Парламентарни избори в България (юни 1911)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Парламентарни избори (1911)
Flag of Bulgaria.svg
1908 ←
5 юни 1911 (1911-06-05)
→ 1911

414 места в Българския парламент
208 места необходими за мнозинство
Активност 54,0%[1]
  Първа партия Втора партия Трета партия
  BASA-568K-2-147-3-Ivan Evstratiev Geshov (cropped).jpg Stoyan Danev by Ivan Karastoyanov.jpg Vasil Radoslavov 1915.jpg
Лидер Иван Евстратиев Гешов
Стоян Данев
Димитър Драгиев Васил Радославов
Партия Народна партия БЗНС Либерална партия (радослависти)
Лидер от 1901 1902 1894
Последни избори
Спечелени места 342 51 6
Народен вот 291 770 87 410 13 010
Проценти 52,4% 15,7% 2,3%

  Четвърта партия Пета партия Шеста партия
  BASA-58K-1-292-1.jpg Nikola Ghenadieff, Bulgarian Minister of Commerce, 1907.jpg Dblagoev.jpg
Лидер Янко Сакъзов Никола Генадиев Димитър Благоев
Партия БРСДП (ш.с.) Народнолиберална партия БРСДП (т.с.)
Лидер от 1903 1907 1903
Последни избори
Спечелени места 5 3 1
Народен вот 6 230 6 780 9 220
Проценти 1,1% 1,2% 1,7%

Bulgarian Constitutional Assembly 1911.svg

     Народна партияПрогресивнолиберална партия (342)      БЗНС (51)
     Либерална партия (радослависти) (6)      БРСДП (ш.с.) (5)
     Народнолиберална партия (3)      Демократическа партия (2)
     БРСДП (т.с.) (1)      Други партии (4)

Министър-председател ←

Иван Евстратиев Гешов
Народна партия

→ Министър-председател

Иван Евстратиев Гешов
Народна партия

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Парламентарните избори се провеждат на 5 юни 1911 г.[2] в Царство България и са за Пето Велико народно събрание.

Обща информация[редактиране | редактиране на кода]

Органът е свикан за пети път с цел да се разгледат няколко изменения в конституцията, включително да се отмени член 76 от Търновската конституция, монархът да носи титлата „Негово величество цар на българите“, а престолонаследникът „Царско височество“. Сред другите промени са намаляване на мандата на Обикновеното народно събрание от 5 на 4 години.

Коалицията на Народната партия и Прогресивнолиберална партия печели мнозинство.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

п  б  р
Резултати от парламентарните избори в България на 5 юни 1911 г.[3][4][5].
Кандидатска листа Гласове Дял от гласовете Общо
мандати
брой +/- % +/- брой +/-
НП–ПЛП 291 770 52,4 0 0
БЗНС 87 410 +24 102 15,7 +1,1 0 0
ЛП–НЛП 49 260 8,8 0 0
Демократическа партия 22 800 -230 272 4,1 -50,0 0 0
Либералната партия 13 010 -10 294 2,3 -2,7 0 0
ЛП (р.)–НЛП–ДП 11 850 2,1 0 0
Народна партия 6 270 -37 118 1,1 -8,8 0 0
Радикалдемократическа партия 10 420 +2 379 1,9 +0,2 0 0
БРСДП (т.с.) 9 220 +7 715 1,7 +0,9 0 0
Народнолиберална партия 6 780 -13 863 1,2 -3,2 0 0
НП–ПЛП–ЛП 6 250 1,1 0 0
БРСДП (ш.с.) 6 230 +116 1,1 -0,2 0 0
Независими1 35 342 +30 129 6,3 +5,2 0 0
Валидни гласове: 556 782 -89 175 100,0 426 +223
Невалидни гласове:
Гласували: 556 782 -89 175 54,0 +3,8
Избиратели по списък: 1 030 810 +99 177
   получава мандати
0 не получава мандати
не участва
+/- разлика спрямо предходните парламентарни избори
1 МЛП, ПЛП и Четири малки регионални коалиции от няколко партии – 0 мандата

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Nohlen & Stöver, p376
  2. Dieter Nohlen & Philip Stöver (2010) Elections in Europe: A data handbook, p368 ISBN 978-3-8329-5609-7
  3. Тодоров 2010, с. 569.
  4. Цураков 2008, с. 456.
  5. Nohlen, D & Stöver, P. Elections in Europe: A data handbook. 2010. ISBN 978-3-8329-5609-7. с. 368.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „1911 Bulgarian Constitutional Assembly election“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.