетен на 26.10.2014.
  11. "В надпреварата за изборите останаха 18 партии и 7 коалиции". // "Дневник", 22.08.2014. Посетен на 22.08.2014.
  12. Решение №820-НС. // Централна избирателна комисия, 02.09.2014. Посетен на 03.09.2014.
  13. Решение №757-НС. // Централна избирателна комисия, 20.08.2014. Посетен на 14.09.2014.
  14. Решение №772-НС. // Централна избирателна комисия, 22.08.2014. Посетен на 25.08.2014.
  15. Решение №741-НС. // Централна избирателна комисия, 29.08.2014. Посетен на 28.08.2014.
  16. Решение №767-НС. // Централна избирателна комисия, 21.08.2014. Посетен на 25.08.2014.
  17. "Коалиция „България без цензура“ продължава да се разраства". // България без цензура, 27.08.2014. Посетен на 28.08.2014.
  18. Решение №743-НС. // Централна избирателна комисия, 20.08.2014. Посетен на 22.09.2014.
  19. Решение №715-НС. // Централна избирателна комисия, 14.08.2014. Посетен на 20.08.2014.
  20. "Изборен кодекс". // "Държавен вестник", 05.03.2014. Посетен на 07.08.2014.
  21. "Сметната палата публикува отчетите за предизборните кампании на участниците в изборите за народни представители, проведени на 5 октомври". // Сметна палата, 18.18.2014. Посетен на 18.11.2014.
  22. Рилска, Биляна. "Партията на Бареков е с най-скъпия депутат". // "Дневник", 18.11.2014. Посетен на 18.11.2014.
  23. "С 1 милион разходи за медии ББЦ излиза водач сред следените 40 доставчици на медийни услуги". // "Отворен парламент", 10.10.2014. Посетен на 11.10.2014.
  24. "Социолозите и евровотът: Какво предсказаха и какво се случи?". // Агенция „Фокус“, 26.05.2014. Посетен на 06.08.2014.
  25. Манолова, Мария. "Кой загуби от грешните прогнози на социолозите". // "Капитал", 01.06.2014. Посетен на 06.08.2014.
  26. "Преподаватели по социология гневни на социологическите агенции заради Евровота". // bTV Media Group, 04.06.2014. Посетен на 06.08.2014.
  27. "Политически и икономически индекс – юли 2014 г.". // "Галъп интернешънъл", 10.07.2014. Посетен на 06.08.2014.
  28. "Обществено мнение и социални нагласи в България през юли 2014 г.". // Институт „Отворено общество“, 03.08.2014. Посетен на 05.08.2014.
  29. Попова-Миховска, Антония. "Пет партии в следващия парламент, ГЕРБ печели 38%, БСП – 21%, ДПС – 14%". // БНР, 15.07.2014. Посетен на 15.07.2014.
  30. "Сова Харис: ГЕРБ – 23%, БСП – 15,2%". // Информационна агенция БГНЕС, 21.07.2014. Посетен на 21.07.2014.
  31. "Екзакта рисърч": Разликата между ГЕРБ и БСП е над 10 процента". // Mediapool.bg, 25.07.2014. Посетен на 25.07.2014.
  32. "Обществено-политически нагласи – юли 2014 г.". // Институт за модерна политика, 28.07.2014. Посетен на 29.07.2014.
  33. "Политически и икономически индекс – август 2014 г.". // "Галъп интернешънъл", 14.08.2014. Посетен на 14.08.2014.
  34. "Афис": ГЕРБ с минимални шансове за собствено мнозинство". // "Клуб Z", 24.08.2014. Посетен на 24.08.2014.
  35. "Сова Харис: 5 партии влизат в парламента". // Информационна агенция БГНЕС, 03.09.2014. Посетен на 03.09.2014.
  36. "Електорални нагласи в началото на кампания „Парламентарни избори 2014“. // Институт за модерна политика, 04.09.2014. Посетен на 04.09.2014.
  37. Зайкова, Диана. "ГЕРБ бият на изборите, но остават с под 97 депутати според „Медиана“. // News.bg, 03.09.2014. Посетен на 03.09.2014.
  38. "Обществени нагласи на старта на предизборната кампания, септември 2014 г.". // "Алфа Рисърч", 09.09.2014. Посетен на 09.09.2014.
  39. "Центърът за анализи и маркетинг: ГЕРБ – 36%, БСП – 22%, ДПС – 15%, РБ – 6%". // БНР, 16.09.2014. Посетен на 16.09.2014.
  40. "Афис": РБ, Патриотичният фронт, АБВ и ББЦ са с равни шансове за парламента". // "Клуб Z", 17.09.2014. Посетен на 17.09.2014.
  41. "Политически и икономически индекс – септември 2014 г.". // "Галъп интернешънъл", 22.09.2014. Посетен на 22.09.2014.
  42. "Екзакта": 7 партии в НС при силна доминация на ГЕРБ". // Mediapool.bg, 23.09.2014. Посетен на 23.09.2014.
  43. "Не стигат гласове за дясноцентристка коалиция". // "Преса", 29.09.2014. Посетен на 30.09.2014.
  44. "Електорални нагласи 22 – 27 септември". // Институт за модерна политика, 29.09.2014. Посетен на 29.09.2014.
  45. "Институт за социални изследвания и маркетинг: 3,4 млн. ще изберат 7 партии в неделя на вота". // "24 часа", 03.10.2014. Посетен на 03.10.2014.
  46. "Медиана: ГЕРБ-31%, БСП-21%, ДПС-13,2%". // Информационна агенция БГНЕС, 02.10.2014. Посетен на 02.10.2014.
  47. "Шарен парламент прогнозира ЦАМ". // БНР Радио Пловдив, 02.10.2014. Посетен на 02.10.2014.
  48. "Афис" прогнозира 8 партии в парламента и най-малко тройна коалиция". // "Дневник", 02.10.2014. Посетен на 02.10.2014.
  49. "Галъп": 5 сигурни партии в 43-ия парламент". // bTV Media Group, 02.10.2014. Посетен на 02.10.2014.
  50. "Електорални нагласи на финала на предизборната кампания". // "Алфа Рисърч", 01.10.2014. Посетен на 01.10.2014.
  51. "Екзакта рисърч: ГЕРБ – 36.5% – 37.5%; БСП – 19% – 20%". // Агенция „Фокус“, 02.10.2014. Посетен на 02.10.2014.
  52. Избори за народни представители 2014. Резултати за страната при обработени 100% протоколи на СИК в РИК. // Централна избирателна комисия, 06.10.2014. Посетен на 06.10.2014.
  53. Решение №1096-НС. // Централна избирателна комисия, 27.09.2014. Посетен на 28.09.2014.
  54. Решение №1065-НС. // Централна избирателна комисия, 25.09.2014. Посетен на 28.09.2014.
  55. Решение №1064-НС. // Централна избирателна комисия, 25.09.2014. Посетен на 28.09.2014.
  56. Решение №1035-НС. // Централна избирателна комисия, 22.09.2014. Посетен на 28.09.2014.
  57. Решение №1034-НС. // Централна избирателна комисия, 22.09.2014. Посетен на 28.09.2014.
  58. Решение №1033-НС. // Централна избирателна комисия, 22.09.2014. Посетен на 28.09.2014.
  59. "Главни редактори: Какви мерки ще предприеме ЦИК за равно третиране на медиите?". // "Капитал", 30.09.2014. Посетен на 02.10.2014.
  60. Съобщение на ЦИК от 01.10.2014 г.. // Централна избирателна комисия, 01.10.2014. Посетен на 02.10.2014.
  61. Избори за народни представители 2014. Обобщена активност на гласуване в страната към 19:00 ч.. // Централна избирателна комисия, 09.10.2014. Посетен на 11.10.2014.
  62. Избори за народни представители 2014. Резултати от избори за народни представители 05.10.2014 г. за страната. // Централна избирателна комисия, 06.10.2014. Посетен на 06.10.2014.
  63. Избори за народни представители 2014. Мандати от избори за народни представители 05.10.2014 г. за страната. // Централна избирателна комисия, 09.10.2014. Посетен на 11.10.2014.
  64. "Социално-демографски профил на гласувалите в парламентарните избори 2014". // "Алфа Рисърч", 06.10.2014. Посетен на 13.10.2014.
  65. "Електорални профили – парламентарни избори 2014". // "Галъп интърнешънъл", 06.10.2014. Посетен на 28.10.2014.
  66. Манолова, Мария. "Как партиите си разпределиха страната". // "Капитал", 13.10.2014. Посетен на 13.11.2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]